България все още го обича! Човекът, който бе изкушен, но отказа да предаде революцията
Ако има нещо положително в битката за власт покрай последните няколко конгреса на БФС, то е свързано с личността на Стилиян Петров. Борбата се води от близо три години по брутален и подмолен начин, с безброй удари под кръста, с компромати и вcякакви други прийоми.
В тези ненормално бурни и мътни води, в които гъмжи от хищници (б.а. разбирай интересите на партии, политици, мастити бизнесмени, медии), смея да твърдя, че единственият човек, все още ползващ се с добра репутация и доверие от обществото, е именно бившият халф на Монтана, ЦСКА, Селтик, Астън Вила и България.
За мен най-интересното обстоятелство в цялата тази дандания покрай конгреса на 15 март е как ние, българите, избрахме бившия капитан на “трикольорите” за “месията, който ще оправи футбола”. А екзистенциалният въпрос на бъдещето е колко време Стилиян ще задържи ореола на спасител и дали, ако влезе в управлението на БФС, няма да бъде сринат точно толкова бързо, колкото бе и издигането му на пиедестал? Т.е. в момента имаме една фигура, около която всички - и управляващи, и опозиция - са склонни да се обединят и да я подкрепят.
Само че той не пожела да е президент на БФС. Дали разчита на инстинкт, трезва преценка или нещо друго, е отделна тема. Важното е, че позицията му е правилна, защото не е готов за поста и по-долу ще обясня гледната точка за тази своя теза.
Принципно България обича месиите и по всичко изглежда, че рекордьорът по мачове за националния отбор е призван за такъв.
Как Стилиян Петров извоюва тази си позиция в обществото? Нима прави нещо по-различно от другите?
Критикува опонентите с популистки приказки и хвали приятелите си колко са кадърни. Говори, а често пише и налага елементарни тези чрез страницата си във “Фейсбук”, но излезлите от неговото перо думи се тълкуват по съвсем различен начин в обществото. “Браво, Стенли! С теб сме, капитане! Браво, как им го каза, ти си човекът!”, е мнението на голяма част от запалянковците.
По изявленията и начинът му на разсъждение изглежда, че Стилиян не е най-умният или най-големият иноватор сред кандидатите за власт във футболния съюз. По много показатели той отстъпва на Димитър Бербатов, Георги Градев, Петьо Костадинов, Михаил Касабов и хора от техните екипи.
Но нито един от споменатите не може да се доближи до най-важното - Стилиян Петров е олицетворение на надеждата, а към този момент се нуждаем именно от това. Да вярваме, че промяната към по-добро е възможна и съществува човек, на когото всички могат да се доверят.
Стилиян бе добър футболист. Направи сериозна кариера в клубове на средно европейско ниво като Селтик и Астън Вила. В тези отбори той си извоюва позицията на лидер и капитан. Такъв беше и в националния отбор на България - обединител, който се ползваше с доверието на треньори, съотборници и ръководство. Избягваше конфликти, понякога преглъщаше в името на отборния успех, а с поведението си спечели симпатиите на публиката, независимо от кой отбор е тя. После се разболя и в крайна сметка пребори коварна болест. Показа, че е боец, който никога не се предава дори в най-трудните моменти. Всеки нормален човек би възкликнал: “Браво, капитане, искам и моят син да е като теб!”
Продължи с позитивизма си и след като спечели най-важната битка в своя живот. Помага и вдъхва оптимизъм на хора, изпаднали в неговото положение. Организира най-смисления бенефис в България.
Ето защо Стилян е синоним на надеждата за промяна. До този момент той показва, че може да помага и прави добро.
Сега реши да се хвърли в дълбокото като поиска, заедно с Бербатов и Мартин Петров, властта в БФС.
Не е тайна, че много хора го караха да е лицето на опозицията, но Стилиян не се подаде на изкушението. Дали Димитър Бербатов става или не за президент - е друг въпрос. Но бившият капитан на “трикольорите” не се полакоми за власт, за която все още не е готов.
Защо не е дошъл моментът Стилиян Петров да оглави БФС?
Първо, след като подкрепи Бербатов в битката му за президент на БФС преди три години, евентуално негово “бягство” от екипа в последния момент и без някаква сериозна причина щеше да се сметне за предателство. А никой, дори и в България, не обича предателите макар те често да си живеят охолно в сбърканата ни конюнктура.
Второ, ясно е, че след неспирното тригодишно плюене между управляващи и опозиция, ако екипът на Бербатов оглави футболния съюз, ще трябва да носи и тежестта на жестоката война, чрез която стига до властта. А знаем, че при Бербатов има спорни личности, които са уявзими за атаки.
В тази война дейно участие взе и Стилиян Петров. Именно тук е тънката нишка, която, като че ли, не усеща. Смени образа на “доброто момче” и сега му харесва да критикува под одобрителния поглед на хората. Прави го все по-често и брутално. Критиката безспорно трябва да присъства в репертоара му, но е нужно да прецизира много внимателно до каква степен да я използва.
В момента той, опиянен от славата си, е “подкарал” урбулешката всичко живо, което не е с него. Повечето му писания в социалните медии са по-скоро на фен от сектор “Б” или “Г”, отколкото на далновиден бъдещ ръководител. Да не говорим за изказванията му по адрес на членовете в Изпълкома на БФС, които нищо не били свършили през последните 20 години и трябвало всички от “туристическата агенция” да си подадат оставките. А сред тях през споменатия период влизат собствениците на Лудогорец, Черно море, Славия, Етър, Локомотив (София), Левски, ЦСКА - София, Берое.
Част от тях са хора със сериозни постижения на клубно ниво, които заслужават уважение за дейността си във футбола. Нека не забравя какво направиха през годините Лудогорец и Левски в Европа, а към групата можем да причислим също така Литекс и ЦСКА - София. Така че е нужно да се говори за грешките, но не е лошо понякога да се признават и хубавите неща - успехите в евротурнирите (колкото и редки да са те), построените великолепни бази в Разград и Коматево, налагането на собствени кадри в Черно море и Славия.
Най-малкото поради факта, че ти не само искаш подкрепа именно от същите тези клубове в битката за БФС, но ако спешелиш, ще трябва и да работиш с тях. Лесно е да “хейтиш”, трудно е да градиш. И ако някога Стилиян седне на президентското кресло, ще усети доста бързо разликата между това да си бивш любим опозиционен лидер и настоящ ръководител, който ще бъде сринат при първата съдийска грешка в дербито Левски - ЦСКА - София.
Ето защо е без значение дали определен клуб те подкрепя или не. Ти, като обединителна фигура, си длъжен да отдадеш нужното уважение на всеки един, който е постигнал нещо положително. Ако не го сториш, думата “обединение” я лишаваш от смисъл и я превръщаш в безполезно клише.
Друго, което Стилиян Петров трябва съвсем скоро да изясни, е как смята да управлява българския футбол - от сградата на БФС в “Бояна” или от Англия? Спомням си, че веднъж вече каза как светът се развивал и нямало проблем да участва на заседания на Изпълкома от всяка точка на Обединеното кралство. Сега тези му думи не предизвикват някаква обществена реакция, тъй като е всеобщ любимец, но в близко бъдеще ще са на дневен ред, а въпросите все повече.
Най логичният от тях е дали има хора в английския, германския, испанския или друг футболен съюз на нормална държава, които да управляват дистанционно от Барбадос или Коста Рика?
Защо пиша всичко това? Стилиян Петров е едно положително явление в скромната ни откъм качествени лидери и добри хора мила родина. Именно поради тази причина той трябва да остане любимец на нацията колкото е възможно по-дълго, а това ще се случи единствено с повече работа и по-малко приказки от негова страна. За второто има журналисти и фенове. Никой не е безгрешен и той неминуемо ще допуска гафове. Ние, като хора, които с цялото си сърце желаем просперитет на българския футбол, трябва да му помагаме, за да ги избягва. А когато те дойдат, да не го съдим прекалено строго поне в началото. Но помощта не се състои в това да му казваме колко е велик, а да го измъкнем от коловоза, който ще го прати към небитието по примера на “четвъртите в света”.
Още повече, че когато хората от Златното поколение станаха ръководители, в националния отбор играеха футболисти като Балъков, Бербатов, Стилиян, Мартин Петров, Пеев и още много състезатели, подвизавали се в клубове от силни първенства. Т.е. футболният ни потенциал можеше да вдъхне надежда.
Сега нивото на “трикольорите” е далеч по-скромно и не е изключено в следващите четири-пет години отново да не постигнем нещо значимо на най-важната сцена - футболното игрище. Първите месеци оправданията ще са с лошото наследство, но след това гневът на публиката ще се пренесе върху новите управляващи.
Ако някой се съмнява в това, ще посоча малък, но показателен пример за бързата изменчивост на изначално жадната за сеир публика. Преди известно време Стилиян Петров публикува снимка с изпълнителния директор на ЦСКА 1948 Добрин Гьонов. Доста фенове на ЦСКА - София го атакуваха в социалните мрежи и се наложи да се обяснява като ученичка за нещо маловажно. Нека си представим какво ще се случи с по-сериозен казус като съдийско решение в полза ли ущърб на някой в дерби Левски - ЦСКА - София.
Затова е важно да осъзнаем, че Стилиян не може и не трябва да е поредният употребен любимец, който бързо е разочаровал нацията. Той е обединителна фигура и с леки корекции, най-вече чрез рестрикция на безполезното бърборене, би било добре да си остане с ореола на успелия и можещ човек. От друга страна е нужно ние, като общество, да го подготвим по възможно най-добрия начин за следващия конгрес на БФС и след подбор на сериозен екип той да поеме управлението на футбола, получавайки достатъчен толеранс от време да осъществи промяната.