Ангел Стойков: Сега можеше да съм монтьор, а не треньор по футбол

Семеен е, има 2 дъщери. Голямата - Гергана, е завършила с пълно отличие английската гимназия в Бургас през 2016 г., а в момента е студентка в УНСС. Малката му щерка се казва Дария. Двете са голямата му слабост.

- Ангеле, отмина ли еуфорията от успеха на юношеския национален отбор до 19 г., който под твое ръководство се класира за европейското първенство в Грузия от 2 до 15 юли?

- Може да се каже, че почти отминава. Продължаваме да усещаме вниманието, което е фокусирано върху нас. Момчетата го заслужават. Лека-полека всичко трябва да утихне и тръгне в нормално русло. Все пак футболистите първо имат задължения към клубните си отбори. Ние като екип от страна на БФС сме стъпили здраво на земята.

- Всъщност кой ви покани през лятото миналата година да поемете отбора?

- Тук е мястото пред аудиторията на един от най-тиражните вестници да изкажа благодарността си към Емил Костадинов за гласуваното доверие. Той е човекът, анонсирал офертата. Изобщо не се колебах. Все пак става дума за много важен набор до 19 години, на който предстои да бъде гръбнакът на младежкия национален отбор и с куп изяви на най-високо ниво през този сезон. Мога категорично да заявя, че от страна на БФС е създадена възможно най-добрата организация за подготовка и условия за спокойна работа на играчи и треньори.

- Кой ви запали по футбола?

- Откакто се помня, все съм с топката - още от първите класове в моето училище “Христо Ботев” в бургаския квартал “Долно Езерово”. Преподавателят по физкултура Пенчо Желязков ме запали. Той ми е първият треньор, пращаше ме да играя с година-две по-големи от мен. Баща ми редовно ме водеше на мачове на “Черноморец”. Това също оказа влияние. Така се озовах в доста продуктивната школа на “Черноморец”. Задължен съм на треньора Петър Младенов. Именно той ме е формирал като състезател. Продължавам да се обръщам към него на Вие.

- Позицията ти на терена беше на полузащитник, не те ли блазнеше мисълта да си нападател и да бележиш повече голове?

- Истината е, че започнах като нападател в детския отбор на “Черноморец”, включително и при юношите. Явно треньорът е забелязал, че имам афинитет за организацията на играта и бях върнат на по-задни позиции.

- Минавало ли ти е през главата да се откажеш от футбола?

- Никога, макар да съм изпитвал доста огорчения и да се е насъбирала болка. Гледам максимално позитивно напред.

- Има много примери, когато деца загърбват учението за сметка на футбола. При теб така ли беше?

- Не. Гордо мога да заявя, че

бях пълен отличник

до 8-и клас

След това паралелно нещата се случваха - подготвителни лагери с националните отбори за юноши, но дипломата ми от механотехникума в Бургас е с много добър успех в профил “Двигатели с вътрешно горене”. Благодарности и за преподавателите ми.

- Ако не беше станал футболист и сега треньор, какъв щеше да е професионалният ти път?

- Най-вероятно монтьор. Не е срамно да кажа, че баща ми е на “ти” с тази професия, а аз съм помагал като чирак. И до днес ми е слабост.

- Кой е твоят идол от детинство и на кои футболисти се възхищаваш сега?

- Като българин се гордея, че сме имали страхотни поколения футболисти. Не ги деля на играчи от “Левски” и ЦСКА. Те се знаят - Христо Стоичков, Емо Костадинов, Любо Пенев. Много се радвам, че имах привилегията да играя рамо до рамо с някои от тях, макар и в края на кариерата им.

- Кои са те?

- Още в “Черноморец” със Златко Янков. Голям футболист и човек. В ЦСКА имах възможността за допир на терена с Данчо Лечков и Любо Пенев.

- Спомена “Левски” и ЦСКА, всъщност за кой си?

- Винаги съм бил от “Черноморец”. Няма да забравя мачове като дете, когато на стадиона в Бургас, тогава се казваше“9 септември”, идваха над 30 хиляди зрители. Сега е немислимо да се случи.

- Не ти ли е болно, че любимият ти клуб е в миманса?
- Болно е слаба дума. Аз съм от учредителите на новия “Черноморец 1919” отпреди 2 г. Доколкото знам, нещата и в момента са малко мътни. Този факт също ме огорчава, защото хвърлих много сили за просперитета на клуба на сърцето ми.

- Не ми отговори на въпроса за футболистите, на които се възхищаваш в днешно време?

- Те са ясни, носители са на златни топки по 4-5 пъти. Последният, на когото наистина се възхищавах, беше Зинедин Зидан. За мен той бе магьосник.

- Как се стигна до преминаването ти от “Черноморец” в столичния “Локомотив”?

