Успехът не ще промени трансферната стратегия на Ливърпул
Сред феновете на Ливърпул битува тревогата, че любимият им клуб не се възползва от позицията на силата, която заема в момента в световния футбол, за да доизгради състава си дотам, че да покори заветния връх и в Англия след вече покорения в Европа. Какъвто и успех обаче да бе постигнат, нямаше да промени настоящия, и досега ефикасен, подход към трансферите.
След като спечели Шампионската лига и доведе битката за титлата в Премиър Лийг чак до последния кръг, Ливърпул днес има резултатите на терена, съответстващи на историческия му статут на един от най-големите футболни клубове в света.
Смяташе се преди миналия сезон, че никой няма и да се доближи до Манчестър Сити и ще се повтори ситуацията от предходния, когато „гражданите” отвяха останалите с преднина от цели 19 точки пред 2-рия в таблицата. „Червените” обаче не просто се доближиха, а и бяха във водеща позиция в 17 кръга, завършвайки само на една точица зад новия си голям съперник след 38 изиграни мача.
Всичко това значи, че днес Ливърпул може да обещае реалистично на футболистите скачане за най-ценните трофеи и на домашната, и на континенталната сцена, а малцина са клубовете в Европа, които могат да го сторят. Мърсисайдци не са в ремонтна фаза, те вече са построили своята мегаструктура, без обаче това да значи, че не им трябва и още подсилване. Отгоре на всичко това там имат и мениджър в лицето на Юрген Клоп, с когото всеки един футболист на планетата на драго сърце би работил. Клубът никога не е бил по-привлекателен за потенциалните си мишени.
До момента в този трансферен прозорец обаче не е привлечена нито една, поне не и готова за първия отбор. От Цволе дойде 17-годишният централен защитник Сеп ван ден Берг, а 16-годишният Харви Елиът скоро ще се присъедини от Фулъм. При все че от „Анфийлд” твърдят, че и двамата имат потенциала да се включат на мига при мъжете, засега те си остават само с това – потенциала.
По-лесно е да си търпелив на трансферния пазар, когато титулярната ти 11-орка е вече силна. Сега Ливърпул е по-дисциплиниран при набелязването на попълнения и довеждането им на точната цена, ако ще и в началото тя да изглежда прекалено висока, какъвто бе случаят с Вирджил ван Дайк и Алисон. След като отборът имаше най-добрия защитен рекорд в Топ 5 лигите на Европа миналия сезон и спечели Европейската купа, дадените общо над 140 млн. паунда за двамата днес изглеждат жълти стотинки.
Ако обаче точният играч не е наличен на точната цена, клубът просто ще пасува. Така бе през 2016 г., когато в състава имаше очевиден недостиг на леви бекове. Вместо да прибързва на пазара и да купи футболист, който може да не е точният за поста, мърсисайдци предпочетоха да изчакат и използваха там универсалния войник Джеймс Милнър. Година по-късно бе купен Анди Робъртсън от току-що изпадналия от Премиър Лийг Хъл за едва около 8 млн. паунда и шотландецът постепенно се превърна в един от най-добрите леви бекове на планетата.
Ето как търпението се отплаща на „Анфийлд”. Ливърпул има аурата да привлече почти всеки футболист на света, ала не би привлякъл всекиго.
Клоп цени най-високо заедността и задружността вътре в колектива от играчи и членове на щаба, а постоянното текучество може да наруши хармонията. Германецът постоянно говори с блясък в очите за играчи в своята група, на които мнозина фенове и специалисти гледат като на, меко казано, ненужни. Това не само покачва самочувствието на въпросните, ако те останат в клуба, а и помага да се задържи и дори повиши трансферната им стойност, в случай че се появят кандидати да ги привлекат.
Преди лятото се смяташе в широки кръгове, че Ливърпул ще продаде Адам Лалана, а по време на предсезонната подготовка Клоп похвали 31-годишния халф и може би покачи цената му, като го използва на различна позиция в една от контролите. Лалана а приори е атакуващ централен полузащитник, а сега е използван като „шестица” – най-дълбоката позиция в халфовата линия. Мениджърът на „червените” го сравни с Жоржиньо, когото Маурицио Сари привлече за огромна сума миналото лято от Наполи с пристигането си в Челси.
„Адам е от типа футболисти, които могат да играят в ролята на Жоржиньо и се наслаждават на нея. Дано Маурицио не гледа мачовете ни, иначе моментално ще ни отправи оферта!”, каза Клоп и само с две изречения едновременно даде самочувствие на Лалана преди новия сезон и покачи цената му на пазара при евентуален интерес от другаде.
Германецът никога публично не казва за когото и да било от своите момчета, че е ненужен за състава му. Като резултат от това му поведение пред медиите Ливърпул в последните години има впечатляващ рекорд по отношение на баланса между приходите и разходите на трансферния пазар. Много рядко, за да не кажем „никога”, клубът купува слаб футболист, а при продажба често изкарва оптимална сума с оглед на възрастта, качеството и оставащото време по договор на своя играч. Никак не е случайно, че Ливърпул стана първият клуб, минал бариерата от 100 млн. паунда годишна печалба (125 млн. преди данъците), и то при нетен минус от 53 млн. при трансферите.
Статутът на европейски шампион значи, че сега може да е по-лесно да бъде изкушен точният нужен нов играч, ала същевременно и че може да се надуят цените, тъй като продаващите клубове и агенти знаят, че мърсисайдци са изкарали значителни суми с големите си успехи.
Когато Ливърпул пожелае даден футболист, скача стопроцентово единствено и само за него, докато не го докара – както именно стана в гореспоменатите случаи с Ван Дайк и Алисон. Ако обаче точният играч не е наличен, „червените” спокойно се отдръпват и изчакват своя момент за решаващия удар.
Клубът е малко вероятно да промени своя подход, който го изведе до настоящата му позиция на силата; подход да се купуват само точните играчи, в точното време, на точната цена.
Ако обаче Ливърпул се провали в мисията да отправи и следващия сезон предизвикателство към Ман Сити за титлата в Премиър Лийг, пропускането на момента да се доизгради шампионски състав от позицията на силата ще бъде сметнат от мнозина за пропиляна златна възможност.
Време е за правилния ход. Отново.
Джеймс Нолтън, „Форбс”