Как водната топка в София остана на сухо (II част)

Това е втората част на материала „Как водната топка в София остана на сухо“. В първата разказахме тъжната за спорта история в последните десетилетия на славния открит комплекс „Диана“ и на „Мария Луиза“. Сега ще ви представим как в началото на 90-те години спряха да функционират двата басейна на „Славия“, където много активно се тренираше и играеше и водна топка. И как след 15-годишно присъствие на басейн „Октомври“ най-вече заради успешния клуб по водна топка на ВМЕИ и след това на Техническия университет, днес водната топка на „Октомври“ просто я няма под никаква форма…

Двата изчезнали басейна на „Славия“
През 1968 г. Тодор Живков официално и тържествено открива 25-метровият закрит басейн на „Славия“. Горе-долу по това време вече работи и летният плаж с 50-метров басейн, където се тренира само през топлите месеци – и плуване, и водна топка. А в закрития басейн и скокове във вода, където има петметрова кула.

Как водната топка в София остана на сухо (I част)

За европейското по плувни спортове през 1985 г. в София се прави нов 50-метров открит басейн, на метри от стария, който вече пустее. Новият е само за тренировки на отборите по водна топка за първенството.

В навечерието на шампионата при посещението си в София лично президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч инспектира басейна. След успешното европейското обаче започва реализацията на мегаломанска и безумна идея, замислена явно преди това. Току-що направеният басейн е покрит и това се реализира чак през 1989 година. Буквално месеци преди политическите промени у нас.

Откритият басейн „Славия“ с врати за водна топка…
Басейнът заработва, но това е само за една зима. Причината е, че е направен по много остаряла технология. Отоплението на голямото хале и на водата става с нафта, която в този период поскъпва много. Кара се с цистерни и една не стига дори за седмица при нормална експлоатация. Това превръща басейна в икономическа бомба със закъснител. И за да не гръмне тя се взима решение базата да бъде затворена. Това всъщност е най-кратко работилият закрит басейн в България – само година. И на него се тренира и плуване, и водна топка.

Защо от проектантите и инвеститорите в лицето на държавата не е направено така, че да се ползва минералната вода в „Овча купел“, не е известно. Но е ясно, че глупостта е голяма. И си проличава много скоро.

По-нататъшната съдба на басейна е ясна – превърнат е в студио и база, на която се снимат филми. Част от приходите от наеми Обединеният спортен клуб „Славия“ предоставя на клубовете си по плуване и по водна топка, за да си осигуряват други места за тренировки.

Също по драматични икономически причини в средата на 90-те години спира да работи и 25-метровият закрит басейн на „Славия“. Там почти три десетилетия не е правено нищо. И в смутните и объркани години не могат да бъдат намерени необходимите средства за основен и належащ основен ремонт, най-вече на инсталацията.

1972 г. Мач по водна топка на закрития 25-метров басейн „Славия“. На вратата е Стоян Александров, дългогодишен треньор и настоящ председател на клуб по водна топка „Славия“.

Много важно е уточнението – към онзи момент, а и днес, цялата спортна база на ОСК „Славия“ продължава да принадлежи на дружеството. Обединеният спортен клуб разполага с констативен нотариален акт за собственост на обектите в наистина много голямата база на „Славия“, строена от Строителни войски. Затова и държавата тогава и днес не може да помага с ремонта на спортните обекти – в момента най-добре това личи при ледената пързалка, която е в тежко състояние.

Така за закрития 25-метров басейн се намира болезнено и много тъжно за плувните спортове решение. Има осигурена инвестиция от волейболния клуб за реконструкция и от средата на 90-те години на мястото на басейна вече е волейболната зала „Панайот Пондалов“… Така в списъка на басейните, където водната топка вече не присъства, се прибавя още един.

Басейн „Октомври“ – 15 години любов и раздяла

Водната топка е най-успешният спорт в историята на ВМЕИ „Ленин“ и неговия наследник Техническия университет. Престижното висше учебно заведение разполага с 50-метров закрит басейн – идеален за студентски спорт, за плуване и за водна топка.

В началото на 80-те към ВМЕИ се създава едноименен клуб по водна топка, който бързо набира скорост, събира добър състав и заиграва в мъжкото първенство и в подрастващите възрасти. Разбира се, тренира и играе на басейн „Октомври“, който се превръща в основна база и на студентската водна топка в страната. По онова време има десетина студентски отбора, където освен вторите състави на „Академик“ и НСА, както и на ВМЕИ, редовно играят тимовете на Софийски университет, Медицинска академия – София, ВХТИ-София, Висш икономически институт-София, Лесотехническия институт, ВИИ-Варна и други.

Отборът на ВМЕИ с име „Октомври“ в средата на 80-те години на миналия век. Снимката е на басейн „Диана“.

В студентските отбори се включват бивши ватерполисти – студенти, за които няма място в мъжките отбори от „А“ група. В един период дори се сформира и втора мъжка „Б“ група, където освен варненският „Златни пясъци“ и бургаският „Нептун“ играят Софийски университет, Висшия икономически институт – София и вторият отбор на „Октомври“ и др. Така през 1987, 1988 и 1989 година на практика има три мъжки първенства по водна топка в България – елитната „А“ група, втора „Б“ група и отделно Студентската група. Като мачовете на последните две групи основно са на басейн „Октомври“.

Освен студентските отбори обаче басейн „Октомври“ често е база за тренировки на детско-юношески отбори на столични клубове, както и на мъжките им отбори. Срещу заплащане, естествено. Същото се отнася и за националните отбори на България във всички възрасти, които в различни периоди тренират на басейн „Октомври“ след съответното споразумение между висшето училище и федерацията.

1993 г. Детският отбор на ЦСКА на тренировка ва басейн „Октомври“

Промените през 1989 година се отразяват тежко върху бюджетите и на висшите учебни заведения, особено в графата им за спорт. Постепенно залинява и клубът по водна топка към Техническия университет, отборът два сезона дори е обединен с „Академик“ и в първенството играе състав с името „Академик-ТУ“. Но въпреки икономическите трудности басейн „Октомври“ не е спира да работи. От средата на 90-те години обаче там водна топка нито се тренира, нито се играе. Разбира се, няма и клуб.

Класирания от държавните първенства за мъже през 1988 г. – „А“ и „Б“ група. Същата година, а и предишните, има и студентско първенство по водна топка за мъже. Страницата е от алманаха на БФ Водна топка.

В последвалите вече близо три десетилетия са правени многократни опити и от БФ водна топка, и от столични клубове, да получат вода за тренировки на „Октомври“, срещу поносим наем, разбира се. До разговор за размера на наема почти никога не се стига. Защото от университета явно просто не желаят водната топка да се върне на басейна. Нищо, че „Октомври“ обикновено работи до 20 часа, когато приключват свободното плуване, обучението и тренировките на студентите. И при наистина минимално вложение той може да работи още поне 2-3 часа, както е в цяла Европа – именно заради тренировки по водна топка. Няколко ректори на Техническия университет (един от тях дори бивш ватерполист, играл в „Арда“) така и не пожелават да решат въпроса въпреки многобройните предложения както за плащане на наем, така и за съвместна дейност и от страна на БФВТ, и от страна на клубове от София.

Басейн „Октомври“ днес…

Така „Октомври“ и към момента е идеално място за водна топка в столицата. Но там, за съжаление, този традиционен за Техническия университет спорт продължава да отсъства в разписанието на тренировките…

Снимки: Лични архиви на Стоян Александров, Иван Венков, Кирил Димов, Николай Кръстев, сайт Технически университет и Алманах „100 години Славия“ (София, 2013).

автор: Николай Кръстев, bgswim.com