С какво ще запомни "червена" България ерата "Ганчев"

След почти десетилетие Гриша Ганчев се оттегли от управлението в Борисовата градина. Бизнесменът, записал сериозни успехи с Литекс, се захвана с ЦСКА през 2015 година, когато 31-кратните шампиони бяха изправени пред най-тежкия период в своята история - заточението във "В" група. Всички армейски фенове очакваха Ганчев да се превърне в месията, който ще върне клуба към славното му минало. Феновете си представяха това: шампионски титли, паметни европейски победи, модерно управление. "Червена" България чу, че таралежите са дошли за змиите - онези, за които навремето говореше Гочето, и започна да се надява. Между другото, името на Гриша Ганчев беше скандирано на "Българска армия" още в края на 90-те години, когато гаснеше друга ера в ЦСКА - тази на "Мултигруп".

Та нещата започнаха така през 2015 година - леко романтично дори. С отбор от българи, воден от Христо Янев и следван от хиляди привърженици навсякъде във "В" група, с апотеоз - победата във финала за Купата на България на стадион "Васил Левски". И с онази прословута среща пред сектор "А" на "Армията", на която пред феновете Ганчев начерта няколко пътя, от които те (феновете) трябваше да изберат един. Над 4000 запалянковци се обявиха веднага против варианта да се продължи с лиценза на друг клуб и подкрепиха оздравяване на акционерното дружество ПФК ЦСКА, натрупало милиони задължения. "Глас народен - глас божи", заключи в отговор Гриша Ганчев.

В крайна сметка обаче през 2016-а се стигна до чуждия лиценз, което беляза изоснови ерата "Ганчев" в Борисовата градина - последва раздвоение, даже разтроение сред армейските фенове, защото някои просто се отдръпнаха тотално, много погубени приятелства, много обиди, злоба и клетви между събратя. Всичко това достигна своя печален апогей при Алеята на славата пред "Армията" през 2022-а, когато Стойчо Младенов и Любослав Пенев временно бяха при отбора, изписван на таблото като "Гости".

Всъщност една от грешките - нещо като автогол, на Гриша Ганчев беше ангажирането на фигури като Младенов и Пенев - две харизматични топ легенди на ЦСКА, които се ползват с фенска подкрепа, комуникират с широк кръг цесекари в столицата - не са Ел Маестро, който идва, гледа учудено шала на ЦСКА върху себе си, отива си и толкова. И Стойчо, и Любо, си тръгнаха от "Армията" с шумни скандали, като Ел Голеадор даже го направи два пъти, което си бяха сериозни удари по управлението на клуба, което сезон след сезон губеше все повече почитатели.

"Червеният" бос сбърка и с друго - нарече "кибици" феновете. Онези, които страдат и боледуват за своя любим отбор и благодарение на които ореолът на гранд продължава да свети в Борисовата градина. Какво в крайна сметка би бил червеният клуб без своята огромна фенска маса, без бушуващия сектор "Г" с неговите пищни хореографии? А тези момчета и момичета искат едно - отново да участват в шампионско нахлуване на терена, каквото за последно имаха през все по-далечната 2008 г. И тук стигаме до "играйкането". Няма как да стоплиш фенските сърца в Борисовата градина с две купи, две влизания в групи на ЛЕ/ЛК и неизменно място (второ) зад Лудогорец. В ЦСКА шампионската титла винаги е била най-важна и всяко място различно от първото е неуспех. Така е било цели десетилетия. Армейците са свикнали отборът им винаги да се бори за титлата. И да я печели. Каза го ясно единият от тарторите на Северната трибуна. Това е разликата между грандовете и останалите. Преди години Фабио Капело беше уволнен от Реал Мадрид след спечелване на шампионската титла. Защо? Защото играта не била атрактивна, а това е Реал Мадрид.

Дългогодишната липса на шампионска титла при наличието на многомилионен бюджет, "абонаментът" за второто място, масовото налагане на чужденци и т.н. накараха "червена" България да гледа с нарастващо недоверие на Ганчев и хората му на "Армията" - въпреки започналото изграждане на нов стадион, подобренията на Панчарево, осемте милиона за емблемата, покриването на стари задължения, "армейските следобеди", новия клубен магазин и пр. Феновете, повечето от тях, започнаха да усещат промяна в манталитета - от главна към поддържаща роля, което не им се харесва.

Тема на отделен анализ е защо при наличието на подкрепа от половин България и на марката "ЦСКА" - ключ към различни маркетингови лостове, милионери като Илия Павлов, Васил Божков и Гриша Ганчев не успяха да изведат "червения" клуб до едно средноевропейско ниво. Ганчев е собственикът с най-дълъг стаж в Борисовата градина след 1989 г. и със сигурност е този, получил най-дълъг кредит на доверие от "червена" България. И тази ера обаче вече е в историята. Сега на ход е следващият собственик, който трябва да издигне новия стадион и да надгради - като клубен мениджмънт и спортно-технически.

Следвай ни:

Още от БГ Футбол

Виж всички