Когато Станимир Стоилов говори, младите треньори у нас трябва внимателно да слушат и да си записват. Ден след ден Мъри пише история с казахстанския Астана. Направи столичния клуб шампион за първи път, издигна го на върха след това за втори, а сега ще го коронова и за трети. Вкара го в Шампионската лига миналата година, а тази - в Лига Европа. Чудесата, които сътворява в Средна Азия, карат феновете на любимия му Левски да мечтаят за неговото завръщане на "Герена". Защо обаче, след толкова години, след толкова възможности, разговори и спекулации, Стоилов все още е далеч от "сините", специалистът говори искрено и без задръжки пред "7 дни спорт".
- Намирам ви тук на един специален язовир. Броя една, две, три, шест, девет, петнадесет пръчки.
- Ще ме арестувате ли? За петнадесет човека по една.
- Така. Пръчки много, риба няма.
- Няма, за радост на злобарите.
- Абе, риба има, но много е размесена с вода. Риба има, рибари малко...
- Да, бе, видяхте ли, започва се. Всеки се кодоши с рибарите.
- На този язовир какво вадите освен оловото на въдицата?
- Шаран. Един към 15 килограма, но преди доста време. Най-важното е, че си почивам. Тук идвам повече от 15 години.
- Много ли ви дойде напоследък?
- Не само напоследък. Последните години бяха тежки в това футболно напрежение сряда-събота, сряда-събота. По 60 мача на година наистина напрежението ми дойде повече. Сложи и големите разстояния, които трябва да се преодоляват в Казахстан. Когато играеш вътрешния шампионат, полетите са от час и половина минимум.
- Колко километра от град до град?
- 1200-1300. И на 2 хил. има. Най-близкото разстояние е 500-600 км. Преди всичко се пътува със самолет. А когато тръгнеш да играеш в Европа, става страшно. Астана има много хубав самолет, но имаме и чартър, който ползваме често, доста бърз за разстоянията, точно за отбора е. Фирмата явно харесва отбора и клуба, дават добра отстъпка, за да може сутрин да пътуваме към 10-11 часа, вечер в 6-7 да играем и след мача веднага обратно. Най-тежки са пътуванията, когато играеш в евротурнирите. Тогава просто е ужасно - между 9 и 10 часа полет, голяма часова разлика. Като отидеш да играеш в Португалия или в Англия, 5-6 часа разлика и биологичният часовник ги убива футболистите. Веднага се връщаш, след 3 дни имаш шампионатен мач, после пак излиташ за Европа. За казахстанските отбори е тежко да играят в Европа. И много от тях по тази причина реално губят шампионатите, не искат да играят в Европа.
- То е малко странно казахстански отбори в Европа, Казахстан е в Средна Азия
.
- Една много малка част, да кажем 5% от държавата, географски са в Европа и са се преборили да играят в европейските турнири.
- Силно първенство ли е казахстанското?
- В момента е по-добро от българското. Реално досега не бях се замислял, но в Анталия, като бяхме на подготовка, гледах няколко контроли на български отбори с казахстански отбори. Средните отбори, като гледаш игровото присъствие на терена, мисля, че е по-добро нивото. Малко по-добро нивото от нашето, изключвам може би някои от водещите ни отбори - един-два, до три от водещите ни отбори.
- Как ги преброихте до три?
- До три не мога да ги докарам. Напънах се, като си направих сметка, че евентуално някакъв отбор като ЦСКА, дето го брояхме, но не става. Лудогорец и Левски, това е. Контрола, контрола, но разлика от 3-4 гола не е ненормално да се случи.
- Какви са бюджетите на отборите в Казахстан?
- Значително по-големи от българските по няколко причини. Първо, много е далече, добри играчи за без пари не отиват там, няма кой играч да отиде.
- Добрите играчи какви заплати получават?
- Аз, честно да кажа, и в нашия клуб не знам кой каква заплата получава, но добрите играчи получават добри заплати, като в Лудогорец, такива. Примерно може да има от 20 хил. долара, до 50, до 60 хил., може да има някои и със 70. Това говоря за двата водещи отбора - Кайрат и Астана, другите по 20-25 хил. долара може да плащат. Преди години масово отборите плащаха на играчите около 20 хил. долара. Другата причина е, че там много се лети със самолети. Разходът вече става огромен. На Астана чартърът до Лисабон беше над 500 хил. долара. Ами толкова. 4 дни престой и 9 часа полет. Отделно хотели, разправии. Вътрешното първенство всички мачове са със самолет, огромни разходи, някой път пътуваш, по 2-3 дена стоиш в градовете. Да кажа елементарното, там 90% от отборите плащат екипировката, за да играят с Адидас и 10% с Найк примерно. Там 200-300 хил. евро е само екипировката.
