Всеки, който се интересува поне малко от история, знае какво значи акронимът ГУЛАГ и вероятно е чел нещичко за лагерите на Йосиф Сталин. И сега от документалните филми по научно-популярните програми изскачат зловещо мрачните лица на жертвите от онези времена. Има-няма две години след Октомврийската революция от 1917-а на територията на Руската държава се появява първият концлагер - в манастира на остров Соловки при Северозападното руско крайбрежие. В подобен лагер гангренясва кариерата на един от най-великите руски футболисти - Едуард Анатолиевич Стрелцов, известен като Руския Пеле.
Той е роден в Подмосковието в дома на Анатолий Стрелцов и София Фроловна. Баща му, фронтовак през Втората световна война, напуска семейството, след като се връща от бойното поле, и Едуард остава под родителската опека на майка си. Започва да рита в отбора на един московски завод за хладилници, а през 1953 година вече играе за Торпедо. През 1956-а, когато е 19-годишен, Стрелцов печели златен медал със "Сборная" на Олимпиадата в Мелбърн. Мнозина журналисти и специалисти по онова време предричат бляскава кариера на младата звезда. Има мнения, че ако руснакът е участвал на Мондиал'58, светът е нямало да говори за Пеле, а за него. Но какво спира кариерата му?
На 25 май 1958 година, когато отборът на СССР се готви за световното в Швеция, Стрелцов и двама негови колеги от Спартак (Москва) - защитникът Михаил Огонков и нападателят Борис Татушин, отиват на купон в дачата на военния офицер Караханов. Там била и 20-годишната Марина Лебедева, за чието съществуване Едуард не знае до този момент. На следващата сутрин милицията арестува и тримата футболисти, като на Руския Пеле е повдигнато обвинение за изнасилване на Лебедева. Според редица източници доказателствата по започналото дело били неубедителни. Една от версиите твърди, че в основата на всичко е връзката на играча на Торпедо с дъщерята на члена на Политбюро Екатерина Фурцева - Светлана.
На бала в Кремъл по случай честването на златните медали от Мелбърн'56 Фурцева, която била много близка до Първия в държавата Никита Хрушчов, попитала Стрелцов дали ще се ожени за щерка , но получила отрицателен отговор от вече сгодения Едуард. На 25 февруари 1957-а той се жени за Алла Деменко. Старши треньорът на СССР от онези години Гаврил Качалин по-късно казва, че е чул, че в ареста на звездата на Торпедо е замесен лично Хрушчов. Футболистът пише писмо до майка си, в което твърди, че е невинен. В крайна сметка Стрелцов се признава за виновен, но се смята, че му е било казано да го направи, ако иска да запази мястото си за световния шампионат.
Нищо такова не става. Нападателят получава 12-годишна присъда и е пратен в лагер, а другите двама играчи са наказани да не играят футбол по три години. Когато през 1960 година руснаците печелят първото европейско първенство в Париж, Руския Пеле преживява забравен зад бетонните стени. Той обаче не губи надежда! След пет години на заточение, през 1963-а, е пуснат предсрочно и се завръща в аматьорския футбол, когато работи в завода "ЗИЛ". Две години по-късно се връща в Торпедо и отново е сред най-добрите, като скоро след това е избран за №1 в първенството на Съветския съюз.
За възстановяването на футболните права на стрелеца голяма роля изиграва подписаното от хиляди съветски граждани писмо, което е изпратено до новия силен човек в държавата Леонид Брежнев. От Москва обаче не допускат завърналия се Стрелцов до участие на световното в Англия през 1966 година. Така един от най-добрите европейски играчи, помнен и до днес в Русия със запазената си марка - пас с пета, не играе на нито един голям турнир след Мелбърн'56. А Руския Пеле би могъл да запише участия на три световни и три европейски първенства. Понякога житейските обстоятелства могат да потулят и най-големия талант.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Той е роден в Подмосковието в дома на Анатолий Стрелцов и София Фроловна. Баща му, фронтовак през Втората световна война, напуска семейството, след като се връща от бойното поле, и Едуард остава под родителската опека на майка си. Започва да рита в отбора на един московски завод за хладилници, а през 1953 година вече играе за Торпедо. През 1956-а, когато е 19-годишен, Стрелцов печели златен медал със "Сборная" на Олимпиадата в Мелбърн. Мнозина журналисти и специалисти по онова време предричат бляскава кариера на младата звезда. Има мнения, че ако руснакът е участвал на Мондиал'58, светът е нямало да говори за Пеле, а за него. Но какво спира кариерата му?
На 25 май 1958 година, когато отборът на СССР се готви за световното в Швеция, Стрелцов и двама негови колеги от Спартак (Москва) - защитникът Михаил Огонков и нападателят Борис Татушин, отиват на купон в дачата на военния офицер Караханов. Там била и 20-годишната Марина Лебедева, за чието съществуване Едуард не знае до този момент. На следващата сутрин милицията арестува и тримата футболисти, като на Руския Пеле е повдигнато обвинение за изнасилване на Лебедева. Според редица източници доказателствата по започналото дело били неубедителни. Една от версиите твърди, че в основата на всичко е връзката на играча на Торпедо с дъщерята на члена на Политбюро Екатерина Фурцева - Светлана.
На бала в Кремъл по случай честването на златните медали от Мелбърн'56 Фурцева, която била много близка до Първия в държавата Никита Хрушчов, попитала Стрелцов дали ще се ожени за щерка , но получила отрицателен отговор от вече сгодения Едуард. На 25 февруари 1957-а той се жени за Алла Деменко. Старши треньорът на СССР от онези години Гаврил Качалин по-късно казва, че е чул, че в ареста на звездата на Торпедо е замесен лично Хрушчов. Футболистът пише писмо до майка си, в което твърди, че е невинен. В крайна сметка Стрелцов се признава за виновен, но се смята, че му е било казано да го направи, ако иска да запази мястото си за световния шампионат.
Нищо такова не става. Нападателят получава 12-годишна присъда и е пратен в лагер, а другите двама играчи са наказани да не играят футбол по три години. Когато през 1960 година руснаците печелят първото европейско първенство в Париж, Руския Пеле преживява забравен зад бетонните стени. Той обаче не губи надежда! След пет години на заточение, през 1963-а, е пуснат предсрочно и се завръща в аматьорския футбол, когато работи в завода "ЗИЛ". Две години по-късно се връща в Торпедо и отново е сред най-добрите, като скоро след това е избран за №1 в първенството на Съветския съюз.
За възстановяването на футболните права на стрелеца голяма роля изиграва подписаното от хиляди съветски граждани писмо, което е изпратено до новия силен човек в държавата Леонид Брежнев. От Москва обаче не допускат завърналия се Стрелцов до участие на световното в Англия през 1966 година. Така един от най-добрите европейски играчи, помнен и до днес в Русия със запазената си марка - пас с пета, не играе на нито един голям турнир след Мелбърн'56. А Руския Пеле би могъл да запише участия на три световни и три европейски първенства. Понякога житейските обстоятелства могат да потулят и най-големия талант.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook