Тервел Пулев: Мъжете спят сами

Караме към село Своде, зад волана е Тервел Пулев - отворен за всякакви приключения. Мъж около метър и деветдесет - чаровен, известен, силен.

От онези земни хора, които са извървели нелекия път от мазето в панелката и старите боксови ръкавици до почетната стълбичка на Олимпиадата в Лондон през 2012 година.

Още при споменаването на село Своде, което се намира в близост до Правец, Тервел ни казва: "Знам къде е, познавам цяла България, навсякъде е много красиво."

Отиваме натам, защото с Тервел се обединихме около идеята за локация на снимките да е стар завод.

"Мога да си дойда и с моите дънки, ако няма моя номер", улеснява ме още по телефона Тервел, докато уточняваме облеклото за фотосесията. Знае, без да пита жена си, кой номер ризи и панталони носи.

Дрехи за Тервел има, сменяме леко стила му в суров ърбан, който много му отива на ролята на труженик на струг.

Но преди това... тръгваме от София към Правец

"Колан не ти трябва. Господ е с нас", шегува се Тервел, докато се намества удобно на седалката. Предстои ни един час път. Разбира се, слагаме колани, пускам диктофона и Тервел също се включва.

"Питай първо ти... После ще обърнем ролите".

Мисля си, че се опитва да стопи ледовете, но се оказва, че той е любопитен човек.

Интересува го почти всичко. Същевременно дава впечатление, че слуша какво го питам, ама не съвсем. Знае точно какво ще ми каже, декламира и след това контрира с въпрос: "А при теб не е ли така?"

Някъде там разбирам, че всичко при него е стратегия за сваляне на гарда. Това, което го интересува, е човекът отсреща да се разкрие, да покаже лицето си. Така е свикнал на ринга, пренася го и в ежедневието.

Когато ти кажат, че не ставаш за боксьор

Освен че тренира здраво, Тервел Пулев не се отказва лесно.

"Водата дълбае камъка не със сила, а с постоянство", цитира една известна японска поговорка боксьорът.

Самият Тервел е плод на подобно постоянство. Баща му Венко се сдобива с две момчета, след като вече има 5 момичета.

"Искал е, старал се е цял живот и не се е отказал", казва Тервел. От него научава, рецептата за шампиони се състои от сила, дисциплина и семейни ценности. Неслучайно преходът му от аматьорския в професионалния бокс вече е белязан от четири победи на ринга.

"Бих се преродил в животно - някой хищник, който има достатъчно силно оръжие, но не парадира с него", казва Тервел.

И макар да не е хищник по рождение, в този живот той има достатъчно силно оръжие - удря неочаквано и мощно с лявата ръка в бойна стойка прав гард - важно умение сред боксьорите. Въпреки това не смята, че е "уникален спортист", а по-скоро се възприема като професионалист.

Казва, че за него всичко е прекалено лично. Дори това интервю, от което разбираме, че не е "канара, атрофирала от емоции", а човек с чувства.

След 3 часа с Тервел Пулев мога да потвърдя, че зад тренираното тяло и суровата физиономия живее душа на рицар.

Като всеки рицар Тервел си има кон - Недко. Кръстен е с българско име. Показва ми го на снимка и признава, че много обича да язди и го прави от години. Единственият негатив за него е, че трудно намира свободно време в период, в който не се готви за мач.

Питам го дали чете нещо в момента - все пак до мен е не просто боксьор, а професионален боксьор, завършил право. Отговорът на Тервел ме изненадва - казва, че се вълнува от будистка литература. Без майтап. И че има желание да посети Азия и Индия, защото го влече източната култура. Разказва ми, че там хората обичат телесния контакт - прилепят се към близките си така, че да усещат телата им. Нещо, което не е характерно за Европа, където всеки живее в собствен свят, ограничен от персоналното електронно устройство.

На фона на азиатското проникновено спокойствие, самият Тервел не е много дзен.

Пали ли се лесно, особено като се връща назад в годините?

"И в ЦСКА казваха, че нищо не ставало от мен - тогавашният шеф на боксовата федерация, също и треньорът в националния отбор. Защото бях неудобен, защото казвам директно това, което мисля. Не им изнасяше да им "мътя водата". И те решиха: Тервел е безпреспективен".

От 2007 година, когато чува тези думи, досега - в рамките на една декада, Тервел Пулев доказва не само че го може, а че е един от най-добрите.

Осъзнава, че лошите времена не са били чак толкова лоши.

"Искаха да ме ликвидират като спортист. Усещах смесени чувства - ту ми ставаше гадно и се отблъсквах, ту се мотивирах."

Разказва ми, че в този период, когато се качвал на ринга в България, знаел, че ако завърши по точки, а не с технически нокаут или контузия на противника, може и да не му вдигнат ръката.

"Вероятно хората ме възприемат по следния начин - щом съм от това семейство, значи успехът ми е някаква даденост. Но преди да се докажа ми е било доста трудно. За мен бронзовият медал от Олимпиадата не е най-голямата победа. Да, той е обективно голямо събитие, но за мен са по-мили малките ми успехи, онези, които бележа по пътя към доказването. С тях доказах, че заслужавам да отида на Олимпиада. За мен тези победи са много емоционално изстрадани."

