Интервюто с Бонучи: Юве и аз ще си носим последствията

Измина вече около месец след завършването на един от най-изненадващите и големи трансфери в летния прозорец. Леонардо Бонучи смени хегемона в Серия А Ювентус за един от историческите му съперници и очакван конкурент за скудетото в новия сезон – Милан, срещу 40 млн. евро и още повече зейнали от учудване усти. Централният защитник отваря себе си за всичко около трансфера и за своето бъдеще в пространно интервю за „Гадзета дело Спорт”.

-         Успяхте ли вече да се пренастроите след цялата тази история около трансфера?

-         Странно е чувството да гледам Ювентус по телевизията, но както вече съм казвал, сега съм съсредоточен само и единствено върху Милан, а Юве е останал в миналото. Благодаря им за онова, което ми дадоха. С тях станах един от най-добрите защитници в света. Когато обаче направиш някои определени избори, трябва да поемеш отговорност за тях и да приемеш всички идващи с тях последствия. Юве и треньорът Масимилиано Алегри направиха някои много конкретни избори миналия сезон и аз направих по съответстващ начин своя.

-         Но Алегри каза, че изборът за напускането е бил изцяло Ваш…

-         Така ли?! Със сигурност вижданията ми за нещата вече не бяха същите като в миналото, но изборът бе споделен с клуба, така че не е в никой случай изцяло мой. Всичко започна от Порто (б.р. – там Бонучи бе оставен на трибуните за мач от елиминационната фаза на ШЛ), но и преди това имаше някои случки, макар и вероятно по-незначителни.

-         Алегри един ден може да стане селекционер на „скуадра адзура”. Няма ли да е странно да сте отново в една и съща съблекалня?

-         Ще стане каквото е писано. Всички сме професионалисти, няма проблем.

-         Вървите по пътя на Андреа Пирло…

-         Така е, но по обратния. Надявам се и аз да сторя същото в Милан, което той постигна в Юве.

-         Говорихте ли с някого от бившите си съотборници?

-         Разбира се. Вчера пожелах честит рожден ден на Джорджо Киелини, пък и с някои от тях сме заедно в националния отбор на Италия.

-         Реакциите след трансфера в социалните медии не бяха особено ласкателни към Вас…

-         Ако се влияех от коментари в социалните медии, щях да съм напуснал Юве още през 2011 година и през тази нямаше да мога да отида в Милан. Обиждаха ме, защото съм си сменил отбора, но в интернет хората са свободни да говорят каквото си поискат. Не чувствам гняв към тях.

-         Тифозите на Милан обаче за сметка на това Ви посрещнаха много сърдечно. Очаквахте ли това?

-         Мислех си, че ще има малко повече скептицизъм спрямо мен. Техният ентусиазъм ме мотивира още повече. Нямам търпение да дебютирам на този стадион. Признавам си, че съм леко превъзбуден: „Сан Сиро” значи история и в деня на мача от квалификациите в Лига Европа почувствах опиянение както малко други пъти в кариерата си при влизане в стадион. И при това не играх, а само гледах от трибуните! Нямам търпение отново да видя тази публика.

-         Толкова бързо Ви приемат, че вече Ви дават и капитанската лента. А нея очаквахте ли?

-         Тя е голяма отговорност. Ще дам всичко от себе си да защитавам тази фланелка от първата до последната минута на всеки мач. Честно казано, не съм очаквал лентата. Важното нещо тук обаче е, че има мотивиран колектив, а Милан е щастлив клуб, защото тук има хора, които знаят как се гради този мотивиран колектив. Много съм щастлив в тази съблекалня и съм особено силно поразен от самопожертвователния дух на южноамериканските ни играчи. Изборът за капитан бе споделен между клуба, треньора Винченцо Монтела и отбора. Говорих с предишния капитан Рикардо Монтоливо от първия ден за онова, което може да се случи. Той е голям човек и голям футболист. Никой не иска да прецаква никого. Намерението ни е да изградим силен колектив. Важното е общото добруване, а не това кой е капитанът. Мога да предложа своя опит и харизма, но отборът те прави лидер. Късметлия съм да съм се учил от велики лидери като Джанлуиджи Буфон, Алесандро Дел Пиеро и Киелини. За останалото тайната се крие в това да има колектив и по отношение на най-малкия детайл. Милан иска да се завърне на голямата сцена и точно това поиска клубът от нас.

