Пламен Константинов: Готов съм за шеф на спорта
Въпреки че вече минава за ветеран във волейбола със своите 35 г., капитанът на държавния тим Пламен Константинов продължава да гледа сериозно на тренировките. Заради промяна в програмата на Ираклис два пъти отлагаме разговора. Забранени теми няма. Не е много словоохотлив за личния си живот, но не бяга от въпросите. Най-много му се говори за проблемите на българския спорт. "И шест дни няма да ни стигнат за тази тема, ама ще ми падне батерията на телефона", обяснява Гибона.- Пламене, не ти ли писна от волейбол?- Ако ми беше писнало, щях да спра. Щом още играя, значи не ми е омръзнало.- След толкова титли и купи не си ли се наситил на победи?- Човек постоянно трябва да си намира нови предизвикателства. Ако се умориш, наистина е по-добре да спреш.- Какво е предизвикателството пред теб този сезон? Титла с Ираклис или нещо друго?- В момента сме на вълна Шампионска лига. Надяваме се да стигнем до турнира "Файнъл фор". На втори план са всички вътрешни отличия. Това е рядкост, защото в Гърция имат голямо уважение към първенството. Като тежест титлата понякога е по-важна от евротурнирите. Тази година обаче е различно, може би защото това е единственото отличие, което липсва във витрината на Ираклис.- Имате ли реални шансове за финалите, а и за купата в Шампионската лига?- Финалният турнир ни е по силите. Там всичко се решава в един мач. Всеки може да бие всеки.
- Казваш 20 години допинг скандали, а може би и убити мечти?- Не само мечти, но и унищожени животи. Да имаш реални шансове за успех и да изгориш, защото нещо не е направено преди 20 години. А беше задължително и е задължително в съвременния спорт. Проблемът обаче не е само в спорта. Нямам нищо против селското стопанство, енергетиката, туризма и т.н., но никой отрасъл не е донесъл толкова позитиви като имидж на държавата, колкото спорта. Всичко в последните 20 години е разруха, нито едно правителство не даде приоритет на спорта. Реално няма закон за спорта. По-добре е един МОЛ да направим, за да усвоим моментално някой лев, отколкото да построим зала.- Не криеш амбициите си да станеш шеф във волейбола след време.- За да се хванеш с нещо такова, трябва да имаш ясна програма и да уцелиш правилния момент. Аз винаги съм бил готов да вляза в управлението не само на волейбола, но и генерално на спорта. Нямам ли обаче гаранция, че нещата, които искам да направя, ще бъдат обвързани и на правителствена основа, е безсмислено да се излагам. Спортът трябва да бъде поддържан от държавата.
- Да сменим тази сериозна тема. В момента има ли жена до теб?- Не. Свободен съм. Просто такава е ситуацията. Мой личен избор. В крайна сметка последната ми година е ужасяваща. Ще се опитам да се справя с много неща. Не всички са свързани със спорта.- Преди време каза, че ще се ожениш, когато се разведеш с волейбола. Май няма да е скоро?- Това е един развод, който не знам как ще се осъществи. В момента нямам много време за личен живот.- Инвестираш си парите у нас. При сегашното положение мислиш ли да спреш?Губя си парите в БългарияИзкарвам ги в чужбина, а ги вкарвам в някой български джоб. Пак има някакъв позитивизъм.- След олимпиадата излезе книгата на Мартин Стоев. Подразни ли се, че изнася неща от съблекалнята?- Преди да предложат на Мартин, издателите предложиха на мен. Отказах с мотива, че не мога аз да коментирам съотборниците си, треньорите и ръководството. И то по време на олимпиада. Ефектът щеше да е негативен, затова считам, че постъпих правилно. Мартин се съгласи. Това е личен избор. Не го обвинявам.- Би ли написал някога книга за живота си?- Всичко е възможно, но аз не съм голям писател. Не бях много силен по литература. Имах петици с много четене и зубрене.- Ще кажеш ли за финал нещо позитивно на българите?- Накъдето и да се обърна, трудно намирам нещо позитивно. Това не означава, че трябва да спрем да се борим да променим държавата, начина на живот и начина на мислене, лошия си манталитет. Трябва да станем европейци не само на хартия. Нека всеки сам да помисли, какво трябва да направи в тази посока, а не само да сочи проблемите отстрани.Костадин Джорджев, "Стандарт"