Някога, когато му е било много трудно, се е чудил струва ли си. Трябва ли да го прави? И защо?

"Тежало ми е, но през годините съм доказал, че съм заслужил позициите си на ринга. Че тази енергия, която баща ми вложи в мен, не е била напразно.

Мъжете спят сами...

Казва, че на аматьорите в бокса им личи, когато играят на професионалния ринг. Защото школовката, придобита от Олимпийския бокс, има почерк. Можеш да спечелиш, но само ако вярваш. Но и само с вяра не става - трябват и качества, и много труд. Пак се връща към спомените за баща си:

"Караше ни в гората, местността Камбаните. Останало ми е в съзнанието до ден днешен - в 6 сутринта, на гладно, тичаме, татко ни показва упражнения и чак тогава отиваме да закусваме".

Тервел смята, че храната не трябва да се приема като награда. Опитва се да научи децата си да ядат, за да живеят, а не да живеят, за да ядат.

"Грешка е, че масово родителите предлагат някое ядене като награда"

С присъщата отговорност на родител, Тервел върши няколко неща едновременно, докато шофира. Отговаря на нашите въпроси и същевременно уговаря самолетните билети за пресконференцията на брат си Кубрат Пулев в Лондон за мача му със световния шампион Антъни Джошуа. Питам го дали брат му има шанс.

"Шансовете са равни. Джошуа може да е световен шампион и лице на доста марки, но ако получи един удар и седне? Трябва да мисли как да се пази", смее се Тево.

"Баща ми искаше да ни закачи за спорта, за начина на мислене на боксьора. От него взехме и навика да спортуваме сред природата. С брат ми ходим на походи във Витоша. Същевременно като деца не сме били натоварвани или потискани. Получавали сме много рядко по един-два шамара по дупето и то, когато сме направили сериозна пакост", разкрива Тервел.

Дори и онзи път, когато запалил съседния вход.

"С брат ми бяхме палави деца и не спирахме с детските пакости и един път направих пожар. Когато бях във втори клас, чаках мой съученик пред неговия апартамент. Там, на врата на чистачката, имаше пролука заради катинара, който пречеше да се затвори плътно вратата. И аз паля клечки за кибрит, и хвърлям вътре. И клечка след клечка, цялата стаичка се запали. Като видях пламъците, се уплаших и опитах да избягам, но ме видяха и после викаха баща ми да плаща щетите."

Уроците на баща си Тево прилага върху големия си син Калоян.

"По-строг съм към Калоян, защото вече знае повечето от нормите. Но вярвам на на японската поговорка, че първите 7 години детето трябва да е цар. Засега съм дал съм пълна свобода на малкия ми син Аспарух."

Самият той от малък знае, че момчетата спят сами.

"Допреди да стана на 5 години, с брат ми спяхме на една спалня. "Мъжете спят самостоятелно, а не с други мъже", ми казваше татко тогава и ни раздели да спи всеки сам. Така говоря и със собствения си син."

А когато малкия Тервел си лягал сам, започвал да мечтае.

"Всеки човек предполагам, си има някакви планове за собствения си живот. Моето мислене и съзнание, поради това, че съм останал рано без майка, е построено с опората на бащата ми. Благодарен съм. Той е създал светогледа ми за живота - каква жена да търся, как да подредя семейството си, как да се държа в обществото и кого доколко да допускам да прекалява."

И ето Тево сега - с жена си Диана, с която все още смятат, че бракът не е гаранция за семейно щастие (макар тя да не е против да е булка). И която е подкрепяна безрезервно да развие спортната си кариера след второто раждане.

И с двамата им синове - 7-годишният Калоян, който е на футболен мач по време на интервюто, и бебето Аспарух.

"Най-вероятно Калоян няма да се занимава с бойни изкуства. Просто няма такъв тип нервна дейност. По-ранима душа е, по-нисък му е прагът на болката. Не мисля, че е за тези спортове. Важно е детето да носи спорта в себе си и да е активно, защото спортът е здраве. Явно с брат ми сме показали на баща ни, че го можем. Той имаше доста силови игри с нас , боричкахме се тримата заедно, аз и брат ми срещу него"

А как го е показал Тервел ли? Ами може би с постоянство, защото е имал трудни моменти на няколко пъти.

Веднъж заминал за Италия и цяло лято бил спасител. Там научил италиански и писмено, и говоримо, по-добре от тези, които са завършили филология.

А при втория си отказ от бокса се записал да учи Право и в момента завършва. Това, което не знаем за Тервел Пулев, е, че скоро ще бъде официално действащ юрист.

Диана, чувства и полети

Именно тези препятствия са направили Тервел Пулев стратег в отношенията с хората. Казва, че има двама близки приятели, доказани с годините. Не казва имената им обаче. Защо ли? Защото и други хора вероятно си мислят, че са в това число.

