Волейболисти, осъдени за изнасилване: Животът ни свърши във Финландия

От навечерието на олимпийските игри в Рио най-добрите кубински волейболисти живеят в изолация. „Животът ни е разбит”, казват играчите, които бяха осъдени на 5 г. Затвор за изнасилване на финландка в хотелска стая преди мач от Световната лига в Тампере. В момента националите се надяват на Апелативния съд, който трябва да се произнесе на 16 май. Отидохме да чуем тяхната гледна точка във Финландия. 

1 март 2017 г., Турку, Финландия

В изолация. В прегръдката на изнасилвачите. Затворниците са държани на разстояние и между тях самите – цели 230 км. Двама са настанени в най-населения финландски затвор в Турку, трима отидоха в Килмакоски, недалеч от Тампере, където бе извършено престъплението.

ФАКТИТЕ

Петима титуляри от националния отбор по волейбол на Куба – Османи Уриарте (21г.), Луис Соса (21г.), Роландо Сепеда (27г.), Рикардо Калво (20г.) и Абрахан А. Гавилан (21г.) бяха осъдени на 20 септември 2016 г. на по 5 г. затвор. Причината  - сексуално насилие над жена, извършено на 2 юли в хотел в Тампере. Инцидентът станал в нощта преди първия мач между Финландия и Куба от Световната лига. Шестият подсъдим – Дариел Миранда, бе оправдан.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

ДНК проби и свидетелски показания на жената, приети за напълно достоверни. Тя разказала как е била принудена да прави секс с петимата волейболисти, които я държали за ръцете и косата, докато опитвала да се освободи, крещейки. Насилието продължило около час и половина (видеокамерите в коридорите потвърждават това).

СВИЖДАНИЯТА

До момента кубинците можеха да бъдат посещавани в затвора единствено от посланика на страната във Финландия и от президента на волейболната федерация. „Гадзета дело спорт” няма никакво намерение да оспорва издадената от местния съд присъда. Просто отиде да види как живеят и какво разказват петимата волейболисти за онази гореща нощ, завършила по драматичен начин, който срещна спорта с черните хроники.

Бързият процес по делото донесе тежки присъди, но на 16 май адвокатите на петимата ще опитат да ги намалят, а дори и да обърнат решението на магистратите.

Това е ужасна история от човешка, спортна и дори политическа гледна точка (в момента се работи по екстрадацията на волейболистите). Една кариера, насочена към олимпиадата, но приключила зад решетките.

ПОСЛЕДЕН ШАНС

Ето все пак и тяхната истина. За капитана Сепеда игрите в Рио трябваше да бъдат пикът на една кариера, която само година по-рано го отведе до шампионската титла в Гърция.

„Ужасно е това, което ни се случва. Класирането за олимпиада след 16г. ни струваше много, но всичко изчезна с една абсурдна лекота. Бях горд обаче да гледам моите съотборници в дебюта им срещу Русия, стисках им палци от клетката. Сам. Има прекалено много странни съвпадения: разбиха един силен отбор, точно започвахме да играем в чужбина. Процесът премина в една много враждебна среда, защото сме чужденци, с друг цвят на кожата. Може би и защото сме казали думи на кубински, които са непреводими, но съдиите избраха да вярват само на нея. Всяко събитие, което засяга Куба, се преекспонира. Загубих всичките пари, които изкарах в Гърция. В Куба няма Skype, съпругата ми, майка ми и двете ми деца трябва да пътуват до Москва, за да се свържем. И то за един единствен час месечно. Вече до направихме три пъти, следващият ще е за рождения ми ден другата седмица. Първият ми рожден ден в затвора.

Разбит съм, но със съотборниците ми започнахме да правим по нещо: успях да вдигам тежести при -15 градуса в снега. Аз, кубинецът, който не тренираше при под +20 градуса. Сега денят ми струва само един час – между 12 и 13 ч., когато мога да си готвя кубински неща”. Сепеда не се съжалява. „Много лекомислено се доверихме, съсипах всичко за една нощ. Ние, кубинците, сме много инстинктивни, лесните неща понякога излизат прекалено скъпо.”

