Ливърпул и Арсенал в спиралата на посредствеността

Беше някак подобаващо това Ливърпул и Арсенал да прекарат зимното слънцестоене с най-дългата нощ в годината в битка за точицата, която в крайна сметка не успя особено да изтрие усещането за два отбора и двама мениджъри, лутащи се из мрака.

Неделя може и да бе най-краткият ден в годината, ала завръщащите се кошмари продължават да навестяват Брендън Роджърс и Арсен Венгер. Роджърс така и не може да вдъхнови победна поредица от какъвто и да било вид, докато Венгер видя своя отбор за пореден път да предаде победата заради късен гаф на защитата.

И двамата мениджъри извадиха положителните страни: Роджърс похвали “изключителното представяне” на своите, а Венгер бе странно доволен, защото “обективно погледнато, 2:2 е справедливият резултат”.

Действителността обаче сочи, че два от трите най-исторически и успешни английски клуба изглеждат заключени в спирала на посредствеността. Спирала, която сега изглежда още по-значителна заради надеждите на Уест Хам и Саутхамптън отколкото заради амбициите на традиционните съперници Челси, Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед.

Върнете календара с 12 месеца назад и ще видите нещо забележително: тези два клуба заемаха водещите две позиции в класирането в Премиър Лийг по Рождество Христово. Година след това Арсенал ще прекара празника на 6-о място, на поне 12 точки от върха на таблицата. Ливърпул пък ще влезе в последната седмица на своята annus horribilis (ужасна година) на 10-а позиция или дори 11-а, ако Стоук Сити победи Челси в понеделник вечер, като изглежда на милиони километри от онзи тим, заемал челото на класирането преди 12 месеца.

Това време на година предлага възможност за размисли и, в случая на Ливърпул, часовникът е спрял от онзи черен 27 април, когато победата на Челси на “Анфийлд” с 0:2 сложи край на победната серия от 11 мача в лигата и постави началото на срива, донесъл титлата на Манчестър Сити.

След онзи съдбоносен ден Луис Суарес бе продаден на Барселона за 75 млн. паунда и последвалата ремонтна програма за 120 милиона се доказа убедителна и сигурна колкото и стените на Йерихон. Ливърпул имаше малко варианти със Суарес. Уругуаецът бе дал да се разбере, че иска да се махне от “Анфийлд” дори преди захапването на Джорджо Киелини на Мондиала. Провалът в реинвестирането на трансферната сума за него обаче остави Роджърс и тима без скоростта, напора и насаждания страх у съперниците, закарали ги близо до титлата.

Всички тези качества в съчетание оставиха без дъх Арсенал на “Анфийлд” при онова 5:1 през февруари, ала единственото оцеляло в настоящия сблъсък бе напорът, ограничил отбора на Венгер до 35% владение на топката.

Преди следновогодишния упадък миналия сезон, превърнал се в тревожна тенденция за френския наставник, “артилеристите” прилагаха териториално надмощие над съперниците. При липсата обаче на хора като Аарън Рамзи, Джак Уилшир и Тио Уолкът се изпариха амбицията и талантът, поставили Арсенал като фаворит на мнозина за титлата миналия сезон.

Привържениците на клуба започнаха мача със скандиране на името на Тиери Анри, обявил миналата седмица оттеглянето си от футбола, ала това бе повече реквием за славните времена отколкото отражение на настоящия тим – бледо копие на Непобедимите, осветявани от френската легенда преди повече от десетилетие.

Както и Роджърс, Венгер харчи щедро през лятото с вложени над 80 млн. паунда за Алексис Санчес, Дани Уелбек, Калъм Чембърс и Матийо Дебюши. С изключение обаче на Санчес, представил се сиво срещу отчаяно гонилия го за наследник на Суарес клуб, новите играчи са на приливи и отливи. Те предлагат малко доказателства в полза на тезата, че могат да съградят мост към онова, което липсваше в огромната част на последните десет години.

Очаква се Венгер пак да е на пазара през януари, като приоритет е качествен защитник, а попълнения за отбранителната ос са нужни час по-скоро. С организатор в тази зона късните голове срещу Манчестър Сити, Суонзи и сега Ливърпул можеше да бъдат предотвратени, а така тимът можеше да диша във вратовете на Сити и Челси, вместо да пъне зад Уест Хам и Саутхамптън.

Докато се присещат къде са били само преди 12 месеца обаче, и на Ливърпул, и на Арсенал няма как да им убегне фактът, че са пропаднали шумно, тежко и бързо, а търсенето на лъч светлина още продължава.

Марк Огдън, “Дейли Телеграф”