- Не ги взимат като реклама?
- Купуват си ги, няма реклама.
- Един отбор от ранга на Астана, какъв му е годишният бюджет?
- Бюджетът на Астана е към 30 млн. долара от които голямото перо са пътуванията. Без да говорим за премии, заплати.
- Колко отбора са на това ниво - 30 млн. бюджет?
- Два отбора са при всички положения - Кайрат и Астана. Другите, сигурно има отбори с по 20-15 до 10 млн. Надолу няма.
- Държавата е много богата.
- Те затова отборите дават пари, но трудно може да закараш топ играчи в Казахстан по простата причина, че топ играчите искат да играят в Англия, Германия, Испания.
- Не може ли да даде милион заплата? Два милиона?
- Може би може, не знам.
- Защо не ги дават?
- Защото тези играчи, които ги заслужават, те не искат да играят в Казахстан. Каквато и оферта да му дадеш, казва мерси.
- Вие разговаряли ли сте с такива играчи?
- Да. Хайде да не споменавам имена. Но на един играч му се обадих, а той ми каза: Обадете ми се след 2-3 години. А беше на 30 години играч, играе в английското първенство. След 2-3 години какво да му се обаждам, той след 2-3 години ще е на 40 години. Това е.
- Има ли голям натиск върху отборите и върху треньорите от страна на шефовете?
- Всяка загубена точка не е драма. Има голямо уважение и респект към треньорите. И загубата не е драма. В Казахстан има изключителен позитивизъм към футбола. Обичат хората футбола, както беше при нас преди години. Ще ви дам един пример - Астана играе с Актове, което беше голямо дерби, трите отбора Актобе, Кайрат и Астана се борят винаги за титлата. И ги победихме на техния стадион. На техния стадион ги победихме, а хората ръкопляскат и викат: "Хайде, успех в Европа, да биете!"
- Вместо да хвърлят камъни към вас.
- И да те псуват. Те казват "хайде, успех". Всеки казахстански отбор, когато играе в Европа и на международната сцена, най-големите му противници го подкрепят. При всяка победа, освен че поздравяваш твоя фен, поднасяш победата и на Казахстан и се говори за Казахстан. Там държавността и името Казахстан са издигнати над всичко. Всяка победа, без значение на индивидуален спорт, клубен, дали национален, казва се - Казахстан спечели.
- Колко хора ходят на мач?
- Има футболни градове и примерно Астана, ако играем дербита, могат да дойдат 12, 13, 14, 15 000 човека. А когато играем с нормалните отбори, идват по 2-3 хил. Когато играем в Европа, идват между 30 и 35 000. За Шампионска лига имаше билети по 70-100 долара. Което мен лично ме изненада. И стадионът пълен. То не са, да кажеш, Реал Мадрид, Челси. Бенфика и Галатасарай бяха.
- Тези хора там разбират ли вие какво постигате? Някакъв див азиатски отбор отива в Европа, играе в групите, Шампионска лига, Лига Европа. От 6 мача в груповия етап само две загуби, 4 не ги загубваш. В квалификациите от 6 мача 3 победи, 2 равни, една загуба. Те разбират ли всичко това?
- За моя радост и за радост на всички, които работят, хората оценяват и разбират. Докато в България, когато направи човек нещо, има голяма доза негативизъм. А хората там разбират и уважават. На мач не може да видиш глупави скандирания, хвърляне на предмети, хвърляне на вода. Обиди един към друг от публика. Всичко е "Браво", "Победа", "Атака", "Гол". Това е. Това са, общо взето, скандиранията.
- Зимите тежки ли са?
- Тежки са мисля, но ние зимата не сме там. Първенството свършва на 5-6 ноември и почва на 5 март. Ние почиваме, после месеци подготовка - Дубай, Испания, където си избереш. Освен това на нашия стадион покривът се затваря, вътре е плюс 10 градуса. Спортният комплекс има 4 закрити манежа за 20 хил. За кънки, колоездене, за борба, за щанги, бокс, всичко е покриви огромни.
- Имаше малко драми около нов собственик, стар собственик. Как се развиха нещата?
- Те още се развиват. Не точно нов собственик - нов управленец и нов ръководител. Собственик е държавата.
- Защо смениха предишния началник?
- И аз не мога да си обясня. Никога не си бил шампион, станал си 2 пъти подред шампион. Участваш в груповия етап на ШЛ и да си смениш ръководителя. Сега, доколкото той ме информира, се връща пак да е ръководител. Или президент, или генерален мениджър.
- Този, който го смени, откъде го намериха?
- Той е италианец, казахстанец по майчина линия, с италиански произход.
