Стив Кър за футбола, баскетбола, убийството на баща му и президентските избори в САЩ
Стив Кър винаги е бил резерва като играч, но през 1997 г. в мач номер 6 от финалите в НБА той вкарва победния кош за Чикаго Булс срещу Юта Джаз, след като получава топката от Майкъл Джордън. Този момент остава в историята. Това е втората му титла. По-късно печели още три, две от тях в Сан Антонио, а след това става шампион четири пъти като треньор на Голдън Стейт Уориърс. Само преди месец пък изведе националния отбор на САЩ до олимпийското злато в Париж.
От известно време Кър е акционер в Майорка, където собственик е неговият приятел Анди Коберг. Това му даде повод да отиде до Испания на почивка, а междувременно да се срещне с играчите и треньорите в клуба. В интервю за “Марка” Кър говори за връзките между футбола и баскетбола, убийството на баща му и президентските избори в САЩ.
Беше вълнуващо лято, нали?Да, разбира се. Участието на Олимпиадата в Париж беше вълнуващо и това, че изведохме отбора до златните медали. Да говоря на конвенцията на Демократическата партия също беше страхотно преживяване. Сега да съм на почивка в Майорка е нещо прекрасно.
Когато изоставахте със 17 точки от Сърбия, гледайки около себе си и виждайки толкова много талант, предполагам, че сте си казвал: Да, можем да го направим. Важи ли това за един скромен отбор, пълен с мечти?Да, така беше. Мисля, че да ръководиш един отбор винаги има прилики. Няма голяма разлика между това да водиш Уориърс, американския отбор или Майорка. Става дума за това да извлечеш най-добрата версия на всеки от играчите, а най-важното нещо е комуникацията с тях. Лидерството е комуникация.
След девет шампионски пръстена в НБА, какво ви накара да дойдете в Майорка?С Анди Коберг - основният акционер, сме добри приятели. Когато ми се обади преди две години, да ме попита дали се интересувам, казах “да”. Обичам футбола. Гледам доста: Ла Лига, Висшата лига… в дома ми в Калифорния. Да инвестираш в един клуб е не само финансово, но и емоционално, забавно е. Това ми дава възможност да имам отбор, който да подкрепям, и причина да идвам до Майорка всяко лято.
Ако класирането в Ла Лига се определяше по дълголетието на треньорите, Майорка щеше да е в Шампионската лига. Какво е успехът за вас?За мен, успехът означава да помагаш на играчите да бъдат най-добрата си версия. И с тези играчи да изградиш най-добрия отбор. В много случаи ръководиш отбор от звезди, както е в Реал Мадрид, Барселона или Голдън Стейт Уориърс. Но в други трябва да насочваш тим, който не е толкова добър и тогава става дума за достигането на следващото, по-високо ниво.
Какво може да пренесете от опита си в НБА и националния отбор на САЩ в клуб като Майорка?Говорих с играчите тази сутрин и говорих за културата на отбора, за това колко е важно всеки играч да допринася с усилията си всеки ден на тренировка, за подкрепата между играчите, за ентусиазма. Това изглежда културата на клуба. Аз не бях страхотен играч, бях резерва, но мисля, че имах голям принос с ежедневния ми подход. И това е общ знаменател за всички успешни отбори. Бях част от една солидна отборна култура.
Какво научихте от играчи като Майкъл Джордан, с когото бяхте съотборници, или Стефан Къри и Леброн Джеймс, с които работихте като треньор?
Те са уникални играчи. Напълно отдадени на това, което правят. Очевидно, това са талантливи играчи със страхотни умения, но освен това са мотивирани и интелигентни. Те са толкова интелигентни, че постоянно намират нови начини да стават по-добри. И кариерите им са толкова дълги, защото се грижат за себе си. Всички големи играчи са отдадени и талантливи, но и интелигентни.
Вие сте отличен стратег. От вашата позиция как избягвате да пресичате границата като треньор?В НБА винаги виждам посоката на отбора като разбирателство между мен и най-добрите ми играчи. Знам, че те са тези, които водят тима в съблекалнята, а аз съм този, който трябва да намери връзката с тях. Дреймонд Грийн, Стефан Къри и Клей Томпсън се разбират отлично от години. Водим отбора заедно. Понякога трябва да бъда строг с тях или с отбора. Но когато имаш силна връзка, можеш да правиш и двете.
