Футболистите в България все повече узряват за идеята да потърсят психолог
В края на април Асоциацията на българските футболисти (АБФ) обяви, че българските играчи ще получават безплатни психологически съвети заради прекъсването на първенствата в следствие на мерките срещу коронавируса. Три седмици по-късно Румен Колев, психолог и изпълнителен директор фондация "Булгари", който води разговорите с футболистите даде много интересно интервю пред "Дневник", в което сподели, че активността от страна на играчите като "доста окуражителна".Г-н Колев, как оценявате интереса на футболистите към възможността да разговарят с психолог?- Това начинание беше съвсем ново и непознато както за обществеността ни, така и за играчите. Предвид факта, че тази опция за телефонна консултация не се е утвърдила като част от футболния пейзаж, активността на линията е доста окуражителна. Това да се случи, безспорно помогнаха и футболистите Светослав Дяков (Лудогорец), Петър Занев (ЦСКА), Димитър Илиев (Локомотив Пловдив), Лъчезар Балтанов (Ботев Пловдив) и Христо Иванов (Етър), които са капитани на своите отбори. Чрез видеообръщение във фейсбук страницата на Асоциацията на българските футболисти те поощриха колегите си да нямат предразсъдъци и да се чувстват спокойни да ползват линията.Какво е общото ви впечатление?- В България редовно сме скептични към иновативни идеи, а когато те са свързани с психиката - нещо, което не може "да се види и да се пипне", това е още по-изразено. Нека не забравяме обаче, че и коронавирусът не може да се види и пипне, но всички знаем щетите, които нанася със закъснение.С нервната ни система също е така и тя може да "тиктака" като бомба със закъснител, когато сме поставени в състояние на изолация, трупайки тревожност и напрежение, без да си даваме сметка за това. Абсолютно официално в целия свят има висок ръст на паническите атаки, тревожните разстройства и депресиите по време на пандемията. При футболистите, а и спортистите изобщо, такива състояния са още по-рискови, защото изолацията е против тяхната природа да са непрекъснато активни.В този ред на мисли, на тази линия трябва да се гледа като на нещо превантивно, което има определена цел - да даде възможност на играчите да вентилират всякакви негативни емоции и да ги изговорят с някой безпристрастен. Като страх от неясното бъдеще, гняв на ограниченията, тъга от това, че някой е отнел най-голямата им страст и т.н., и как да опитомят тези състояния. Ако щете дори, да разсеят скуката и да научат нещо ново и различно от непознат за тях човек. Без да всяваме паника, ако сме по-задълбочени, можем да видим, че опитите за самоубийства в света на футбола, въобще не са рядкост.Футболистите осъзнават ли необходимост от работа с психолог и получават ли такава възможност в клубовете си?- По последна официална информация, с която разполагам, едва един клуб от Първа лига има щатен психолог в екипа си. Не е изключено при определени обстоятелства клубовете да прибягват до такава услуга "на повикване". В почти всички случаи обаче, това се отнася за някакви кризисни ситуации, свързани с отбора или даден играч. И в това се корени заблудата на цялостното разбиране за функциите на психолога в спорта. Че непременно следва да има проблем, за да се осмисли неговата роля.Бих цитирал дългогодишния психолог на Арсенал, работещ с много млади футболисти там: "Не е необходимо нещо да е зле, за да може да стане по-добре...". За да решиш да се възползваш от услугите на психолог, ти трябва да си узрял за идеята, че това ще те направи по-пълноценен и по-завършен футболист. Макар и с не много бързи темпове, смятам, че футболистите в България все повече узряват за тази идея. И няма как да бъде иначе, при условие, че те непрекъснато виждат и четат, че това се случва в топ отборите на цяла Европа.Това, което прави и ще направи играчите да са още по-отворени да използват психолог, е изграждането на доверие към него - като нормален човек, който не им крои нищо задкулисно и реално погледнато е на тяхна страна. Всички знаем, че спечелването на доверие отнема време и не става лесно. За да се подпомогне изграждането на доверие, отговорност носят треньорите и ръководителите на клубове. Те могат да се отнасят с пренебрежение или с уважение към този вид консултиране. Съответно да подхранват стереотипите, че психолозите нямат място във футбола или да ги разрушават.