Историите на Ивайло Иванов: среща с футболна звезда, изпуснат полет и страхотно приятелство

Най-добрият български съдия Ивайло Иванов записа със златни букви името си в историята на Олимпийските игри. Реферът направи страхотно представяне, ръководейки двубои от мъжкия и женския волейболен турнир във френската столица. След прибирането си от Париж Ивайло даде обширно интервю за BGvolleyball.com, в което разказа за емоциите около дебюта и сбъдването на мечтата си.

CEV с поздравително писмо до Ивайло Иванов

Представяме второ любопитно интервю - в него съдията разказва интересни истории от престоя във френската столица и кариерата си до момента, както и споделя кой е неговият пример в съдийството. Какво още - прочетете в следващите редове:

Ивайло Иванов след Париж 2024: Пожелаха ми да се видим след четири години в Лос Анджелис

- Докосна до някои от най-големите волейболни звезди, успя ли да поговориш с някои от тях? Какви са впечатленията ти?

- Покрай мачовете имаме контакти с повечето състезатели, но отношенията ни са предимно делови и се ограничават до разговори около дадения мач. Интересното е, че с много от състезателите се познаваме от преди да станат звезди и някои от тях остават приятелски настроени и земни, докато други обратно, виждаш голяма промяна в начина на общуване и държане към околните, но всеки по различен начин разбира и понася славата.

- Имаше и случайна среща с футболната звезда Зинедин Зидан. Като фен на Реал (Мадрид), успя ли да размениш някоя дума с него?

- Не можахме да поговорим, защото срещата ни беше буквално за секунди. Знаех от организаторите, че когато посещава различни състезания държи да остане максимално скрит за публиката, защото не иска да привлича повече внимание от състезателите, защото те са в главната роля, заради тях се пълнят стадионите и той не искаш да им отнема това право. Аз, обаче, го разпознах веднага и го помолих за снимка, но той ми направи знак за след срещата, за да не привличаме внимание и по същата причина, на тръгване от трибуните искаше максимално бързо да се измъкне. Имаше време само за една снимка. Най-интересното е, че след като си тръгна много хора от трибуните ме попитаха с кого съм се снимал и не можаха да повярват, че Зизу е бил там, явно е много добър и в това да остава незабелязан.

- Посети ли други надпревари, освен волейболните?

- С нашите акредитации нямахме право да влизаме на всички състезания, а само на тези, които се провеждаха в комплекса с волейбол и плажен волейбол. При нас бяха още предварителните мачове в турнира по хандбал, защото за плейофите се преместиха в по-голяма зала, а тази за 2 дни я пригодиха да приеме вдигането на тежести. Също така, в съседна зала се проведе целия турнир по тенис на маса. Посетих двете зали на няколко пъти, докато обикалям в комплекса, но не съм гледал много. Когато не следиш даден спорт и не познаваш актуалните тенденции, отбори, състезатели и т.н., е по-трудно да задържиш вниманието си.

- Коя е най-голямата звезда, до която си имал досег в съдийската ти кариера до момента?

- Съдийствайки на много състезания, мога да кажа, че съм имал досег с всички актуални и действащи звезди, много от които спират или с волейбола като цяло или с националните си отбори сега след Игрите. Иначе, бих казал с Данте Амарал - една голяма звезда от близкото минало. Имаме огромно уважение и почти приятелски отношения. С Жиба също, той беше през цялото време с нас в Париж, Владо Гърбич, южнокорейката Ким, която пред години беше най-скъпоплатената волейболистка в света. Всеки един е допринесъл за волейбола с нещо лично и не искам аз да определям кой е по- по- най-, но от всички, за в моите очи най-голямата звезда е Карч Кирали, който беше идол на нашето поколение през 80-те и волейболист, постигнал всичко и в двете волейболни направления – в зала и на плажа. Затова много ценен за мен е разговорът ми с него след награждаването на жените, в който той ме поздрави за силния турнир, който направих, аз съответно го поздравих за сребърните медали и взаимно си пожелахме успехи и до скоро виждане.

- Някоя любопитна история, която би искал да споделиш?

- Когато стане въпрос за любопитна история, винаги се сещам с широка усмивка за началото, когато за малко да не стана международен съдия. В тази история, както и винаги в съдийството, сме заедно с моя „брат“ Добромир Добрев, с когото заедно започнахме през далечната 1997-а година, заедно вървяхме и се подкрепяхме и съответно заедно пътувахме за международния курс в Бахрейн през 2006-а, където трябваше да станем кандидат-международни съдии. Платили сме си всичко - такса участие, пътуване, организацията е перфектна, подготвили сме се за изпитите. Пътуваме София-Истанбул с автобус и Истанбул-Манама с директен полет, пристигане навреме за настаняване, почивка и начало на курса на следващия ден. Пристигнахме в Истанбул сутринта, а полета за Манама беше някъде към 17,00 часа следобед и имахме цялото време на света. Отидохме на летището и зачакахме да стане време за регистрация и за отвеждане към самолета, като през цялото време решихме да четем правилници, регулации, кейсбук, история на волейбола и да се готвим за тестовете. В един момент, около час и половина преди полета решихме да се чекираме, но когато отидохме на гишето, то беше затворено и полетът също затворен вече. Обясниха ни, че поради съображения за сигурност полетът е бил затворен за регистрация 2 часа преди полета, което беше огромна изненада за нас. И се оказа, че след почти цял ден чакане на летището, ние си изпуснахме самолета. А това означаваше само едно, не пристигнем ли в Бахрейн до сутринта, отпадаме от курса и трябваше да хванем автобуса обратно за София.

Следващите няколко часа няма да забравя никога, в търсене на полети, възможности и т.н. Ходихме къде ли не, във всички офиси на авиокомпании, всевъзможни гишета и агенции в търсене на алтернатива, но единствената възможност беше за същия полет, на следващия ден и то в листата на чакащите, което автоматично означаваше, че няма смисъл да пътуваме. Късметът ни споходи точно когато вече се бяхме отчаяли и почти тръгнали обратно за България. Случайно се срещнахме с един американец, с който вече се бяхме засекли на гишето и той в същата ситуация като нас. Тогава аз лично разбрах, че съществуват две резервационни системи, като едната е Амадеус, най-масовата, която ползват всички агенции и друга, която не помня как се казва. Но той ни каза, че неговата агенция в САЩ му е намерила полети през нощта, които не излизат в Амадеус при търсене и затова не са ни предложили алтернативни полети. След като той ни даде номерата на полетите, отидохме в първия възможен офис и след въвеждане на конкретните полети вече излязоха свободни места, купихме два еднопосочни билета Истанбул-Дубай-Манама със среднощни полети и престой в Дубай и след 2 денонощия неспали и страшно уморени, пристигнахме рано сутринта в дена на започване на курса в хотела. Имахме време (по-малко от час) само за по един бърз душ и преобличане и веднага отидохме на лекции, но успяхме! И така вече 27 години заедно с Добри в съдийството!

- Коя е най-голямата жертва, която си правил в името на волейбола?

- Определено най-голяма жертва е личният ми живот, свободното време и времето за сина ми. Покрай всички назначения и пътувания аз не мога да отделя достатъчно време да отида с него на почивка и това ми тежи най-много.

- Кой е твоят пример в съдийството?

- България винаги е имала много добри съдии, но мой пример беше Стоян Костов, най-добрият български съдия за мен, с 3 Олимпийски игри зад гърба си.

- Трябва ли понякога един съдия да е "невидим"?

- Не понякога, а винаги трябва да се стреми да е невидим. Съдията не е главно действащо лице в един волейболен мач, а играчите. Не трябва съдията да се опитва да изпъкне и да „открадне шоуто“ – в такива моменти настъпва грандиозен крах и мачовете стават скандални.

- А кога съдията се превръща в главен герой на "шоуто"?

- Точно това не трябва да се случва и трябва да се опитваме да го избягваме. Това се случва най-често, когато съдията реши, че иска да покаже на играчите и треньорите, че много знае и разбира играта и подцени някоя ситуация или вземе очевадно грешно решение. Оттам единия отбор се изнервя, започва да реагира на всяка следваща ситуация, дори и правилно отсъдена. Другият отбор вижда разколебаването и съответно започва също да оказва натиск за да извлече дивидент, което е нормално, а съдията започва да прави някакви компенсации и ситуацията излиза извън контрол. Имало е много такива примери, дори и в не толкова далечното минало. Ние, съдиите, сме нормални хора и също правим грешки, но най-голямата грешка е да търсиш компенсация за предишна такава, тогава мачът "заминава"...

- Какво би искал да кажеш на твоето по-младо "Аз"?

- "Добре се справи, заслужаваше си!"

- Как се виждаш след 10 години?

- Ако сме живи и здрави и всичко е наред, след 10 години би трябвало да съм към края на една прекрасна съдийска кариера с много финали, спомени и приятели из цял свят.

Следвай ни: