Методи Ананиев: Не бях готов за Световната купа

През лятото Методи Ананиев направи запомнящ се дебют в националния отбор. Силните му изяви в Световната лига му осигуриха трансфер в италианския Монтекиари. Травма в рамото, получена още на втората тренировка, обаче отложи дебюта му в Серия А1. Липсата на игрова подготовка пък го остави извън националния отбор за мачовете от турнира за Световната купа.

 

- Колко още ще останеш в България?

- Все още не знам. Опитах да говоря с хората от Монтекиари, но никой не ми вдигна. Очаквам в близките дни да ми се обадят, за да разбера кога трябва да се върна в Италия.

- Яд ли те е, че остана извън групата за Япония?

- Естествено. Но е нормално. Там трябва да отидат най-подготвените. Аз просто не бях на нужното ниво.

- Тренира с тима три-четири дни. Какво ти направи впечатление?

- Огромното желание за победа. Всички искат да се класираме за олимпиадата и са готови да се борят докрай. 

- Какви са шансовете?

- И големи, и малки. Съперниците са силни и няма да е никак лесно. Но пък имаме единайсет мача на разположение. Ако се опазим от контузии, можем да влезем в тройката.

- Още не си дебютирал за Монтекиари. Само травмата ли е причината?

- Мисля, че да. Около месец усещах силна болка в рамото. Говорих с треньора Хулио Веласко и той сподели, че предпочита да съм напълно излекуван, преди да ме пусне в игра. Така ще избегнем по-нататъшни проблеми. Все пак шампионатът е дълъг.

- Как се чувстваш в Монтекиари? Това е първият ти трансфер навън...

- Започвам да свиквам. В началото ми бе малко трудно - нова страна, непознат език. Но след като се опознах със съотборниците, всичко започна да си идва на мястото.

- Разкажи за Монтекиари.

- В клуба има шест местни момчета и шест чужденци. Не са от най-известните, но не са и никак слаби. В първенството вече записахме няколко добри мача, бихме няколко от фаворитите. Нямаме конкретни цели например на всяка цена да станем втори. От нас се изисква просто да стигнем до максимално предно класиране.

- С кого от новите си съотборници си най-близък?

- Не може да се каже, че съм близък с някого. По-скоро се оформи група от момчета, които още не сме женени. Заедно се разхождаме из града.

- Впечатленията ти от първенството, макар да гледаш отстрани?

- Много е силно. Със сигурност е номер едно в Европа, а и в света. Най-качественото като треньори, състезатели, статистика, разузнаване и подготовка.

- Огромни. Нивото в Италия се вдига страшно много заради чужденците.

- Докъде стигна с езика?

- Справям се. Ходя на уроци три-четири пъти седмично и започвам да се ориентирам в елементарни ситуации. Все още не мога да говоря нормално, но и това ще стане.

- А кои са езиците в отбора?

- Италиански и английски. На тренировка нямам проблем, защото се ползват предимно волейболни термини, които още в началото научих. Иначе с останалите чужденци общувам на английски. Проблемът в началото дойде именно от езиковата бариера. Шестте местни момчета говорят само италиански.

- При какви условия си настанен?

- Имам прекрасен апартамент близо до залата. Дадоха ми и служебна кола. В това отношение всичко е перфектно. Монтекиари е доста малък и спокоен град. Дори на моменти е изнервящо.

- Какво правиш в свободното време?

- Ровя в Интернет. Разхождам се по магазините.

- Има ли разлика с живота у нас?

- Да. Тук хората мислят само за работа. А това е много скучно.

- Какво ти липсва най-много?

- Приятелите и свободното общуване.

Светла Димитрова, „Тема Спорт"