Червена гордост!

Нямаше нищо по-логично от това ЦСКА да се върне на трона в мъжкия волейбол. Няма нищо по-логично рекордьорът по титли на България пак да е на върха. По-скоро нелогично бе 13 години той да не може да стигне до него. Това е много време. В житейски план за 13 години човек два пъти може да се ожени и да се разведе. В спортен - толкова дълъг "сух" период наистина много тежи. Още повече за свикнал да печели клуб като ЦСКА. Но както във футбола и  баскетбола, така и във волейбола новите социално-икономически реалности у нас доведоха със себе си редица промени. И повечето от тях не бяха по вкуса на ЦСКА.

В тези 13 години покровителстваният от ръководството на федерацията тим на Левски-Сиконко наложи жестока хегемония и спечели 8 поредни титли.

Създадени бяха фирмени отбори като Лукойл-Нефтохимик, който също твърде скоро започна да дели масата с най-големите. И да печели титли и купи. Добрата стара Славия също от време на време се намесваше и взимаше златото.

А ЦСКА бе изтикан някак встрани

и по-често лекуваше раните си от тежките поражения и дори унижения, отколкото се радваше на някакви триумфи, които по-скоро бяха в турнира за купата на страната.

Имаше години, в които "червените" бяха по-добри от големите си конкуренти в редовния сезон, но когато идваха мачовете на истината в плейофите, се проваляха.

Много съмнения витаеха и около треньорските качества на Александър Попов, който така дълго време не можеше да посочи пътя на отбора към върха.

Но съмненията вече отпаднаха. Търпението даде резултат и ЦСКА е шампион за 27-и път. И точно заради моменти като този в Бургас, когато бе победен ЛукОйл-Нефтохимик с 3:0 гейма и бе затворена серията с 3:1 победи, ЦСКА преоткрива колко сладко е да си шампион и последовател на най-славните имена и традиции в българския волейбол.

И точно заради това сега трябва да кажем едно голямо "благодаря" на Сашо Попов, че най-после успя да създаде мост между миналата слава на "армейците" и сегашните успехи, както и вероятно тези в бъдеще. Защото настоящият ЦСКА на Теодор Салпаров, Стойко Ненчев, Филип Мейо, Бойко Бонев, Иван Колев, Иван Зарев, Светозар Иванов и Богомил Аначков е отбор, който може да бъде първи още няколко години поред.

Дори ветераните Иван Тасев и Даниел Пеев не правят ЦСКА по-малко млад отбор. Защото младостта е състояние на духа, а не на тялото. А "старите пушки" доказаха, че са гладни за успехи толкова, колкото и младоците.

ЦСКА чака дълго, но най-накрая търпението докара в "червения" лагер онова сладко опиянение, което идва след много  страдание.

Славната история и традициите на клуба са сериозен гръб, който и в най-тежките  моменти

крепи свещените четири букви

Защото ЦСКА не започва от днес или от вчера. Клубът печели титлата на страната  година след основаването си с един невероятен Коста Шопов в редиците си.

ЦСКА създаде легенди на българския волейбол като Димитър Златанов, спечелил 8 шампионски титли на България и Купата на европейските шампиони, като Александър Тренев, Иван Иванов, Димитър Каров, Васил Симов, Ив. Николов (спечелил 8 шампионски титли като състезател и 5 шампионски титли като треньор на ЦСКА), като Боре Кьосев (спечелил най-много шампионски титли на България - 9 с ЦСКА), Любо Ганев и много, много други. Всъщност всеки, който би се наел да изброи всички величия на ЦСКА, със сигурност ще сбърка, защото няма как да не пропусне нечие име. Толкова богата е съкровищницата на "червения" волейболен клуб.

ЦСКА е един от синонимите на българските успехи във волейбола и винаги е бил мярка за качеството на тази игра у нас. Скоро може и да няма КЕШ и КНК, които бяха спечелени съответно през 1969-а и 1976 година, но поне началото на пътя към тях е повече от обещаващо. Колкото и дълъг да е той. Защото ЦСКА показа, че умее да чака.

Георги Пехливанов, "Меридиан Мач"

СНИМКА: МАРИН МАРИНОВ, SPORTAL.BG