Световният шампион по бокс Детелин Далаклиев и журналиста Георги Стоянов реновираха офиса на Асоциацията на родители на деца с епилепсия в Плевен. Инициативата на журналиста и именития ни спортист е осъществена с част от приходите на книгата "Никога не се предавай: Историята на Детелин Далаклиев", написана от Стоянов.
Преди известно време от Община Плевен предоставиха на АРДЕ помещение на първия етаж в Стоматологичната клиника на бул. “Русе” което улесни предвижването на членовете на асоциацията. Помещението е по-просторно, но се нуждаеше от ремонт и освежаване. Инициативата на Георги Стоянов и Детелин Далаклиев имаше за цел от неугледна стая домът на АРДЕ в Плевен да стане много по-приветлив, тъй като там всекидневно идват родители и деца от целия регион.
В обновения и изцяло пребоядисан офис се състоя и днешното коледно тържество на децата с епилепсия от Плевенска област. За малчуганите бяха предвидени много лакомства и подаръци от Далаклиев и Стоянов, които уважиха празника с присъствието си, както и от магазините "Фантазия" и "Лайф". Всяко едно от децата получи и книга с автограф лично от Детелин Далаклиев, който с удоволствие отговаряше на въпросите, свързани с кариерата му и личния живот. В момента големият ни боксьор продължава да лекува травма.
Световният шампион от Милано 2009 и Георги Стоянов пожелаха на слънчевите деца на АРДЕ - Плевен никога да не се предават и да преследват мечтите си докрай, като обещаха за в бъдеще да продължат сътрудничеството си с асоциацията.
АРДЕ е единствената неправителствена организация, която защитава правата на децата, младежите и възрастните с епилепсия и се грижи за тяхната интеграция в обществото. Заболяването епилепсия все още е непознато за хората и предизвиква страх и неразбиране.
Хората обаче трябва да знаят, че с това заболяване може да се живее пълноценно. Децата могат и да учат, и да работят пълноценно. Просто работните места не трябва да представляват опасност за живота в случай на пристъп.
А епилепсията е лечима. Около 70-75% от хората с това заболяване успяват да се излекуват напълно. Останалата част остава на лекарства цял живот, но без пристъпи, което значително улеснява живота им.