)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Неделя сутринта бе белязана от смъртта на Сократес Бразилейро Сампаю де Соуза Виейра де Оливейра, известен по-добре просто като Сократес. Бразилецът бе 57-годишен, надживян от своята жена и шестимата им синове. Понякога величието се измерва с неопределени ясно единици като лидерски качества и характер, понякога се изковава чрез емпирично измерими постижения като статистики и спечелени купи. Понякога е комбинация от всичко гореизброено. Сократес обаче беше на дори по-висока плоскост: футболът вероятно никога няма да изведе на своята сцена някого другиго като него.
Отборът на Бразилия от 1982 г., чийто капитан бе той, вероятно е най-добрият разминал се със Световната купа (заедно с Унгария от 1954-та и Холандия от 1974 г.). Това бе и вероятно един от последните тимове на Бразилия, отъждествил в себе си романтичния стереотип, нахлуващ в съзнанията ни при мисълта за зелено-златистите. Изящни допири до топката, провлачена скорост, съзидателност... чистата радост от онова, което те наричат "jogo bonito", или “красивата игра”. Зико вероятно бе най-добрият играч от този отбор, ала Сократес бе въплъщение на неговата философия.
Висок около 190 см и тънък като клечка, той се движеше през полузащитата със запазената си марка за външността: брада и лента за глава. Би могъл да се окаже отдавна загубеният бразилски братовчед на баскетболната легенда 
Бил Уолтън. С топката обаче беше повече Меджик Джонсън благодарение на знаковото си отиграване – паса с петичка без да гледа.
Това е едно от онези неща, които не са особено трудни за правене, но са плашещо трудни да се изпълняват добре, главно защото трябва да премериш и осъществиш подаване към част на игрището, която не можеш всъщност да видиш. Плюс това, вместо да ритнеш топката с частта на стъпалото, в която поне имаш някаква чувствителност, я удряш с костеливата част на петата.
Когато видиш това отиграване в днешно време, често то е последната възможност и се отиграва с упование в шанса. За Сократес това бе коронният номер, нещо, което без усилие изпълняваше с успех в сгъстени полузащити, изненадвайки не само съперниците, а често и съотборниците си, които често получаваха внезапни асистенции.
Пасът с петичка не е нещо, което който и да било треньор на деца и юноши преподава. Нито пък е нещо, което който и да било треньор на професионален тим иска да окуражава, именно защото е непредсказуемо. В безгрижния свят на бразилския футбол от 1970-те обаче той имаше своето място, особено когато бе използван така ефективно както от Сократес.
Неговото резюме всъщност е изненадващо голо. Няколко регионални титли в Бразилия, само един сезон в голяма европейска лига (в италианския Фиорентина), 60 мача и 22 гола за един изключителен национален отбор на Бразилия, макар и такъв, който пропусна да спечели Световната купа. И все пак това казва само едната страна на историята.
Дори като професионалист Сократес бе препратка към аматьорската ера, където атлетите не биваха определяни само по играния от тях спорт. Да си поговорим за студент-атлет ли? В първата част от своята кариера той играеше на пълен работен ден за Ботафого, докато посещаваше и медицинската школа в кампуса на Университета на Сао Пауло в Рибейрао Прето.
Сократес всъщност не преподава медицина чак докато не се оттегля от футбола, ала когато изстреля ракетата си срещу СССР в първия мач на Бразилия на Мондиал 1982, той стана първият (и вероятно последният) медик, вкарал гол на най-големия футболен форум в света.
Той бе и обществен активист, който по време на престоя си в Коринтианс в края на 1970-те години основа движение, опозиционно на управляващия страната военен режим. Самоопределил се като Маоист и пацифист, неговите герои – без и капка изненада, бяха Че Гевара и Джон Ленън, което го превърна моментално в легенда сред модерните евролеви радикали. След оттеглянето си през 1989 г. се върна в университета, за да си заслужи докторска степен по философия.
Талантът и ерудицията, политическите възгледи и изгледът с брадата и лентата на главата – всичко това, примесено с известната му страст към тютюна и алкохола, го превърна в романтична главна фигура: отчасти бунтар, отчасти интелектуалец, отчасти латино пич, отчасти суперзвезда.
Габриеле Маркоти за “Уол Стрийт Джърнъл”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)