Известните питиета и питиетата на известните

За никого не е тайна, че политиците и писателите са сред хората, които често посягат към чашката. Ето защ е съвсем нормално да прекаляват редовно. А някои си имат конкретни предпочитания.

Бен Франклин може да е направил много за САЩ и световната история изобщо, но е бил деен и за популяризирането на виното мадейра. Изискано, стилно и специфично - тъкмо като за такова голямо име.

Ърнест Хемингуей е бил страстен почитатех на мохитото. И то ето какво мохито: 6 листа прясна мента, сокът на един лайм, 2 лъжици кафява заха,р 30 мл бял ром и 90 мл шампанско. Това с шампанското е доста нетрадиционно за класическия коктейл, но не смеем да спорим с големия писател.

Ф. Скот Фитцджералд твърдял, че предпочита джин, защото според него ароматът се усещал по-трудно от околните, а коктейлът "Джин Рики" често се споменава в култовата му книга "Великият Гетсби". Прави се от джин, сок от лайм и газирана вода.



Труман Капоти е абсолютен класик във всеки смисъл. Коктейлът Screwdriver (отвертка) наистина може да развърти главата на всеки неопитен пияч. Е, Капоти е бил сред умелите - освежаващата сила на портокала омекотява водката и позволява на автора да се възползва от всичките ѝ позитиви.

Джак Керуак е прекарал много от годините си по пътя, но и ужасно много време в пиене. Традиционният коктейл "Маргарита" според автора е трябвало да включва текила, Cointreau, сок от лайм и сол. Керуак умира на 47-годишна възраст от цироза, така че внимавай.

Хъмфри Богарт твърди, че не иска да изневерява на скоча. По време на снимките на филм в Африка той твърди, че единствената причина дизентерията да го подмине (след като почти всички в екипа се разболяват) е, че всяка муха, която го ухапела, умирала от алкохолно натряване.



Бонд, Джеймс Бонд може и да е измислен персонаж, но има своя принос към алкохолната култура в съвремието. неговата напитка категорично е мартини - "shaken, not stirred", както казва първият Бонд, Шон Конъри.

Уинстън Чърчил е направил много добри и лоши решения в света на политиката, но името му на пияч си е неопетнено. През 1954 година британският вестник Тelegraph пише, че за закуска Чърчил имал две поръчки, като първата включвала: варено яйце, мармалад, масло, пилешко месо и кафе с мляко. Втората обаче имала други специфики: грейпфрут, портокалов сок, уиски и сода. Това е добра закуска за политик.