- И откъде дойде?
- Не знам, не мога, нито ги избирам. Аз съм човек, който не обича да гледа какво става над неговия бой. От моя ръст надолу искам аз всичко да казвам, но нагоре в крайна сметка хората, които плащат, хората, които са собственици или ръководители, те трябва да си определят кой да ръководи.
- Този новият тръгна да ви сменя.
- Ами нормално.
- Говорихте ли?
- Наглед пред мен никога е нямал такова желание, но азиатска хитрост. Аз дори искам да ме изгонят. Имам договор още година и половина, колкото по-бързо ме сменят, ако е толкова богат, нека да плаща.
- Трябва да ви плати всички заплати до края на договора?
- Ако не се споразумеем нещо друго.
- Вие да не си луди да се споразумявате.
- Предполагам. Там по принцип невинаги те сменят за добри или за лоши резултати като при нас. Сменят се по други причини. Но не се казва. Азия си е Азия. Но сега вече всичко е мирно и тихо.
- Имате договор за година и половина. Това означава ли, че ако вие го прекратите, вие трябва да плащате?
- Естествено, да. Те имат право, като искаш сам да прекратиш договора, да поискат неустойка, каквато те преценят. В размера на твоята заплата до края на договора.
- Тогава какви са всичките глупости, които се говорят, че се вършат в Левски? Вие година и половина не можете да мръднете от там?
- Поне по договор е така. Във футбола нищо не се знае, утре стават промени. Естествено, може договорът да се разтрогне по взаимно съгласие също.
- Те няма да се съгласят, да не са луди. Те ще искат много пари и са прави.
- Те са прави хората. Аз никога не мога да тръгна срещу хора, които се държат коректно с мен и които ми плащат редовно, плащат ми добре. Не съм човек, който ще каже: аз напускам, защото трябва да отида някъде. В живота има коректност и уважение. Трябва да уважаваш тези, които са коректни с теб. Ако има взаимно съгласие и успеем да се договорим, да. Но сам да бягам, не съм щастлив, след като съм поел ангажимент. Не трябва да предизвикваме съдбата, не трябва да търсим Господ само когато имаме нужда. Да викаме Господи, помагай. Трябва да му дадеш предпоставки да ти помага в живота. Когато си коректен към нещо, той ти дава.
- От Левски влязоха ли в последните месеци в контакт с вас, да разговарят, опознавателно?
- Имали сме доста контакти през годините. Тук последните месеци имаше с моите агенти да питат каква е ситуацията, без нищо конкретно. Обикновено, когато в Левски има лоши резултати, ръководителите тогава се сещат, че имало някой треньор, който нещо е направил. Като дойдат на власт в първия ден, никой не се сеща. Защо, след като си станал ръководител и си се провалил два-три пъти, се сещаш за някой чак като я закъсаш? Потопил си се под водата и да видиш дали някой може да те издърпа. Само че тогава някой може да те издърпа над водата, ама не може да те изстреля в небето.
- Това показва определена неискреност.
- Аз не си затварям очите и гледам истината в очите. Определено всичките, които са ме канили, те ме каниха неискрено. Може би тук в последно време, когато Иво Тонев беше, имаше някакво желание, но не направиха достатъчно усилие. Аз бях готов 2-3 пъти да се върна, но явно Левски не беше готов тогава. Аз никога не съм поставял условия.
- Кой не беше готов - Левски или Гонзо?
- Първо, Батков не беше готов. Второ, Гонзо не беше готов. Първият ми разговор беше с Иво Тонев, той не искаше да приеме моите условия. Като не иска моите условия, аз нямам работа там.
- Кажете какви са тези условия?
- Аз никога не съм поставял въпрос за пари. Докато собственикът на Левски е Тодор Батков, аз се връщам в Левски само с Наско Сираков. Причината е, че той ни изгони несправедливо и двамата, ние бяхме изпълнили всичко, което той беше поставил като задачи. През годините даже преизпълнили. Последната година беше изпълнено. И когато ме освобождаваше, го попитах: кажи една причина, поради която ме освобождаваш. И той доста се позамисли и накрая каза - няма мотивация.
- Кой няма мотивация?
- Така каза - нямам мотивация в отбора. И аз след този отговор бях искрено щастлив. Не каза, че съм лош треньор, че не ги тренирам, че не ги обучавам, че не ги разбирам, че не съм изпълнил задачи. И моят отговор беше: ако футболистите на Левски нямат мотивация да играят футбол, значи никой не може да им я даде. Най-обикновеният фен го взимаш от трибуните, пускаш го там, той ще тича, докато припадне или докато умре. Пак има нещо в мен като треньор, щом не ми лепнаха етикета “некадърник”. Мотивация е добре. Намериха мотиватори. Когато нас ни изгониха, коефициентът на Левски в УЕФА беше над 39. Сега е 4. Левски в близките години трябва да забрави за Европа. Не че е толкова слаб, просто с коефициента, който има, трябва да мине 4 кръга като непоставен. Това е супер случайност, не става.
