Нанси Карабойчева: Коледа е семейство, топлина и уют
Подаръците се избират дълго и внимателно – препоръчително е да не са грандиозни, но пък да зарадват повече хора. Украсата се прави с ентусиазъм, защото магията е именно в това – да поканиш приказното настроение у дома. Вкусотиите на масата също изискват усърдие и предварително обмисляне, за да няма излишен стрес. Но най-важното в крайна сметка е всички от семейството да са заедно на Коледа. Така описва своя любим празник красавицата Нанси Карабойчева, която винаги с много вълнение изживява всяка емоция покрай него. Мис България 2013 г. смята, че Коледа е по-магична, когато си дете, но е също толкова неповторима и когато си майка. Тя се старае да осигури радост и незабравими моменти около празника на своите три момчета – съпруга си Добромир Димитров и техните двама синове Матей и Йоан. Пред Ladyzone.bg Нанси споделя още кой е нейният незабравим детски спомен и имат ли в семейството тайни рецепти за по-вкусно отбелязване на Рождеството.
Обичате ли Коледа? Какви пет думи изникват в главата ви, щом стане дума за празника?
Обожавам Коледа и винаги е било така. Предполагам, че е заради майка ми, тя винаги се е старала да направи празника приказен и дори да не сме имали много, никога не съм го усещала, всичко беше магия и уют, които в днешно време и аз се опитвам да пресъздавам за семейството си. Петте ми думи са: семейство, топлина, уют, приказка и магия. Ако имам шеста, би била: любов.
Как празнувате във вашия дом? Имате ли специални традиции?
Опитваме се да подготвяме празника от рано, много е важен в нашето семейство и не го оставяме за последния момент, колкото и ограничено да ни е/било времето. Планираме всичко и започваме поетапно, като целият процес лично на мен ми носи много голямо удоволствие, и колкото и да съм уморена или заета, не си спомням някога да ме е натоварвало. Напротив, разтоварва и ме зарежда.
Традициите ни започват още с това рано да украсим и да започнем да пазаруваме за Коледа – подаръци, украси…, опитваме се да запазим магията и вярата в Дядо Коледа максимално дълго. На Бъдни вечер всяко семейство си е вкъщи (ние сме четиримата - аз, Добромир, Мати и Йони - родителите ни не го харесват напълно това, но се съгласяват с нас). На Коледа се събираме заедно всички - двете роди (моята и на Добромир), родители, сестри, прабаби и прадядовци, баби, дядовци, лели, вуйчовци, братовчеди (поне най-близките от тях) и денят е незабравим. Дори когато децата бяха по-малки, го правехме, но в по-тесен кръг.
Украсата, подаръците, празничната трапеза – кое е най-важно? В изпълнението на кое се хвърляте с най-голям ентусиазъм?
И трите са важни, никое от тях не би донесло същото настроение, ако някое липсва или е пренебрегнато, поне аз така смятам. За украсата се вълнувам най-много и всяка година имам трация да добавям поне по едно ново нещо към нея. Вълнуващо ми е, защото тя променя цялата обстановка. Преди украсявах сама и изненадвах Добромир, вече го правим заедно с децата и носи неповторими спомени, понякога и счупени играчки и бутнати елхи, но то си е част от изживяването.
Подаръците избирам дълго и внимателно, правя си списъци и тръгвам с мисия, а не хаотично. И винаги се старая да започна още в края на ноември или в началото на декември - рядко са грандиозни неща, напротив, предпочитам да купя по нещо дребно, но за повече хора. Харесва ми да виждам как се радват, когато отварят един обикновен чифт чорапи или поредната коледна чаша или сувенир. И щастието им е истинско, защото не са го очаквали.
Празничната трапеза не е по-малко важна, но за разлика от останалите неща изисква около ден подготовка, дори за няколко часа. Така че тя е ключова за празника и настроението. И за нея планирам предварително пазара и си правя заготовки, за да няма излишен стрес. Но някак тя преминава най-бързо. В крайна сметка, най-най-важното си остава семейството и това да сме заедно.
Какъв е любимият ви детски спомен, свързан с Коледа?
Родителите ни имаха обичая да ни купуват подарък, който е от тях, и друг от Дядо Коледа. Не са били големи или скъпи, но беше важно да са два, за да отваряме повече и вълнението да се запази по-дълго. Съответно този от Дядо Коледа намирахме под елхата и отваряхме на 25-ти сутринта, а тези от тях опаковаха и слагаха под дървото рано, още в началото на декември. Вече бях по-голяма, на 9-10 г., и знаех, че Дядо Коледа не съществува (едно от най-тежко приетите от мен неща като дете, ха-ха), но сестра ми все още не знаеше и пазех стриктно тайната. До въпросната Коледа никога не си бях позволявала да се пробвам да отворя по-рано подаръка от нашите, напротив, не давах и на сестра си (Виктория, 6 г. по-малка). Да, но видях, че са залепени така, че ако съм много внимателна, имам как да ги залепя по същия начин и никой да не разбере. Сами се досещате, че повече не ни бяха сложени подаръци под елхата преди празника.
Кой е бил най-незабравимият подарък, който сте получавали?
Честно казано, почти не си спомням подаръците, помня супер ясно самата емоция - тръпката, очакването и желанието (най-вече да успея да видя Дядо Коледа). Но има един подарък, който май исках повече от всичко преди и след това - уоки токи. Когато го отворих една коледна сутрин, не знам дали е имало по-щастливо дете от мен. Реално не вършеше почти никаква работа. Но със сестра ми дълго време играехме на шпиони от две съседни стаи, за по-голямо разстояние просто не ставаше.
Има ли някоя специална празнична вкусотия, тайна семейна рецепта на някой ваш близък, която всяка година прави вашия празник по-вкусен?
Има супер много вкусотии, които си приготвяме по наш си, специфичен начин, типичните традиционни рецепти сме ги поизменили през годините. За това понякога масовите рецепти не ми допадат на 100% и просто усещам нужда да добавя нещо от себе си. Явно си ми е заложено. Правим си наши интерпретации на боб на фурна, на баклава, на баница дори.
Кога Коледа е по-магична – когато си дете или когато си майка?
Когато си дете. Тогава магията е истинска и пълна, а очакването огромно. Когато си майка, празникът също е неповторим, но вече го асоциирам със семейния уют, любов и чистата детска радост, която очаквам с най-голямо нетърпение. Коледа е любимият ми празник и не вярвам това някога да се промени. И колкото и да е прекрасно сега, никой никога не би могъл да замени приказните детски спомени, които са останали в съзнанието ми. Въпреки това обаче продължавам да попивам всяка емоция, която Коледа ми предоставя.