Отчаянието и гневът са сигурен предвестник на провал! ЦСКА - София се нуждае от вяра и време

ЦСКА - София няма да играе в Европа. “Червените” разбраха това по възможно най-болезнения начин - след поражение с 0:2 от ЦСКА 1948 в директен бараж за последната българска евроквота.

Загубата “отпуши” тлеещото от доста време недоволство на феновете спрямо управлението в клуба, което изби в яростна агресия. Десетки запалянковци нахлуха на терена с една цел - да защитят по свой си начин идеята “ЦСКА”. Вандали, гамени, примати - епитетите са без значение. През последните 8 години тези хора нееднократно бяха подтиквани, чрез различни манипулативни опорки, да действат брутално и с насилие, а сега им се сърдим и ги сочим с пръст, че защитават ЦСКА не цивилизовано и с аргументи, а с тръби и юмруци.

Нека припомним десетките вулгарни декларации на бившето ръководство, безбройните опити за натиск срещу малцината критични журналисти (б.а. включително с отнемане на акредитации и настройване на запалянковците срещу тях), бездействието и нежеланието на държавата да приложи законите по ключови за обществото футболни и социални въпроси, които, в крайна сметка, често водят до изблици на агресия и саморазправа.

Мачът между двете ЦСКА изначално бе взривоопасен. Колкото и да отричат, запалянковците на двата отбора са с едно ДНК. Обединени от любовта към свещените четири букви те имат сходни амбиции и мечти, но опитващи се да ги осъществят по различен начин. Всяка от страните се стреми да вземе превес над другата. Такова е човешкото его. “Аз казах ли ви?” носи огромно удовлетворение и привидно надмощие над опонента, а човек трудно би се отказал от това свое “превъзходство” в името на общия успех.

Така че от 2016 година на “Армията” и в “Бистрица” са се вкопчили в това “Аз казах ли ви?” толкова силно, че не е много ясно как ще се стигне до някакъв компромис и разбирателство.

Напротив. Всяка загуба от съперника се приема болезнено. Принципно ЦСКА - София почти винаги бие ЦСКА 1948, но не и когато става въпрос за мач с голямо значение. През последните 12 месеца се изиграха два такива двубоя, които завършиха катастрофално за тима от Борисовата градина. Миналия сезон ЦСКА - София изпусна титлата след 1:1 срещу “червения” си противник в предпоследния кръг на efbet Лига, а сега излетя и от Европа след поражение от него с 0:2.

Загубата отключи емоциите на феновете. Отчаянието им премина в гняв, а безпомощността на футболистите бе “компенсирана” с вандализъм. Нищо изненадващо. Просто физическата сила и агресията са все по-предпочитан начин за постигане на цели в България, а и по света. Нахлулите запалянковци следват съвременните тенденции. В случая посланието е ясно - или ни осигурете победи, или мелетата тепърва предстоят.

Жаждата за власт, успехите на всяка цена и многото пари, с които да се правиш на Бог са толкова важни в съвременния свят, че изконните човешки ценности и права отдавна не струват нищо. Че някой щял да загине от ракета или пък полицай бил ранен след удар с прът - новина за два дни. Подобни прояви не трогват кой знае колко обществото. То ги възприема като сеир и един вид разтоварване от ежедневието, но не и за катализатор на радикални промени в държавата.

За тези 8 години почти никой не се опита да обясни на “червена” България, че гневът и яростта, впрегнати към това винаги да хвърляш вината за неуспехите върху някой друг, са сигурен предвестник на предстоящ провал. И той следва година, след година, след година…

ЦСКА не трябва и не може да е Литекс. Разликата е прекалено голяма. Едните имат подкрепа от половин България, а другите - на половин градче. Манталитетът и разбирането за успешен проект са толкова различни, че на практика са неприложими спрямо другата страна. Литекс беше добър отбор за България, а ЦСКА трябва да е такъв, но за Европа. Минимум на нивото на Лудогорец като стратегия на собствениците за развитие на клуба, вложени средства и качество на играчите.

И именно тук е вината на огромна част от “червената” общност. За 8-те години, в които властта бе изцяло съсредоточена в бизнесмена Гриша Ганчев, статиите, че клубът не се развива по очаквания начин, бяха истинска рядкост. Общо взето се действаше на принципа “или добро, или нищо, за да не си създавам главоболия”.

По неписано правило на “Армията”, а и на “Герена”, повечето журналисти стават “смели” и “безкомпромисни”, но само когато усетят, че даден собственик е на път да хвърли кърпата, няма пари или пък не е от любимците на държавната власт. В момента сме свидетели именно на това. Ганчев е анатемосван ежедневно, но бъдете сигурни, че ако сега се върне като акционер в ЦСКА - София, въпросните “критики” ще стихнат от раз.

Затова “червените” се нуждаят от истинска промяна и поне на първо четене усещането е, че новите хора имат желание да я започнат. Дали ще успеят да изведат клуба до друго ниво, поне до това на Лудогорец (б.а. тук не става въпрос за случайно спечелена титла), е отделен въпрос.

Но петъчната атака със сигурност не помага за това. Новите са неопитни в управлението на футболен клуб, още повече на такъв с голяма фенска маса. Това значи, че в началото ще допускат доста грешки, а всяко сътресение може да ги тласне към необмислени действия - било то с прибързана и/или скъпа селекция, чрез която да не се постигне желаното надграждане, или пък привличането на неподходящ треньор.

Ако се търси истинска промяна, трябва да им се даде поне година, в която да работят на спокойствие, опитвайки се да покажат на хората, че могат да превърнат обещанията в дела. А другата основна движеща сила е вярата. Не получат ли време, вяра и известен толеранс откъм бъдещи грешки, всичко ще се сгромоляса след една-две загуби от Левски, Лудогорец или ЦСКА 1948.

След смяната на собствеността се виждат някои положителни неща и би трябвало да ги посочим като един добър начален старт за развитие в правилната посока.

Новите собственици спасиха лиценза на клуба, който беше до последно под въпрос заради задължения към НАП и чуждестранни тимове. Операцията струва няколко милиона лева.

По всичко изглежда, че са осигурили достатъчно средства за строеж на нов стадион и база за ДЮШ, което ще погълне около 100 млн. лева. Задължителното подусловие спрямо тях е, че в близко бъдеще те трябва да се покажат пред обществото и да говорят за ЦСКА - София.

Също така прави впечатление, че новите ръководители демонстрират далеч по-адекватно поведениие относно комуникацията с медиите, а публичните им изяви спрямо съдии, БФС и съперници са по-премерени и отговарящи на общоприетите европейски норми във футбола. Критиците могат да го изтълкуват като слабост, но е точно обратното.

Някой мъдър човек е обобщил точно и ясно: “куче, което лае, не хапе”. А знаем колко често ЦСКА - София лаеше срещу Лудогорец през последните 8 години, отказвайки да признае, че изостава по абсолютно всички важни показатели спрямо разградския тим с изключение на публиката. Но старото ръководство и нея успя да загуби.