)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Възраждането на националния отбор на Италия е факт благодарение на пет ключови решения, пише в анализа си "Гадзета дело Спорт" след гръмката победа снощи на "Скуадра адзура" над Франция с 3:1. Роберто Манчини успя да матира "петлите" след като преди това постигна две победи над Турция, извеждайки изненадващо „адзурите“ до първото място в групата.
Предстои решаващ двубой с Белгия – единствения съперник, срещу когото Италия претърпя тежко поражение. В неделната среща в Брюксел италианците ще имат стратегическото предимство, че дори и равен резултат ще ги класира за 1/4-финалите на Лигата на нациите. В първия мач между двата отбора загубата с 0:2 бе най-малкото, с което се отърваха "адзурите". Манчини обаче преобърна събитията за изключително кратко време.
,fit(478:270)&format=webp)
64 години по-късно: Италия победи Франция като домакин и нанесе първа загуба на Зидан
1. Тактика
Същият състав на Италия като при злощастния дебют срещу Белгия, но с нови имена, промени в позициите и много по-уверена игра. Вярно е, че не можеше да се очаква веднага игра "наизуст". Но в сравнение с мача Италия – Белгия, отбраната беше преобразена с успешни резултати: Кайоде с неговата свежест на мястото на Ди Лоренцо, дуото Скалвини-Бастони беше много по-солидно от Манчини-Копола. В средата на терена Тонали заема ролята, в която може да даде най-много – пивот пред отбраната, защото може да играе навсякъде, но точно там е най-необходим, благодарение на богатия си опит: роля, изискваща личност, за която беше твърде рано да се повери на Романо. Накрая, в атака, с Пио Еспозито като безспорен титуляр и постоянна ротация на четирима крила, за да атакуват с интензивност през целите 90 минути.
2. Манталитет
Веднага след поредното отпадане в квалификациите за Световното първенство стана ясно, че Италия вече не се страхуваше: това личеше в очите на играчите, а най-вече в тяхното поведение. Може да се защитаваме, трябва да го правим, но защитата не е отстъпление и пълно затваряне, чакане и надежда. Защитата е управление на ситуацията, когато не притежаваме топката, и яростни контраатаки. Това, което се видях срещу Франция и Турция, винаги - Италия вече не се страхува. И затова реакцията е незабавна: срещу Франция "скуадрата" на два пъти изостава в резултата и два пъти изравни. Срещу Белгия това не се случи.
,fit(478:270)&format=webp)
Манчини: Запазихме спокойствие, сега целта е победа в Белгия
3. Младите
Всички искаха младите и ето ги младите, както правилно подчерта Манчини. За пръв път никой не се вглежда в личната карта или не казва, че на Италия й липсва опит и затова рискува. Революцията беше радикална. Кайоде, Палестра на път, а Лули под наблюдение. Аханор в състава, Гиларди повишен, Леони в полезрението, Палма повикан веднага още като юноша. В полузащитата Романо все пак е част от проекта, Иса Думбия е четвъртият титуляр – почти лукс на резервната скамейка, където се намира и един Писили. В атака са повикани Колеошо, Сисе, Зома, Инасио, Либерали, както и Касано и Лонтани, а също и вече не толкова младите, но свежи Себа Еспозито и Вергара. От Раймондо до Бартесаги, от Антенучи до Ехатор – това още не е всичко.
,fit(478:270)&format=webp)
Камбиаги: Не можех да мечтая за по-добра вечер с екипа на Италия
4. Възстановени играчи
Младите играчи са добри, съгласен съм, но другата сила са възстановените играчи. На първо място е Давиде Фратези, който изпадна в (спортна) депресия след години на чакане на резервната скамейка в Интер: между Лацио и националния отбор на Италия той преживя възраждане, но Манчини го беше предвидил от самото начало за идеалната роля – атакуващ полузащитник. Камбиаги - още един, който беше изгубил мястото си в националния отбор и в клуба, сега е най-решаващият на фланга, защото е втори нападател и участва и в двете фази на играта. Николо Фаджоли, от своя страна, изглеждаше изгубен в националния отбор, а вместо това беше титуляр в Турция и във Франция: той не е Верати, но владението му на топката е важно.
Кои са следващите? Николо Дзаниоло, ако реши проблемите си, Федерико Гати, който с право се завърна, Самуеле Ричи, който след Спалети беше напуснал националния отбор. Да не говорим за Федерико Киеза - там разговорът ще бъде дълъг.
5. Управление
Манчини определено притежава едно качество: той е прям и ясен, както беше Марчело Липи, за да дадем един знаменит пример. Личи си, че указанията му са ясни и прости, а „азурите“ ги прилагат без колебание още след няколко тренировки. В управлението трябва да се включи и един елемент, който само на пръв поглед изглежда тактически: единната система.
Да играеш по различни начини може да бъде предимство, това е вярно, но в миналото, когато Спалети и Гатузо залагаха на схема с трима в отбрана, подсъзнателното послание беше: те са силни, ние трябва да се прикриваме. И страхът нарастваше. Сега обаче, независимо дали пред нас стои Молдова или Франция, е едно и също: играем, а не „отговаряме“ – нека другите да се тревожат. В успешния мениджмънт има и ротация, която кара всички да се чувстват повече или по-малко титуляри: имаме поне две решения за всяка позиция, Иса Думбия или Вергара влизат и веднага са в синхрон с заместените. Ето защо винаги завършваме с възходяща тенденция.
Фабио Личари, "Гадзета дело Спорт"
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)