- Бях юношески национал до 16 г. Треньор беше Григор Петков, който беше и директор на школата в квартал “Надежда”. Лятото организираха турнир “Никола Котков”. Бях поканен да участвам. Избраха ме за най-добър полузащитник. Тогава дойде покана от “Локо” да стана част от дублиращия състав с идеята да се докажа и премина в първия отбор. Изобщо не ми минаваше подобна мисъл, след като знаех какви футболисти има в отбора. Все пак на 18 г. получих шанс да дебютирам в “А” група. Заслугата е на Трендафил Терзийски, който тогава беше старши треньор и ми гласува доверие. Продължавам да изпитвам респект към него и редовно получавам доста специфични съвети, свързани с треньорската професия.

- Премина през ЦСКА и “Славия”, Какви са спомените ти?

- Отиването ми в ЦСКА го отчитам като грешка, но не съжалявам. Най-малкото, че се докоснах до атмосферата в един от най-големите ни клубове.

За “Славия” ще кажа

само хубави неща

- за цялото ръководство, за обстановката и хората, с които съм работил. Те имат специално място в сърцето ми.

- Яд ли те е за някой неосъществил се твой трансфер?

- Каквото е трябвало да стане, е станало. Имаше шанс още докато бях младежки национал, включително и негов капитан при Стойчо Младенов, да премина в “Галатасарай”. Не бях много навътре в нещата, а за мен беше важно да се наложа в мъжкия футбол.

- От столичните клубове ти остана само “Левски”. Не съжаляваш ли, че не направи голям шлем?

- Мислил съм си го. След завръщането ми от “Локомотив” в “Черноморец” получих покана от “Левски”. Тя дойде от Андрей Желязков. Естествено, двигателят е бил Трендафил Терзийски, който по това време беше на “Герена”. Имах желание да се случат нещата, но вече бях подписал с “Черноморец”.

- Оставя ли диря в съзнанието ти престоят в “Марек”?

- Иска ли питане? Тогава в Дупница бяхме събрани много добри футболисти, направихме сериозен отбор, с който всеки се съобразяваше. Две години подред играехме в тогавашния турнир “Интертото”. Бяха много мъжки момчета. С риск да пропусна някого, става дума за Иво Паргов, Георги Караканов, настоящия наставник на “Дунав” (Русе) Веско Великов, братовчедите Кючукови, Любчо Любенов. Солиден отбор с перфектен президент в лицето на Стефан Милушев.

Семейството на селекционера на бала на голямата дъщеря на Ангел Стойков преди няколко години. СНИМКА: Личен архив

- С кои футболисти ти е било най-комфортно на терена?

- Трудно е да се отговори, защото не са един и двама. Веднага ми изплува в съзнанието периодът в “Славия”, в който в средата на терена си партнирахме с Чавдар Янков, Илия Илиев и Саша Симонович.

- Какви са спомените ти от играчите, срещу които ти е било най-трудно?

- Ще започна от Георги Георгиев от ЦСКА, срещу когото имах задача да противодействам като играч на “Локо” (Сф). Тъкмо се беше завърнал от чужбина. Страхотна класа. Другият е Коце Видолов. Да не забравя и моя голям приятел Марчо Дафчев. Срещу него ми беше адски трудно.

- Кой е най-приятният момент от футболната ти кариера и съответно мачът, за който не искаш да си спомняш?

- Безспорно изживяването отпреди няколко дни досега е №1. Надявам се този момент да предстои, и то в близко бъдеще. Иначе не искам да си спомням епизода, когато на мач в Шумен скъсах връзка на коляното и бях извън терена 7 месеца. Изключително мъчителен период.

- Ръководили са те доста треньори. Какво научи от най-важните за теб специалисти?

- Извинявам се на тези, които пропускам. За Трендафил Терзийски вече стана дума. Попил съм много неща от изявени и доказани треньори. Започнах да си водя записки още от времето в ЦСКА, когато начело беше Джиджи Симони. Оттам насетне в тефтера ми е описано всичко за треньорите, при които съм бил. Дори съм си описвал и начина им на поведение и отношение към футболистите, не само спортно-техническата част и методиката на подготовка. Явно интересът ми към треньорската професия датира от младежките ми години. Няма как да забравя Ратко Достанич. Изключителен треньор, ерудит и психолог. Думите са малко за такъв специалист, с когото съм имал удоволствието да работя. Списъка мога да продължа с Иван Вутов, Иван Кючуков, Георги Димитров-Джеки, Румен Стоянов.

- Кой е твоят еталон за треньор?

- За мен това е Алекс Фергюсън. Той е ненадминат. Той е цяла епоха.

- Преди да поемеш юношеските национали, треньорската ти кариера премина само в родния Бургас. Докъде се простират сега мечтите ти?

