Какво подмладяване – убиват националния отбор с фалшиви усмивки

Никой не твърди, че този национален отбор на България има класата да се пребори с Франция, Холандия и Швеция за първото място, даващо право на директно класиране за световното в Русия през 2018 година, но представянето ни срещу Люксембург надмина очакванията и на най-големите песимисти. Става въпрос не за резултата, който с оглед развитието на срещата е повече от добър, а за облика на така наречения „подмладен” национален отбор. И по-точно какво представлява тимът на България като потенциал и тактика, съпоставим с посредствения отбор на Люксембург. Първото нещо, което ми идва наум, е, че в големи периоди от време Люксембург ни надиграваше тактически. И ако се вгледаме по-детайлно в мача, ще установим, че те ни вкараха три гола след изработени комбинации, подпомогнати и от наши грешки в защита, докато ние отбелязахме четири попадения, но реално за 90 минути не създадохме нито едно голово положение. Три от тях дойдоха след хубави изстрели извън наказателното поле и неубедителни намеси на гостуващия страж, а един – след разбъркване от корнер. И стигаме до така нареченото „подмладяване” на отбора. Клише, което отдавна служи за еталон на некадърността в българския футбол. Оказа се, а и някой едва ли се е съмнявал, че нашето подмладяване отново е президентско-благодетелско. Т.е. всеки клуб драпа да вкара неподготвените си играчи в националния отбор и там да разчитаме на чудеса като в контролата с Португалия, за да можем да пробутаме някой футболист на посредствен чуждестранен клуб. Да, но чудото става веднъж, а после идват Япония, Дания, Люксембург... Обяснете ми какво е това подмладявате, след като 35-годишните братя Миневи в момента са две класи над младите Антон Недялков и Страхил Попов. Първият не се върна в отбрана, а пробойните, които оставяше отляво се виждаха от самолет, но не и от Петев. Ами какво да кажем за двойката централни защитници Иван Иванов – Божидар Чорбаджийски, които цял мач редуваха гаф след гаф. Грешки, които дори квартален футболист трудно би ги допуснал. Това ли са ни талантите? Тогава какво да кажем за тези на Люксембург – те изглеждат като Меси в сравнение с нашите. Едно 16-годишно момче започна като титуляр и бе удоволствие да се гледа как обработва и борави с топка в крака. През второто полувреме пък се появи 18-годишен нападател, който вкара гол-шедьовър. Положението в атака не е много по-розово от това в защита. Ивелин Попов продължава с безотговорната си игра. Видно е, че се качва на главата на всеки един треньор. Раздава го някакъв тартор, а едва ли някой помни кога е последният му що-годе сносен двубой с националната фланелка. Уж най-техничният ни състезател, натурализираният Марселиньо, който е класически плеймейкър, заради Попов играе като вътрешен полузащитник, ляво крило, но само не на най-силната си позиция – тази зад нападателя. Защо ни е тогава, след като не искаме да използваме най-силните му качества? Така че тези в БФС трябва да престанат да се усмихват фалшиво на феновете, баламосвайки и тях, и нас, журналистите, с някакво връзкарско полуподмладяване, защото единственото нещо, което правят добре, е да убиват футбола.