2016 година ще се помни от всеки цесекар. Може да я разделим на две, когато говорим за ЦСКА - до лятото и след него. Върхът на всичко положително бе финалът за Купата на България срещу Монтана. Хореографии, димки, факли, знамена, 35 хиляди по трибуните, радост, отборът на Христо Янев бе съставен изцяло от български момчета, цесекари - романтика като от едно време. Малко след това обаче нещата придобиха грозен вид...
Трябва да кажа, че финалът на 24 май 2016 г. е последният мач на ЦСКА, на който съм бил. Правя го, защото нищо чудно след малко да бъдa наречен "авиатор" или "припознавач". Не съм стъпвал на мач нито на ЦСКА-София, нито на ЦСКА 1948. Дори не знам къде точно се намира игрището в "Обеля", макар че съм софиянец. Просто към момента ЦСКА го няма.
Сега тимът на Христо Янев трябваше да се състезава във Втора лига. Така бе правилно, но не стана. Чудя се как е възможно да крещиш и да искаш любимия ти отбор да изчезне, за да бъде заменен от друг, който в твоите очи да стане ЦСКА?! Публиката логично се разедини (няма как всички да пеят по време на погребение), по юношите на ЦСКА летяха плюнки, бирени бутилки, псувни и заплахи от освирепяла тълпа. Това всъщност е може би най-грозният момент в историята на най-успешния футболен клуб на България! Случи се на 4 юли 2016 г.
Това, че някои подлоги обясняват насам и натам, че "ЦСКА е по-жив от всякога", е прах в очите на слепите. Като е жив ЦСКА, колко свърши мачът за Суперкупата на България? Защо нямаше такъв двубой между шампиона на България и носителя на Купата на България, другари? Същите другари не толкова отдавна се скъсваха да пишат против различни собственици, че "нямат ДНК-то на ЦСКА и трябва да стоят далеч от Борисовата градина" и други подобни гръмки фрази, а сега перото им омекна и взеха да твърдят, че Наско Сираков като шеф на "Българска армия" не било нещо лошо. Направо е смешно.
Истината е, че в момента единият отбор с име ЦСКА е старият Литекс, който се премести в София (казаха го поне на три пъти шефове от Българския футболен съюз, по дяволите), а другият ЦСКА е нов клуб, започнал от най-ниското ниво на родното ни футболче (по примера на новия Локомотив София). Но срещу кой от тези два клуба стоят 31 титли, три полуфинала в Европа, "златните обувки" на Жеков и Стоичков и всичко останало? Срещу никой - поне така казват ФИФА, УЕФА и БФС.
И тук някъде в картинката се наместват търговете, които се задават през новата година - за активите на старото дружество и емблемата с трите златни звезди (символизиращи рекордния брой шампионски титли на ЦСКА), а после и за стадион "Българска армия" и Панчарево. Тези неща са важни и след като се разбере кой става техен собственик ще трябва върховният футболен орган да се произнесе за това кой е правоприемник на фалиралия ЦСКА. Така се прави и в останалия свят - Парма фалира вече два пъти (в момента под името Parma Calcio 2013 е в Лега Про), но никой в Италия не твърди, че успехите от 90-те години са останали в небитието. Някои въпроси ще намерят отговор през 2017 година.
Честита Коледа и щастлива Нова година, цесекари!