Руският кошмар, който така и не стигна до НБА

Класациите, подреждащи играчи, които по една или друга причина никога не са играли в НБА винаги са актуални и интересни за феновете, а в тях всеки път място намират невероятни спортисти. Години наред едно от най-често споменаваните имена в част от тях е това на покойната руска легенда Александър Белов.

Александр Александрович Белов е роден на 9 ноември 1951 година в Ленинград. Там намира и смъртта си - на едва 26-годишна възраст на 3 октомври 1978 година, а причината е рядко срещана форма на рак на кръвта.

201-сантиметровият център на СССР остава в историята на европейския баскетбол като един от най-добрите високи играчи, стъпвали по терените на Стария континент. Белов е избран от Ню Орлиънс Джаз под №161 в Драфта на НБА през 1975 година, но така и не успява да прескочи Желязната завеса и да заиграе в Лигата, прекарвайки цялата си професионална кариера в редиците на Спартак (Ленинград). Играе в родния си отбор в продължение на 12 години между 1966 и 1978 година.

Името на Белов обаче не навява добри спомени на феновете на играта с оранжевата топка в САЩ. Именно руският исполин отнема мечтата на янките за олимпийска титла през 1972 в Мюнхен, когато реализира победния кош за "Сборная" в може би най-скандалната среща в олимпийската баскетболна история. СССР печели с 51:50, а в цялата история има и българска връзка - съдия на двубоя е Артеник Арабаджиян.

На снимката Белов бележи победния кош в Мюнхен

"Саша Белов предхождаше появата на Арвидас Сабонис. Краткият му спортен път бе ярък като факел. Самият той усещаше, че не му остава много време. И действително, той си отиде от този свят само на 26 години. Той беше широкоплещест гигант, с открито лице, светли сини очи и светли коси, типично руски черти. Всеки негов мач се превръщаше в зрелище, а именно той попадаше в центъра на вниманието със страстта и темперамента си", пише легендарният Александър Гомелски, който години наред е треньор на Белов в националния отбор.

На олимпийските игри през 1972 година Гомелски обаче не присъства в Мюнхен. КГБ конфискува паспорта му, а причината за това е от еврейското му потекло, което навежда службите на мисълта, че ако отиде в Германия може никога да не се върне.

"Саша даде началото на нова епоха в европейския баскетбол. Белов нямаше ръста на Чембърлейн, Алсиндор и Бил Ръсел, но бе също толкова мощен, подвижен и атлетичен", пише още Гомелски.

"Животът и кариерата му преминаха бързо, като една ярка комета. Излетя и също толкова бързо изгоря. Талантът и красотата в играта му не могат да бъдат описани с думи, защото бяха наистина уникални. Убеден съм, че който го е гледал, няма как да го забрави. Саша Белов бе явление. И като всяко явление бе единствен по рода си. Неповторим", завършва главата в книгата на Гомелски, посветена на Белов.

За краткия си житейски и професионален път Белов печели редица отличия, включително златни медали от най-големите баскетболни форуми - олимпиадата в Мюнхен през 1972, световното първенство в Пуерто Рико през 1974 и европейските шампионати в Италия през 1969 и в Западна Германия през 1971 година.

На 1 март 2007 година посмъртно е приет в "Залата на славата" на ФИБА.

Александр Александрович Белов
(9 ноември 1951 - 3 октомври 1978)

201 сантиметра, център, №14

Клуб: Спартак (Ленинград) 1966 - 1978

Клубни постижения: Шампион на СССР (1975), Шампион в КНК (1973, 1975)

Постижения с националния отбор: Златен олимпийски медал (1972), Световен шампион (1974), Бронзов олимпийски медал (1976), Бронзов медал от световно първенство (1970), Двукратен европейски шампион (1969, 1971), Сребърен медалист от европейско първенство (1975), Двукратен европейски шампион за юноши (1968, 1970), Златен медал от Универсиада (1970), Сребърен медал от Универсиада (1973)