"Всичко е като тактика в игра, а аз гледам шоу. Разбрал съм кой колко струва около мен."

И всичко това, защото не обича да бъде предаван.

"Не съм опериран от емоции. Най-емоционалното нещо, което съм правил, е за жена ми Диана. Ходил съм импулсивно при нея в друга държава, без да го планирам. Ей така - хващам самолета на обяд и съм при нея."

А Диана, освен с име на богиня, е и опасна жена, казва ми Тервел.

"Жените могат да бъдат и доста опасни, те са по-силният пол за мен. Когато си поставят една цел - Господ ги е надарил със сила и качества, да я постигнат. Да овладяват мъжа и да създават животи. Една жена може да направи така, че когато мъжът вземе някое решение, да си мисли, че сам го е взел. Повечето жени са така, Диана също е жена."

Не се срамува да каже, че е имало период от живота му, в който го е издържала именно тя. А сега той я подкрепя във всяко отношение и в завръщането й към спорта след второто раждане.

И макар от всичко дотук да изглежда и звучи като моногамен по възпитание и възгледи, често е мишена на златотърсачки.

"Много мога да говоря, а на тези жени бих казал - отивайте да работите и да си изкарвате сами парите. Не е лошо всеки да е самостоятелен. Мъжът трябва да е опора, да е в помощ, да е кавалер винаги, да прави подаръци и жестове, но не може жената да е с него самоцелно, заради материални облаги. Примери за такъв тип жени има много, но винаги съм се чудил - нямат ли чувства тези жени? Или са движени едновременно от чувства и меркантилност? Мисля, че чувствата им се възбуждат, като има кеш. Заобичваш някой, ако ти снася петцифрена сума. Преобърнато наопаки общество..."

Всъщност именно в тази нормална България Тево иска да гледа децата си.

"Искам синовете ми да се държат адекватно. Аз не псувам, не пия. Не ми доставя удоволствие."

Изненадващо, но в хола си няма боксова круша, защото не чувства нужда да демонстрира умения извън ринга. Пази се. Точно в този момент си спомня последната провокация.

"Виждам един човек, кара между колите агресивно и бързо минава на зиг заг с лъскава лимузина, настъпвам педала и аз започвам да карам успоредно до него. Но явно това го изнерви, и буквално рязко ме притисна и ме измести от лентата. Спрях до него на светофара, беше нощ и не би могъл да ме разпознае. Попитах защо ме е засякъл и той започна да ме псува в продължение на няколко минути. Нарочно не исках да ме вижда. Няколко минути не спря да ме псува и обижда изключително арогантно и вулгарно само защото попитах защо ме е изблъскал от лентата. Не можеше да си поеме дъх. Подканваше ме с провокации да изляза. Аз не съм агресор и това да вляза във физическа саморазправа с такъв човек дори не ми минава през главата. Но ако някой друг е на мое място? Ако този същият засече жена, тя как ще се защити? Защо такъв лумпен трябва да се разхожда по нашите улици, без да може полицията да го санкционира?!

Смята, че въпросният псуващ човек се чувства силен заради беззаконието и безвластието, които се ширят у нас.

Затова и в един от моментите, когато мислел да се откаже от бокса, се записал да следва право. След три месеца е на държавен изпит.

"Може да стана адвокат в различни сфери на правото, няма проблем. Ходил съм на стаж при прокурори. Прекратявал съм самоубийства. Доста са неприятни експертизите. Четеш абсолютно всеки детайл за това как е станало, как изглежда трупът. Обаждали са ми се вече от юридическите среди. Частни съдебни изпълнители са ме канили на работа, знаейки, че уча право."

А кой не би искал Тервел Пулев да го защитава?

И за да бъде истински запомнящо се интервю, няма как да мине без екшън. Колата пред нас, в която пътува по-голямата част от екипа на Webcafe, неочаквано пука гума.

И само тук, в това интервю ще ви разкажа какво е да спукаш гума с Тервел Пулев. Отбиваме веднага след авариралата кола, а Тервел изскача в пълна бойна готовност. Проучва гумата, кляка под колата и оглежда щетата. Бързо открива комплекта крик и ключ в багажника, за секунди е прозвънил познати и приятели, които разбират от коли - защото, оказва се, резервна гума нямаме.

Действа бързо, снима гумата с телефона си и изпраща на спецовете.

"Викам моя автомонтьор. Той ще дойде, ще я вземе и ще я докара към София, а вие се качвате в моята кола. Имаме късмет, че е наблизо"

Абсолютно категоричен е, че няма как да остави четири жени с кола насред пътя.

Междувременно бързо влиза в ролята на психотерапевт и успокоява ситуацията.

В близкия правешки автосервиз гледат Тервел по оня особен начин, по който се гледат известните хора. Без да са сигурни какво да кажат.

В крайна сметка всичко приключва благополучно. Време е да се разделим и даваме газ по магистралата.

Специални благодарности на собствениците на завода в село Своде.

Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Кристина Димитрова,