Наско Сираков пуска книгата си "Единакът"

След дългата битка за оцеляване в общество, управлявано от законите на джунглата, младото вълче се превърна в истински вълк.

НАСКО СИРАКОВ ЕДИНАКЪТ е биографичен роман за Наско Сираков, написан от Павел Колев.

Увлекателен разказ за действителни лица и събития, които са част от миналото, настоящето и бъдещето на българския футбол и на цялото ни общество. Това е историята на едно момче, което се превръща в мъж победител. Вълкът единак, който обикновено се движи на края на глутницата и малко встрани от нея. Затова се смята и за най-опасен.

В наказателното поле на противника Наско Сираков има инстинкт на хищник убиец. Жертвите му са неизброими. В живота също минава като валяк през онези, които му се изпречат на пътя. В същото време е чувствителен и лесно раним. Как изобщо е възможна подобна комбинация? Ще трябва да прочетете романа, за да разберете. Първата част разказва за раждането и детските години на Наско, началото и разцвета на футболната му кариера, сватбата с Илиана Раева и шумния трансфер в испанския Сарагоса.

НАСКО СИРАКОВ е роден на 26 април 1962 г. в Стара Загора. Футболната му кариера започва в Левски през 1980 г. Със синия екип изиграва 205 мача, в които отбелязва рекордните 165 гола. Общо в „А” група е отбелязал 196 гола в 294 мача, което е второ постижение в историята след Петър Жеков. Голмайстор № 1 на България през 1987 г. с 36 гола („Бронзова обувка”), 1988 година – 28 гола, 1992 г. – 26 гола и 1994 г. – 30 гола. Шампион на България с Левски за 1984, 1985, 1988, 1993 и 1994 г., както и през 1996 г. със Славия. Носител на Купата на България с Левски през 1984, 1986, 1992 и 1994 г., както и през 1996 г. със Славия. С Левски печели 3 пъти и Купата на Съветската армия – през 1984, 1987 и 1988 г.

За Националния отбор на България изиграва 82 мача и отбелязва 23 гола. Нито един от тези голове не е от дузпа или от пряк свободен удар. Участва и вкарва голове на две световни първенства – през 1986 г. в Мексико и през 1994 г. в САЩ, където България се класира на четвърто място. Участник е и на Евро ‘96, където срещу Румъния изиграва последния си мач за националния отбор.

След завръщането си като изпълнителен директор на Левски печели още 5 шампионски титли на България – през 2000, 2001, 2002, 2006 и 2007 г. В този период Левски достига до четвъртфинал в турнира за Купата на УЕФА и става единствения засега български отбор, пробил в групите на Шампионската лига.

Зад цялата тази впечатляваща статистика се крият много неща – болки, страдания, тайни, сълзи, поражения и победи. Тази книга е за тях.

ПАВЕЛ КОЛЕВ е спортен журналист с 20-годишен опит. Работи във вестник 24 часа и списание MAX, води собствено телевизионно предаване, а през 2008 г. печели наградата „Братя Ексерови” за спортна журналистика. От 2009 г. е говорител на Българския футболен съюз. Специализира Спортен мениджмънт в Лозана (Швейцария).

 

Откъс от книгата:

 

– Морфин! Още морфин!

Не се налагаше да си перфектен с английския, за да се молиш за няколко часа спокоен сън. Сестрата оправи завивката на леглото, усмихна му се мило и излезе от стаята без да каже нищо. Ако поне беше готина мадама, нещата щяха да са малко по-поносими. Но, уви – в това отношение нямаше никакъв късмет. Все едно пък в другото имаше.

Добър вечер, Наско! Успя ли да поспиш?

Професор Марти беше истинска върлина и му се налагаше да се навежда, за да мине през вратата. Имаше дълъг месест нос и това му придаваше още по-добродушен вид. Обаче само преди часове беше рязал, кълцал и чукал из коляното му като професионален месар в опит да спаси една кариера.

Докторе, много боли, едва издържам! – Езиковата бариера му пречеше да изрази онова, което всъщност си мислеше. „Дай нещо за тая болка бе, пич! Това не е човешко!” – Ако продължава така, ще се метна от прозореца!

Професорът се разсмя с пълно гърло и разпери ръце.

Нали те предупредих. Първите дни те чака истински кошмар. Дай да видим сега как са нещата, после не е лошо да хапнеш малко. Утре ще си по-добре, време е да те отпусне малко.

