Преди 50 години трима варненци носят европейска титла за юноши
На днешния ден, 31 май 1974 година, трима варненски играчи влизат в историята на българския футбол, ставайки европейски шампиони за юноши в Швеция. Това е третата и последна титла за България на тези форуми. В групата в Хелзинборг тимът ни побеждава Люксембург с 2:1, Дания с 3:2 и завършва 0:0 със Уелс. На полуфиналите нашите побеждават Шотландия, а на финала Югославия с 1:0 след гол на Краси Манолов.
В състава на "плавите" са бъдещи големи имена на югославския футбол като Сафет Сушич, Фарук Хаджибегич, Мерсад Ковачевич. Вратарят Костадин Костадинов, защитниците Димитър Енчев и Георги Андонов защитават честта на Спартак (Варна) и са част от този много силен национален отбор. В него личат имената на играчи, които ще запишат имената си със златни букви в клубния ни футбол. Това са Ради Здравков, Цветан Йончев, Иван Методиев, Спас Джевизов, Иван Илиев, Славчо Хорозов, Краси Манолов.
Капитан на тима е футболистът на Спартак (Варна) и централен бранител Димитър Енчев, по-късно шампион и носител на Купата на страната с Левски през 1978 г. Участник и в паметния 1/16-финал срещу Милан от турнира за Купата на УЕФА.
В този ден си спомни за тези велики мигове отпреди 50 години: "Много силно поколение от български играчи. Не случайно достигнахме и спечелихме финала срещу Югославия. Две години по-късно отново се срещнахме с югославяните в почти същата формация по време на квалификация за европейско младежко първенство. Но трябва и да отбележа, че в първенството в Швеция участваха Англия, Франция и ГДР, чийто играчи по-късно се превърнаха в големи звезди и участваха на големи първенства. Така че това първенство бе голям връх за нас. След финала в Малмьо със самолет кацнахме на аерогарата в София на 1 юни и след това на препълнения стадион "Васил Левски" преди приятелската среща между България и Англия (0:1) показахме купата под аплодисментите на зрителите. Като награда за титлата получихме по един съветски часовник "Полет". Такива бяха наградите навремето - предметни. Играеше се за честта на родината, а любовта към самата игра бе водеща".
Пламен Трендафилов