Футболът не изглежда толкова различен от НБА, когато става дума за работа със звезди и тяхното его.И аз така мисля. В професионалния спорт треньорството е почти еднакво. Няма значение дали става дума за футбол, баскетбол или друг спорт. Става дума за това да обединиш една група от хора, които играят заедно и имат различни характери и различно его. И да накараш всички да се движат в една посока към една обща цел.
Има една разлика между футбола и НБА. Ако се провалиш, няма следваща година. Отпадаш. Как е възможно тогава да искаш от феновете търпение?Това е добър въпрос. Зависи от обстоятелствата. Мисля, че повечето фенове искат да знаят какво се случва. Възхищавам се на прогреса на Майорка. Не само по отношение на представянето на терена, но и по отношение на инфраструктурата. Очевидно е, че собствениците градят нещо голямо.
Как се справяте с играчи, които дават по 600 долара за фланелка и по 200 000 за кола? Или по цял ден са на телефона сиТрябва да се адаптираш към всяко поколение. Ние нямахме мобилни телефони, когато аз играех, така че не трябваше да се справяме с този проблем. Трябва да имаш връзка с тях и да ги разбираш. Нямам проблем, когато играчите ми са на телефоните си в съблекалнята. Нямам проблем да разбера натиска върху тях от социалните медии и всички нови неща, с които ние не трябваше да се справяме. Разбирам с какво трябва да се справят и те виждат, че аз го разбирам.Какъв е първият ви спомен от футболен мач?Марадона и Божията ръка. Беше през… 1986 г. Това е първият ми спомен.
Какво помните за баща си? (Той беше директор на Американския университет в Бейрут и е убит там)Баща ми беше прекрасен човек. Страхотен баща, който обичаше семейството си. Обичаше работата си и живота. Моите ценности като баща, съпруг и треньор съм научил от него. И от майка ми.
Усещали ли сте жажда за отмъщение срещу хората, които убиха баща ви?Не, никога не съм имал подобно усещане. Усещането е странно, но никога не е било за отмъщение. По-скоро е тъга. За смъртта му, но и заради насилието в Близкия изток, което продължава да съществува и не спира. Скърбя за хората от Израел, които бяха убити, но и и за хората в Газа, които бяха бомбардирани. Тъгувам за всеки, който е станал жертва на насилие в този регион, защото знам как се чувства.
Баба ви и дядо ви са били мисионери. След този епизод загубихте ли вяра в Бог?Никога не съм бил много религиозен, така че след убийството на баща ми не загубих вяра в Бог. Мисля, че загубих вяра в хората. По-късно разбрах, че насилието е част от живота и се опитах да реагирам на трагедията по позитивен начин.
Всичките ви братя също имат големи успехи в живота. (Той има сестра, която е професор в Кембридж, един от братята му също е университетски професор)Виждам, че сте си написал домашното. Много се гордея с тях. Те имат големи успехи в различни сфери. Каква е тайната? Мисля, че имахме късмет да живеем и растем в семейството, в което бяхме. Израснахме по целия свят, пътувахме много, срещнахме много хора. Научихме се на състрадание и бяхме отгледани от великолепни родители.
Наистина ли Съединените щати са най-добрата държава за живеене в момента?Обичам Съединените щати, обичам родината си. Беше чест да видя вдигането на флага след успеха ни на Олимпийските игри в Париж. Съединените щати са ми дали много фантастични възможности. Това е прекрасно място. Но част от дълга ми като гражданин е да се опитвам да я подобрявам, а има неща, които могат да бъдат по-добре.
Това означава ли, че Камала Харис може да е решението?Да, мисля, че тя може да бъде глътка свеж въздух, нова енергия. Тя има достойнство, което Тръмп няма, и аз вярвам в нея. Вярвам в политиката й по отношение на абортите, ограничаването на оръжията и имиграцията. Освен това я подкрепям като личност.