Трябва да се признае на Челси, че стои твърдо зад своя мениджър както никога досега. Жозе Моуриньо изгуби вълшебството си, но не е изгубил работата си. Аурата, ореолът на непобедимост, който сковаваше съперниците по време на похода от 77 мача без загуба на „Стамфорд Бридж” в Премиър Лийг, вече ги няма. Днес всеки, дори малкият Борнемут, вярва в своите шансове да надделее над шампионите и доста често именно това се случва.
Челси е разбит отбор и Моуриньо не може да го поправи. Той хвърля наметало върху очите на хората вече седмици наред, обещавайки победна серия през декември, която да върне „сините” в Топ 4. Е, това в събота вечерта не беше добро начало.
Предложеният футбол бе скандален. Къде са блясъкът, усещането за приключенски дух в офанзивната четворка, съдържаща у себе си съзидателния талант на хора като Еден Азар, Уилян, Оскар и Педро?
Би трябвало да има ново досие за Азар тази сутрин, този път служещо да напомни на Играча на годината, че следва да изпапа за закуска съперници като Адам Смит, Саймън Франсис, Стийв Кук и Чарли Даниълс. Вместо това върху лицето на този футболен клуб бе изпльоскано яйце.
Глен Мъри, смяната на Борнемут, направи на глупаци защитниците на Челси, вкарвайки гол само две минути, след като замени Джошуа Кинг. Короната се изплъзна окончателно от главата на „сините” и този момент идваше от онзи 17 януари, когато те прегазиха Суонзи с 5:0 в едно от най-съвършените представяния под ръководството на Моуриньо.
Онова, което имаме сега, е дълъг списък от индивидуалности, които вече нямат нито апетита, нито ентусиазма да върнат този отбор обратно към живота. Невъзможно е да ти носи наслада гледката от играта им, нито да разбереш какво се опитва да стори Моуриньо, защото той опита всеки номер от учебниците. Чудно е, че собственикът Роман Абрамович, който се върти от неудобство на седалката си при всяка главозамайваща грешка, не е написал последната глава.
Осем загуби – от Манчестър Сити, Кристъл Палас, Евертън, Саутхамптън, Уест Хам, Ливърпул, Стоук Сити и Борнемут – след едва 15 шампионатни мача е срам и позор.
В сряда „сините” се изправят срещу бившия клуб на Моуриньо – Порто, на „Стамфорд Бридж” с ясното съзнание, че евентуално поражение почти сигурно ще ги изпрати в директните елиминации на Лига Европа напролет. Португалецът ще се нуждае от това феновете (същите, които освиркаха отбора на път към съблекалнята за почивката в съботния двубой и после се надпреварваха да напускат стадиона след победния гол на Мъри) отново да застанат зад него и играчите му. Обстановката срещу Борнемут бе безжизнена и безрадостна, което е повод за огромна тревога преди сблъсък, който Челси не може да си позволи да загуби.
Момчетата на Еди Хау отпразнуваха победата си като тим джудже, поднесъл потресаваща изненада в турнира за Купата на Англия, тичайки накрая към 3000-те си пътували привърженици. Те бяха били шампиона в собствения му дом, ала вероятно им бе убягнало, че сега са само на две точки зад него. „Бих приел такава сделка преди сезона – каза Хау. – Проблемът е, че тогава бих очаквал това да значи да сме втори.”
Вместо това са 17-и след онова, което мениджърът описа като „най-голямата победа в историята на Борнемут”. Хари Реднап – мениджърът на „черешките” при изхвърлянето на Манчестър Юнайтед в 3-тия кръг за Купата на Англия на „Дийн Корт” през 1984 година, вероятно ще е на различно мнение.
Тук те бяха чудесни, като Мат Ричи, Хари Артър, Дан Гослинг и Джуниър Станислас поеха командването в средата на терена срещу ужасяващите Сеск Фабрегас и Неманя Матич. Кинг, заменен след изцеждането на всяка капка от силата си като гонещата хрътка в атаката, също заслужава огромни похвали, пък и само класната намеса на Тибо Куртоа през първото полувреме го лиши от сладък гол. Вратарят, завърнал се в игра след травма за първи път след поражението от Палас през август, все пак бе с вина за попадението на Мъри, когато не изчисти добре топката след ъглов удар.
„Ключово за играчите е да имат вяра. Тя дойде с последните няколко мача, но тази победа бе глазурата на тортата. Съзнаваме ясно, че идните мачове ще са крайно тежки, като започнем с Манчестър Юнайтед”, сподели Хау.
И бе прав. Но поне Юнайтед, за разлика от плачевния Челси, ще се опъне на неговите момчета.
Нийл Аштън, „Дейли Мейл”