-         Можехте да се преместите за повече пари в английската Премиър Лийг, където Ви искаха Челси и Манчестър Сити. Защо избрахте „и росонери”?

-         Защото те ми предложиха най-амбициозния проект. Аз живея за предизвикателствата, а изпълнителният директор Марко Фасоне и спортният директор Масимилиано Мирабели ме накараха да се почувствам важен и истински желан. То и иначе нямаше преговорите да продължат само 48 часа. От друга страна, любовта или се ражда моментално, или не се ражда никога. Със сигурност не е въпрос на пари. На онези, които се опитват да ме обрисуват като наемник, ще кажа, че можех да ида в чужбина и да взимам доста повече пари.

-         Когато отидохте в Ювентус през 2010 г., също се градеше отбор. Виждате ли прилики с настоящото положение в Милан?

-         Вярно е така, виждам доста паралели. Всъщност се спрях на Милан, защото в главата си имам идеята да повторя извървения път в Ювентус, където започнахме с пълен ремонт, досущ като тук, а накрая достигнахме върха. Тук искам обаче да стигна дори по-високо: надявам се до четири години да спечеля Шампионската лига. Искам да спечеля всичко! Това е моят красив нов дом и от днес нататък ще се чувствам у дома си. Надъхан съм и съм по-жаден за игра и успехи от когато и да било преди. Винаги се притискам до самия си предел, а сега целта ми е да върна Милан отново на Олимпа на световния футбол. Избрах този клуб за един нов свеж старт. Тук съм, за да побеждавам!

-         На първо време обаче трябва да се изкачи италианския Олимп, където шест поредни години стои Ювентус. Виждате ли Милан в битката за скудетото още този сезон? Да, бяха похарчени над 200 млн. евро за нови попълнения, но все пак тепърва те ще трябва да изграждат разбирателство на терена…

-         Да, Юве си остава фаворитът за титлата, а и Наполи има големи шансове най-накрая да се пребори за скудетото. Към настоящия момент наистина ние още сме едно стъпало под тях, но не бива да си поставяме сами ограничения. След гореспоменатите два отбора аз виждам Милан, Интер и Рома като равни.

-         Ще изкачите ли и това последно стъпало, ако дойде един измежду Андреа Белоти и Пиер-Емерик Обамеянг?

-         Белоти е нападател, който изкарва целия отбор напред – толкова усилен труд полага на терена. Не зная дали той ще дойде при нас, но който и да дойде, ще трябва да е наличен и в двете фази на играта. Топ нападател ще ни улесни задачата по много начини и би бил идеалният завършек на един стимулиращ и възбуждащ трансферен прозорец за клуба.

-         Какво смятате за треньора Монтела?

-         Виждам голямо желание у него да се подобрява, както и да предава на играчите си воля за победа. Много умен тактик е и е треньор с голямо бъдеще. Надявам се да мога да спечеля много купи с него. Идеята му за футбола е много добра – никога не съм виждал никой треньор да прави такава игра и да налага такъв контрол със защита от четирима.

-         Но той може да промени системата и към трима в крайната защитна линия…

-         За да съм докрай честен, за мен е все едно дали ще играя в защита от четирима или от трима. Всъщност, при линия от трима има много повече свободно поле за защитаване. Знаете ли в такава система колко много пъти съм се озовавал един-на-един срещу противников нападател?!

-         Очевидно разбирате играта. Мислили ли сте един ден да преминете от терена към пейката?

Да, разбира се. Мисля си за това от четири-пет години. Ще играя още шест-седем години и после ще съм треньор. Това е нещо, което заложи у мен Антонио Конте. Виждам се в известна степен като него. Пък и искам да вдигна над главата си трофей и като треньор.

Следвай ни: