Men United атакуват Sofia Whiskey Fest 2016

За втора поредна година Men United изпрати един от редакторите си на вече култовата сбирка на разбирачите на класни алкохолни напитки Whiskey Fest Sofia. Не чуваме нищо от него цели три дни, от началото на феста - изключил е телефона си и не се е появявал по социалните мрежи, не отговаря на мейли... Едва тази сутрин получаваме текст от него на служебния мейл. Четем го бързо, изясняваме си казуса около изчезването му и моментално ти предоставяме впечатленията му в писмен вид.

Event center в Paradise center. А в случая - и център на уиски фиестата, която ни поглъща още с пристигането. Хартиени гривни на ръцете, торбички с дегустационни чаши, вода и всичко необходимо. Успявам да убедя двамата колеги, че трябва да се насочим към щанда на Bourbon Legends. Посрещат ни повече от радушно. Без никакво колебание стартирам с

Maker's Mark 46

. Със специалистите зад щанда се разбираме с две думи и започваме да си говорим колко е хубаво, че най-накрая 46-ицата е на родния пазар. Кое още не е?

Maker's Mark Cask Strength

, който брандът шумно рекламираше през последната седмица по социалните мрежи. Чудото се бутилира директно от бъчвата на градус между 54% и 57%. Ако е възможно бърбън да ми допадне повече от класическия

Maker's Mark

- това е той. Консумираме бавно, пък и 1 унция (15 мл.) не е чудовищно количество. Обръщам внимание, че хората около нас също пият като познавачи и не бързат за никъде - разклащат питието в чашите си, коментират отенъка му, аромата, вкусовите характеристики. Да,

Maker's Mark Cask Strength

по-пиперлив като аромат спрямо по-стандартния си събрат, но мек и изключително запомнящ се на вкус. Решаваме да си дадем почивка от бърбъните и минаваме на ирландско. От няколко години се опитвах да открия

Writer's Tears

и сега имам възможност да го опитам. Качествено и стилно ирландско, което знаем, че е вдъхновявало не един или двама големи автори. Канят ни и влизаме вкупом на майсторския клас Chivas Whiskey Lab, където ще обърнем по-специално внимание на три знакови питиета на бранда - Chivas Regal 12, Chivas Regal Extra и Chivas Regal 18. Гид в това вълнуващо пътешествие е Макс Уорнър, който освен чудовищен познавач на качествения скоч, е и умел комуникатор и разговаря с нас за ароматните и вкусови нотки на напитките. Освен всичко друго преди броени месеци е получил едно от най-престижните признания - World's Best Global Brand Ambassador на Spirited Awards по време на Tales of the cocktail 2016. След кратката му лекция единодушно решаваме, че 18-годишният

Chivas Regal

е най-впечатляващ по всички показатели. Минава ми през ума шегата, че ако беше жена, щеше да е пълнолетна и съответно легална, но решавам да не опошлявам стилната ситуация с просташки коментар. Решавам да завърша вечерта с 10-годишен

Laphroaig

. Колегите се колебаят дали да последват примера ми, но след препоръката ми първо да подушат питието заключват, че точно този сингъл малц им ухае на "препарат за почистване или някаква друга отрова". Пропускам да ги обявя за невежи, защото знам, че вкусът е повече от специфичен. На следващия ден пропускам майсторския клас, който щеше да ми разясни много за бърбъните. Съжалявам и си обещавам, че ще посетя третия ден. Правя го. Този път със стар приятел по чашка, когото отново насочвам към Bourbon Legends. Залагам на

Knob Creek Rye

, който е със значително съдържание на ръж и започвам да се самоубеждавам, че това явно започва да се превръща в любимия ми тип бърбън. След грешката да опитаме прехваления ни от няколко приятели единственото тайванско уиски

Kavalan Cherry Oak

(прекалено сладникаво и сладко за мен) се завръщаме на бърбъна и дегустираме

Old Ground-Dad

- изключителен е и не е случайно че Чарлс Буковски го е включвал в няколко от книгите си. Специалистите зад щанда ни обясняват, че те предпочитат именно него и го препоръчват на всички ценители на бърбъна. За съжаление обаче все още не е достъпен на родния пазар. Питаме с очи "КОГА?"; не се знае още. На излизане колегата по чашка (този път - буквално) си купува стилна тежка чаша за уиски и

Bulleit Rye

, което ми е добре познато. Колебаем се точно 16 секунди, след това отиваме у тях да го избием.

Още от Булевард

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти