Защо да е Бербатов? Предлагам Мъри Стоилов за президент на БФС

След всеки провал на българския национален отбор по футбол, а напоследък те не са никак малко, общественото мнение се фокусира към управлението на БФС. И по-конкретно към битката Боби Михайлов - Димитър Бербатов за президентското кресло във футболния ни съюз. Михайлов залага на тактиката “скрий се и не отговоряй, за да отмине бурята”, а Бербатов и обкръжението му на “крякай, викай и използвай обидни епитети срещу съперника, за да покажеш, че си мъж и да те харесат хората”.

Общо взето нагласата на обществото, включително и моята, е, че трябва да има промяна и затова предлагам новият президент на БФС да се казва не Бербатов, Стилиян или Мартин, а Станимир Стоилов. Мъри, в тандем с Наско Сираков и Тодор Батков, постигна великолепни резултати при първия си престой в Левски. 1/4-финалът в турнира за Купата на УЕФА (сега Лига Европа) е най-доброто постижение в историята на “сините”. Доказа се и в чужбина правейки чудеса с казахстанския Астана. Върна се на “Герена” в труден момент, когато клубът бе пред угрозата да повтори съдбата на ЦСКА. Убеди публиката да му повярва, обедини я и в крайна сметка той, с помощта на Наско Сираков, провокира рекордни за български клуб приходи от продажба на карти, билети и фен артикули. Също така изгради приличен отбор от играчи, дошли почти за без пари, чиято цена в момента е доста по-висока от преди две или три години.

Това са моите аргументи и съм готов на дебат с всеки, който твърди, че Бербатов е по-подходящ от него за президентския пост. 

Хеттрика срещу Ливърпул не го броя за основен довод, защото Борислав Михайлов пък е четвърти в света. А кое е по-важно за България - да сме полуфиналисти на Световно първенство или това, че наш гениален футболист е вкарал хеттрик в чуждо първенство, било то и английското?

А сега сериозно.

Идеята на горенаписаното е не да издига Станимир Стоилов за президент, а да провокира истински дебат за изваждането на българския футбол от кризата, в която е. Тезата е, че България трябва да спре с търсенето на месия, а да подготвя кадърни хора, които са тръгнали от някакво по-ниско ниво, доказали са се като добри ръководители и мениджъри, след което да седнат на шефското кресло - независимо дали е президентско, премиерско, партийно или това на БФС.

Как може да се случи подобно нещо?

Трудно, но не и невъзможно. Ако искаме истински възход на футбола, а не някакви епизодични фойерверки като случайно класиране на Европейско първенство, трябва да променим държавата. Обществото да подготвя, издига и избира ръководни кадри, а не да му бъдат спускани и налагани маркетинг месии от мафиотски и олигархични кръгове, чужди държави или други сенчести структури.

97

Т.е. няма как да имаме корумпирани политици, които опоскват държавата до кокал, а да искаме българският футбол да е някакъв оазис - без корупция, лобита и обслужване на интереси, при положение че същите тези политици пряко се месят и до голяма степен контролират част от клубовете и БФС. Няма как да стане по този начин, защото всеки кадърен човек, който действително иска да направи радикална, положителна промяна, ще бъде смачкан, сдъвкан и изплют, ако мисленето на обществото не се промени.

Големият, истински и устойчив възход на футбола (спорта) ще стартира тогава, когато държавата влезе в икономически и социален подем, който да свали табелата “най-бедната страна в Европейския съюз”.

За да се случи това, обществото трябва да се пребори с политическата корупция и на нейно място да назначи хора, които знаят, че ако не се справят - моментално си заминават. Сега какво имаме - слаби, неподготвени, но в повечето случаи несменяеми политически лидери. Целта им е да правят услуги на знайни и незнайни организации, търгувайки с ключови постове и дори с цели жизненоважни отрасли за държавата като енергетика, вътрешна и външна политика, спорт, а между доходоносните си хобита да правят козметични персонални промени за заблуда на обществото. Защо тогава да имаме сменяем президент на БФС?

И всъщност кой иска да го замени? Само уважение към футболистите Димитър Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, но техните действия изключително много напомнят на тези от преди 17-18 години, когато Михайлов, Лечков, Костадинов, Стоичков и останалите от Златното поколение свалиха Иван Славков-Батето, телепортирайки се на неговото кресло без никакъв опит.

Затова ако Трите коня действително искат да са различни и най-важното - успешни, трябва да заложат на друг подход. Нека отидат в управата на Пирин, Монтана, Ботев (Враца), ЦСКА, Левски, Лудогорец, Фулъм, Селтик, Байер (Леверкузен), Волфсбург или някъде другаде. За две-три години да натрупат приличен опит, да видим реални положителни резултати от работата им и след това да претендират за шефските места в БФС. Тогава могат да бъдат сигурни, че не те ще се натискат да “оправят” българския футбол, а ние ще ги помолим да заемат директорските кресла от позицията на доказали се управленци.

Сега повтарят “мога, знам, най-подготвен съм”, а ние трябва да им се доверим на сляпо. 

Правим го с политиците от 34 години и почти винаги стигаме до разочарование, провал, катастрофа. Направихме го с Михайлов и резултатите са видими. Тогава защо да повтаряме същото и с Бербатов?

Как той, Стилиян и Мартин ще отидат при Кирил и Георги Домусчиеви, Гриша Ганчев, Наско Сираков и ще им кажат: “ние знаем по-добре от вас как да развиваме футбола”.

Логично ще бъдат попитани: “влагаме по 20-30-40 милиона за футбол, а вие - нищо, но искате да управлявате нашите пари, защото можете и знаете повече от нас. Така ли? Добре. Ние имаме провали, но и успехи с клубовете си, включително и в Европа. Вие какво сте постигнали като ръководители, мениджъри? Нищо, защото сега започвате. Тогава защо твърдите, че знаете, можете и ще се справите по-добре от нас. Докажете в някой отбор или фирма, че имате потенциал, след което ще ви се доверим. Сега, ако ви гласуваме доверие, ще се превърнете в пионки като предишните, защото не сте подготвени за постовете, към които се стремите, а искате да ги получите по лесния начин, даром.”

Този разговор едва ли ще се проведе, но идеята е, че е крайно време хората, стремящи се към високи позиции от голям или жизненоважен за обществото интерес, да преминават истински публичен мониторинг, на който да представят солидни аргументи, че заслужават поста. Кандидатът да няма право да бяга от журналистите, независимо от коя медия са, те от своя страна да го “разкъсват” с въпроси, а не да му ходят по гайдата, защото е с висок рейтинг и питанията им могат да се приемат от обществото като “заяждане и защитаване на статуквото”.

И в заключение ще завърша с показателен пример от Франция - една от най-успешните страни през последните 10 години що се отнася до развитие на футбола.

Доскорошен президент на тамошния съюз бе Ноел Льо Грае, който бе отстранен от поста в началото на тази година заради секс скандал. В случая не това е най-важното. По-интересно е как се развива неговата професионална кариера. Човекът е президент на Гингам близо 30 години и извежда клуба от регионално до европейско ниво. На по-късен етап заема поста президент на Френската национална футболна лига, след което 6 години е вицепрезидент на Френската федерация и чак през 2011 година оглавява френския футбол.

Виждате ли голямата разлика? Франция е заложила на доказано можещ човек, а ние играем на сляпо и разчитаме, че Господ вечно ще е българин.

Следвай ни: