Диригентът на великия ни волейболен отбор на 80

Димитър Каров, пред когото топката заставаше мирно

В българския волейбол има двама великани с името Димитър. 

Sportal.bg вече и в WhatsApp, елате и вие!

В началото на ноември единият – Златанов, навърши 75 години, а днес другият голям, носещ името на солунския светец – Каров, навършва 80. 

За софиянеца с ръст от само 173 сантиметра волейболът се превръща в призвание, въпреки че в началото залита по футбола. При това се справя доста добре в Локомотив София. Но му се налага да смени училището.
„По онова време спортовете бяха районирани и бях зачислен към Септември. Отивам в съблекалнята и ставам свидетел на разбор след загуба. Треньорът хвърли една обувка по едно от момчетата и аз само затворих вратата и си тръгнах. Така свърших с футбола“, започва разказа си Каров. 
Тогава в училището има волейболна група, а самият Каров обича да играе и след занятията, и в махалата. В кварталните игри участва и бъдещото светило в спортната хирургия професор Димитър Шойлев. А талантът на Каров не остава незабелязан и след завършване на училище Тодор Симов го привлича в ЦСКА. Още в първия си сезон с червените става шампион, а титлата с тима е може би най-скъпият му спомен в спортната кариера. 
„В началото можех и да атакувам, играех и с дясна, и с лява ръка. На една тренировка Тодор Симов ми каза:

Ти с лявата ръка

само ще ядеш

Заради ръста ми ме профилираха като разпределител. И доста се забавлявах на този пост“, добавя Каров.
До първата титла с ЦСКА по значимост софиянецът нарежда спечелването на Купата на европейските шампиони през 1969-а и сребърния медал на световното първенство в София през 1970 година. 
„Там си остава горчивина, че след 13:5 в петия гейм забравихме да направим още две точки“, още съжалява Каров. Той участва и на три поредни олимпиади – 1964, 1968 и 1972. 
На Игрите в Мюнхен е част от тима, стигнал до четвъртото място. В полуфиналите България повежда на Япония с 2:0 гейма, но в крайна сметка допуска обрат. Мачът е считан за един от най-великите за времето си като ниво. 
Волейболът го среща и със съпругата му Лидия, която е

сестра на великия

Георги Аспарухов

„Бях контузен и ме изпратиха на морето да се напичам и да правя кални бани. Тогава на „Спортпалас“ беше и девическият национален отбор, а Лидия беше в него. Запозна ни една обща приятелка от Септември. Започнахме да ходим заедно на плаж, след това дружбата ни продължи в София. Ходихме не малко време – 5 години се проучвахме и се обичахме преди да се вземем“, описва началото на романса си бившият разпределител. 
Каров е сред първите ни волейболисти, заминал да играе в чужбина. След Олимпиадата в Мюнхен той стана част от тима на Торино. Макар поводът за излизането извън страната да не е само спортно-технически. След кончината на Георги Аспарухов цялото семейство изживява тежки времена.

„Жена ми понесе много тежко смъртта на Георги. Животът ни отиваше към провал. Затова един ден отидох в ЦСКА, а след това и във федерацията и казах пред ръководствата: „Вижте, ако искате да имам семейство, трябва да ме пуснете да отида в чужбина. Обстановката във фамилията ми е жестока“, успява да убеди началниците Каров. – При катастрофата на Георги съпругата ми беше бременна в шестия месец, жестоки мъки, жестоки страдания…“
В Италия все пак

семейството успява

да стъпи на крака

„Не беше лесно и там. Италианците са си максималисти и имат теория – ако отборът бие, това е заради местните. Ако загуби – чужденецът е виновен. Но са възприемчив и спортен народ и виждаме до какво ниво им стигна волейболът при мъжете и жените“, разсъждава Каров.
След спортния период в Италия следва нов престой в ЦСКА – първо като треньор, след това и като началник на отдела за спортни игри в клуба. След което животът отново го отвежда в Италия. 
„Малката ми дъщеря Мария учеше в Liceo Linguistico в Италия и заради нея и голямата Стефанка трябваше да остане там. През 1990 г. Димитър Златанов беше треньор на мъжете в Кунео и ми се обади да ме попита дали не искам да отида при него, за да тренирам деца. Нямах обаче амбиции да правя някаква треньорска кариера. От всеки спортист не става голям треньор. Искат се различни качества. Като състезател бях много амбициозен – исках да стана световен и олимпийски шампион.

Стигнах до подножието

и може би това малко ме пречупи – като амбиция и воля“, добавя големият разпределител. 
А след волейбола Каров се посвещава на семейството. И така и до днес. 
„Като спортист ти не принадлежиш на себе си. Като ръководител в ЦСКА работех по 12-14 часа. Половината ми живот е минал в спорта и след като спрях треньорската кариера, се посветих на семейството, за да наваксам всичките тези години, в които съм бил далеч и от деца, и от съпруга. Водя друг начин на живот и ми е приятно“, усмихва се юбилярят. 
„Чувствам се не този, който бях. Краката не са това, което бяха. Чувствам промяната, особено след 70-годишна възраст усещаш как бавно-бавно настъпва старостта. Но съм жив и здрав, в добра кондиция, помагам вкъщи с каквото мога. Карам внуците на английски, на тренировки. Но съм щастлив човек на 80. Имам прекрасно семейство, чудесни деца. Постигнах мечтата си да бъда добър волейболист, да защитавам честта на българския волейбол на най-големите форуми – световни и европейски първенства, олимпийски игри“, е равносметката на Каров – човек със заслужено място във волейболната ни зала на славата.

ТОВА Е ДИМИТЪР КАРОВ 

Роден на 27 ноември 1943 година в София 

Ръст: 173 см 

СЪСТЕЗАТЕЛНА КАРИЕРА 
1958 – 1961 г. започва да тренира в Септември София 
1961 – 1972 г. е привлечен в мъжкия състав на ЦСКА 
1962 – 1978 г. е участник в националния отбор 
1972 – 1975 г. играе за Торино (Италия) 
1976 – 1978 г. играещ помощник-треньор в националния отбор 

ТРЕНЬОРСКА КАРИЕРА 
1976 – 1977 г. Треньор на юноши младша възраст в ЦСКА 
1977 – 1980 г. Старши треньор на ЦСКА 
1080 – 1989 г. Началник на отдела за спортни игри в ЦСКА 

1990 – 1992 г. детско-юношеската школа в Кунео (Италия) 

1992 – 1995 г. Старши треньор на женския отбор на ЦСКА 

ПОСТИЖЕНИЯ 
Второ място на световното първенство в София 1970 г. 
5-кратен шампион на България с ЦСКА като състезател 
Двукратен шампион на България с ЦСКА като треньор 
Носител на Купата на европейските шампиони през 1969 г. с ЦСКА 
Трикратен носител на Купата на България с ЦСКА

Петър СТОЯНОВ, "Тема Спорт"