ОТ ОСМАНИ  ДО ОСМАНИ

Всичко е започнало с нападателя Уриарте: „Аз първи се запознах с тази жена, въобще не предполагах, че ще разбие кариерата и живота ни. Казваше ми, че й харесват такива високи спортисти с тъмна кожа. Нямах смелостта да гледам олимпиадата по телевизията, беше прекалено тежко за мен. Видях небето чак след 7 месеца, липсваше ми смелост да изляза навън и да подишам чист въздух. Единственото, което правих, е да гледам филми. Дори не можех да слушам музика салса, защото в затвора е забранено да се вкарват дивидита, които не са оригинални. В Куба има само пиратска музика. Денят ни приключва в 16ч., не ставам в 7 ч. сутрин, за да ходя в залата”, разказва с мъка Уриарте.

РАЗЛИКИТЕ

От една страна – цивилизованата Финландия със своята твърдост и императивност в законите срещу насилието над жените, предизвикани от множество случаи още от времето преди членството в Европейския съюз. От друга – „огнените” кубинци, държани на дистанция от съображения за сигурност. „Има едно враждебно отношение към нас”, недоволства Уриарте. Смятат ни за най-тежките престъпници. Трябва да се къпем навън, въпреки, че имаме достъп до душовете вътре. Нямам пари за телефон и от месец не съм се обаждал. Дори и посланикът не може да ни даде нищо. Има само една сметка, по която до една година трябва да преведем 23 000 евро обезщетение. Да загубиш свободата си, е отвратително преживяване. Много ми липсва майка ми, даже си татуирах „Само любовта на една майка продължава вечно”, разкри Уриарте.

ПЕТНОТО

Петимата нямат страх, че са опетнили образа на кубинската революция. „Раул Кастро не ни е писал, знам, че Фидел е починал. Трябва да се е приело много тежко на острова. Нямам от какво да се срамувам, единствено съжалявам, че се запознах с тази жена и след това въвлякох приятелите ми в тази печална история”, продължава посрещачът Уриарте.

„Много ми се искаше да предизвикам Османи Хуанторена на световното в Италия догодина (Османи Хуанторена е най-успешният кубински волейболист, който получи италиански паспорт и вече играе за „адзурите”). Много силно се надявам това да стане на олимпиадата в Токио 2020 г. Относно бъдещето не знаем нищо, засега сме само с временно спрени права от международната федерация. След Рио трябваше да играя в Турция. Започваше една нова история за волейбола от Карибите, а вместо това...”, не се доизказа Уриарте.

21-годишният Луис Соса е направо опустошен.

„Ние сме погребани, изоставени. Аз дори не ходя да обядвам, почти не ям. Това, което ни се е случи, е абсолютно скалъпено. Аз не съм правил секс с тази жена, надявам се, че Апелативният съд ще погледне по малко по-различен ъгъл на тази история. Получихме писмо от бившия ни треньор Пимиента. Нямам сили да гледам волейбол по телевизията. Сега трябваше да съм в Аржентина, не в тази клетка.”

Калво наскоро навърши 20 г. в затвора и всеки ден се моли на Бог да преживее това, което се случи. „Явно ние, кубинците, сме по-натрапчиви. Говорим повече и на висок глас, а съдиите не искаха да ни повярват.”, потвърждава Гавилан. Според него в решителните моменти от изслушването на показанията той и съотборниците му са били нервни. „Може би си създадохме един по-темпераментен образ и там сбъркахме. Тя ни се надсмиваше и ни разби живота завинаги”, убеден е Гавилан.

Стефано Аркобели, "Гадзета Дело Спорт"

Превод: "24 часа"