- Разбрахте ли каква е истинската причина Тодор Батков да ви махне и двамата?
- Не разбрах. Според мен истинската причина беше, че Тодор Батков не харесваше някои действия на Сираков. Два-три пъти се опита да разговаря с мен на тази тема - да бъда като Фъргюсън-Мъргюсън. Друг да махне Сираков, аз да остана. Аз никога не съм бил предател и няма да бъда.
- Кои действия на Наско не харесваха на Тошо?
- Той не казваше нищо. Подмяташе. Но аз му казах, "Тодоре, ако имаш нещо да кажеш, обърни се към Наско." Той сигурно и мен не харесваше. Но в крайна сметка ние направихме този отбор да е печеливш. Тодор, мисля, че много глупави съвети получи от хора около него.
- Кой разклати доверието?
- Според мен неговите съветници, не ги знам кои бяха. Ниски хора, които си мислеха, че всеки може да постигне това нещо в отбора.
- Напоследък, казвате, 2-3 пъти е имало опити и самият вие сте искали да се върнете в Левски.
- Да.
- С кого разговаряхте?
- С Иво Тонев и с Гонзо. Тодор Батков не беше собственик. Моето единствено желание е чисто нов спортно-технически екип. Всичко ново от и до. От първия до последния човек, колкото и да ги обичам там всичките хора.
- Имаше ли условие вие самият да решавате трансферите?
- Естествено. Но не говоря да решавам финансовите параметри, а да избирам играчите. А преговорите със самите играчи и финансите - не. Който иска да ги води там. По принцип в нашия клуб ги водеха Баждеков и Тодор Батков или приближени до Тодор Батков.
- Очевидно Тодор не е разбирал какво ще се случи на Левски, след като ви изгони с Наско?
- За жалост, да. Аз уважавам всеки човек, че дава пари и е собственик. Тодор Батков сега щеше да е още собственик на Левски с европари. И Левски щеше да е средноевропейски отбор. Всяка година щеше да играе в Лига Европа или Лига на шампионите. Даже Лудогорец още не може да направи коефициента, който ние го бяхме направили. Тогава бюджетът беше 5 млн. Сега в момента е 12 млн. и Левски не може да се оправя. За 4-те години, ако си похарчил примерно 25 млн., от Шампионските лиги и от УЕФА спечелихме към 45.
- Къде отидоха тези пари?
- Тези пари е нормално да отидат, където иска собственикът. Той си преценява къде ще отидат тези пари, те са си негови. Те не са наши. След като изкарахме парите, каза: искам млад отбор, млади играчи. И ние купихме тримата бразилци между 17 и 23 години, Дарко Тасевски 21-22, Сърмов 20 и още един футболист взехме. Нямахме футболист над 23 години. Старите ги изгонихме.
- И след това той изгони всички тези и върна старците.
- Те някои от тях ги разпродадоха, защото не им се харесаха. На агента на Жоазиньо от ръководството му казвали да го разкара, продай го този некадърник, този безхаберник не го искаме. И Левски взе за него само 1,5 млн. долара. Този некадърник, за който цяла Русия после говореше. Даже за жалост Жеан Карлош беше най-добрият футболист, за 10 мача вкара 7 гола. И понеже беше на инат всичко да се унищожи, да се каже колко е лошо.
Простият човек гледа да покаже колко е лошо и колко хубаво ще стане.
- Все пак, когато бяхте треньор на Ботев, ви поканиха в Левски.
- Казвам на Цецо Василев, че искам да напусна. А преди да вляза да говоря с него, Тодор Батков покани Херо. Бяхме двамата пред офиса на Цецо Василев и Тодор Батков звънна на Херо.
- Не е честно.
- Двамата, както сега сме с вас, и Тодор Батков го покани Херо за треньор. 15 дена след това напуснах Ботев по мое желание и си платих неустойката. 3 дни по-късно Мурсия подписа с Левски.
- Това беше голяма глупост.
- Счупиха си краката, като разбраха, че напускам Ботев, да канят треньор от чужбина, в случая Мурсия. А Ботев едва ли скоро ще може да запише такива резултати, биехме водещите отбори Левски и ЦСКА, с Лудогорец 4 мача поред завършихме наравно. Бяхме стигнали вече близко до игровото поведение на Лудогорец. Това е истината.
Юлий Москов, "7 дни спорт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)