- Никога не правя дългосрочни планове. Доволен съм от работата, която върша. Естествено амбициите ми са високи. Уча се всеки ден, дори всеки час. На първо време трябва да взема Про лиценз. Защо пък след време да не поема отбор в чужбина. Хубавото е, че в последно време наши треньори се котират навън, което е един трамплин, за нас по-младите.

- За Ангел Стойков семейството е...

- ...на първо място. Имам страхотни родители, деца и съпруга. Всички са ми много скъпи. Съжалявам, че в последно време нещата се случват от дистанция, но всички ме разбират и подкрепят, което за мен е изключително важно и мотивиращо.

- Имаш ли хоби?

- Футбола.

- Как си с риболова, все пак си морско чедо?

- Далеч съм от истината. Хващал съм въдица, но като че ли ми е чуждо тяло. Е, мога да се похваля, че през миналата година с един приятел бяхме влезли в морето и се върнахме с богат улов. Оказа се, че в този период бъкало от сафрид, та и аз намазах. (Смее се.)

- Умееш ли да готвиш?

- Категорично не! Дори и яйца на очи. Ако правенето на сандвичи е готварско изкуство, то тогава и аз имам принос към него. Вкъщи кулинарните експерти са майка ми и съпругата ми Жанета.

- Опиши се с няколко думи?

- Стриктен, трудолюбив и добър приятел, но само с истинските.

- Наближава Великден, ще успееш ли да съчетаеш работата с празника?

- Вярвам, че ще бъда до семейството си. А за софрата ще се погрижат моите родители. Това е традиция.

- Имаш ли спомени от Коледа?

- Преди години бях част от ритуала по клането на прасе в дома на родителите ми в Долно Езерово. И то не на едно, а на два 200-килограмови шопара. Моята роля беше на поливач, а после на майстор на мръвките на барбекюто. Според всички съм се справил на висота.

- Класирането на българския национален отбор до 19 г. за европейското в Грузия през юли дава ли ти повод за оптимизъм за перспективите в родния футбол?

- Успехът безспорно е важен и дойде навреме. Същевременно е и задължаващ към треньори и ръководители. На футболната карта е едно поколение, което показа, че има качества и потенциал. От нас зависи по какъв начин тези момчета ще бъдат мотивирани и интегрирани в младежкия и после в мъжкия национален отбор.

- Има ли звезди в тази селекция?

- Няма и точно затова отборът успя. Всички момчета са изключително отдадени на това, което правят, много добър колектив са на и извън терена. Много съжалявам за Асен Чандъров, който получи тежка контузия на последния мач срещу Босна и Херцеговина. Той е със скъсана кръстна връзка на коляното и ще пропусне шампионата на Европа. Пожелавам му успешно възстановяване, за да се върне още по-силен на терена.

- Кой беше ключът към този фурор във Франция?

- Труд и дисциплина. Момчетата го разбраха, за което също им благодаря.

- Как успяхте вие като треньорски екип да “инжектирате” нужното самочувствие в тима, без което успехите са немислими?

- Набор 1998 наистина е добър. Но самочувствието се трупа с успехите. Тук е мястото да благодаря и на хората от моя екип - първия ми помощник, моя съгражданин Мирослав Кралев, човек на “ти” с детско-юношеския футбол. Треньор на вратарите сега беше Витомир Вутов, преди това Руслан Михайлов. За кондиционната подготовка ползвам съветите на Трендафил Терзийски. До нас винаги е Павел Панов, човек врял и кипял във футбола на най-високо ниво.

- Може ли твоите момчета да станат приятната изненада на Евро 2017?

- Нека не летим в облаците. Старая се да не ги обременявам излишно с такава тежест. Победихме изключително стойностни отбори като Португалия, Дания и Франция, така че най-малкото страх няма.

- Как отпразнувахте успеха във Франция?

- Отложихме празненствата за след финалите в Грузия.

- Докъде се простират мечтите на Ангел Стойков за европейското?

- Искам да оставим трайна диря. Ще ми се повече от нашите момчета да хванат окото на специалистите и да реализират трансфер във водещи европейски клубове. Шампионатът в Грузия ще бъде един трамплин за талантливото ни поколение. Дано успеем да зарадваме българските фенове, които са жадни за позитивна енергия.

- Съставът от успешните квалификации във Франция ли ще ни представлява на финалите?

- Имам разширен списък с 45 имена, които са потенциални национали и ще ги следим в следващите месеци. Разбира се, че ядрото и основата от двете квалификации ще бъдат запазени. Нека обаче не се успокояват, а да работят още повече в клубните си отбори, а след това и по време на същинската ни подготовка. Предстоят ни лагери, поредица от контролни мачове, за да успеем да достигнем оптимална форма за мачовете на финалите през юли.

Велизар Маджаров, "24 часа"