Каниш я на вечеря и... пица! Прибираш се у дома след тежък ден и... пица! Ставаш сутринта след алкохолна вечер и... точно така - пица! Затова е добре да се научиш да правиш добра пица. Или поне да си поръчваш такава редовно. Или дори да си взимаш няколко парчета. Няма значение, важното е, че пицата едва ли не може да се окаже животоспасяваща в някои определени моменти.
Пицата не е от вчера... съвсем буквално. Според историците, още древните етруски са приготвяли ястие, наподобяващо днешната това, което ние наричаме "пица". Защо? Точно така - подобна храна се прави сравнително бързо, лесно, с малко продукти и в същото време засища крайно успешно глада. Ето защо пицата спада към така наречената „бедна кухня” (cucina povera), която в днешно време се е превърнала в култ и мания на доста хора. Някога, например черният хляб, качамакът, бобът, а и някой други зеленчуци, но също и меса, са се считали изцяло за храна на бедните, защото се приготвят за минимално време, а нахранват за дълго.
Днес голяма част от рецептите на "бедната кухня" по ирония на съдбата, са считани и с право, за здравословни и полезни храни. Всичките тези рецепти имат предимството да се приготвят с минимални на брой продукти, неизискващи никакви специални, трудоемки или продължителни обработки и тава е така, защото някога, хората са работели от сутрин до здрач на полето и не са имали време да се въртят в кухнята дълго.
Античната пица е съдържала само брашно, мая, олио и сол. Представлявала е нещо като много сплескано изпечено тесто. Първоначалното име на пицата е било именно schiacciata, което буквално означава "сплескана". Постепенно, за да подобрят и обогатят вкуса и започнали да я подправят с мас, едра сол и в по-богатите варианти с качокавало и босилек (ако не знаеш, качокавало е вид сирене, наподобяващо много на българския кашкавал).
В последствие, рибарите започнали да я гарнират и със ситно нарязани парчета риба или просто с риба, която не успявали да продадат. Днес в много от италианските ресторанти може да си поръчате вместо хляб именно такава пица – ще ви я поднесат само поръсена с едра сол, зехтин и евентуално розмарин или босилек.
"Модерната" пица, такава, каквато я познаваме в наши дни, се е появила едва с навлизането на употребата на доматите, донесени в Европа от Перу, след откриването на Америка. А едва някъде към 1800 година за първи път започва да се прави пица с днес класическата комбинация от домати и моцарела.
Най-голямата пица е била приготвена през 1990 г. и за нея са били използвани 4,5 т. брашно и 1,8 т. сирене. Диаметърът на това кулинарно чудо е бил 37 м. и 40 см. Пезарските пекарите пекат пица във формата на широка лента, което им позволява да поставят рекорд за най-голяма пица в света. Дължината на този шедьовър е 240 метра, а продуките изразходвани за производството и са на стойност от почти 50 хил. евро. Най-скъпата пица, която можеш да опиташ се предлага в Италия. По оригинална рецепта е, в състава на тази пица влизат: хайвер от омар, лангуста и риба тон, за да бъде пълен разкошът се добавя коняк Louis XIII. Логично, пицата носи името на Луи XIII и разходите за приготвянето и възлизат на около 8300 евро. Все пак феновете на традиционната италианска кухня казват, че цената не е показател за вкусовите качества.
Пица "Четири сезона" или "Quattro Stagioni" е с най-сложен състав на пълнежа. Ако ще си я приготвяш сам, номерът е внимателно да подредиш продуктите, така че различните комбинации на компонентите да образуват четири части, символизиращи смяната на сезоните. Символът на горещо лято са салам и черен пипер, за зимата са гъбите и вареното яйце, пролетта е илюстрирана с маслини и артишок, а есента - с домати и моцарела.