Десният му крак стоеше на леглото като чуждо тяло: избръснат и отекъл след операцията като някакъв израстък, оцветен в тъмночервено от йода. И пулсиращ в ритъма на ужасяваща болка. Караше го да се чувства безпомощен като звяр в клетка. Затова и кръсти коляното си Звяра и започна да си говори с него. „Кого се опитваш да уплашиш ти, бе?! Аз съм Наско Сираков, ще те преборя и ще те забравя! След няколко месеца няма да си спомням за тебе! Какво? Няма да играя повече футбол?! Не си познал, ще се върна по-силен отпреди, а ти ще ми помагаш, чуваш ли! Чуваш ли какво ти говоря!” През последните дни подобни разговори беше провел много в главата си. Но коляното не се предаваше. Въртеше го на шиш и го караше да се съмнява дали ще оцелее, а ревът на трибуните след поредния му гол изглеждаше все по-далечен. Беше в най-добрата клиника, при най-добрия лекар по контузии на коляното, но се чувстваше сам. Добре че бяха телефонните разговори с Илиана. Те го разсейваха и го изправяха духом поне за кратко. Само че до телефона в чакалнята имаше 86 крачки, лично ги беше броил. И всяка една беше мъчителна като пътя към Голгота. Набра номера в Сарагоса и моментално се почувства по-добре. Икономката вдигна още на второто позвъняване.

Holla, Monce, que pasa?

Nasko, como estas?

Estoy mejor, Monce, mejor. Dame Ilyana, por favor.

Как си, Писе? Кога се прибираш?

Илиана звучеше бодро, а гласът й го накара да си представи уютния им дом. Беше време за вечеря, децата сигурно бяха на масата, загледани в любимите си анимации, а в къщата ухаеше вкусно на току-що приготвено Арос а ла Кубана.

От мен ако зависи, още утре си тръгвам. Само дето не зависи от мен. Боли много, направо ми се еба майката! Но професорът казва, че е нормално. До няколко дни започвам да раздвижвам крака и щом мога, се качвам на самолета. Как са децата?

Всичко е наред. Славея пита непрекъснато за теб.

Целуни ги, утре ще говоря със Славея, сега не мога да стоя толкова дълго прав. Обичам те и ми липсваш.

И ти на мен!

Затвори телефона и започна да пресмята колко часа има до сутрешната визитация и следващия телефонен разговор с Илиана. Щеше да прекара повечето време надрусан с хапчета или с цигара на прозореца. Беше се научил да си измерва времето с цигари. Палеше на всеки 30 минути и това му служеше вместо часовник.

Спести на жена си неприятните подробности. Като например, че беше започнала да му пада косата. На кичури. Според лекарите беше очакван ефект от стреса и обезболяващите. Затова не трябваше да прекалява с тях. Брадата му беше побеляла почти изцяло. Буквално за няколко дни. И ако косата щеше да се възстанови постепенно след време, то брадата щеше да си остане бяла. На 26 години с крак и половина и чисто бяла брада! На ти сега футбол, Сираков!

Сънуваше как се носи по терена почти без да докосва тревата. Топката сякаш сама го намираше и оставаше залепена за краката му. Да я вкара в мрежата изглеждаше най-лесното нещо на света. Съотборниците му инстинктивно усещаха, че той е най-прекият им път към победата, и му подаваха непрекъснато. Нямаше кой да го спре... Или може би имаше? Пак ли?

След лагера в Биескас се прибраха в Сарагоса. Наско даде първото си интервю на испански. Прибра се изпълнен с гордост – беше разбрал всички въпроси на журналиста и дори отговори прилично. Няколко дни по-късно заминаха за София. По договора между „Реал” и „Витоша” се предвиждаше испанците да участват в първия международен турнир в памет на Георги Аспарухов и за купата на името на Гунди. Неофициалният му дебют за „Сарагоса” щеше да е на стадиона, на който бе израснал. Но не му било писано!

Пристигнаха на 28 юли по обяд и Наско помоли Антич да го освободи до тренировката в 18 часа. Налагаше се да уреди един куп документи, тъй като на връщане възнамеряваше да вземе със себе си цялото си семейство - Илиана, 4-годишната Славея и 3-месечната Виолета. За десерт трябваше да го приемат и за член на БКП. Това бе едно от условията, за да го пуснат да замине за Испания. По ирония на съдбата след толкова години на война със системата, която бе обявила и баща му и него за недостойни, сега същата тази система го приласкаваше. В името на членски внос в долари, разбира се. Цял следобед тича по учреждения и накрая стигна и до Районния комитет на партията, който се намираше на улица “Паун Грозданов”, днешната „Черковна”. Не беше слагал нищо в устата си - нито вода, нито храна, през последните няколко часа, но в момента го интересуваше само да мине през процедурата и да стигне навреме за тренировката на „Сарагоса” на „Герена”. Сякаш за да му се подиграят, партийците го държаха повече от час прав в коридора. Поканиха го да влезе, когато вече бе почнал да нервничи. До началото на тренировката оставаха пет минути, а на комисията по утвърждаване на новите партийни членове не й пукаше особено:

О, Насе, как си, какво става? Как е в Сарагоса? – дългогодишен първи секретар на БКП и кмет в Кирковски район беше Теменужка Теофилова. Достолепна русокоса другарка, която обичаше спорта и особено футбола. Не пропускаше възможност да пътува с „Левски-Спартак” на мачове в чужбина. А Наско беше един от любимите й футболисти.

Вижте какво, отборът вече излиза на „Герена” за тренировка. Там не е като тук, така че давайте по-бързо да действаме, че Радомир Антич никак няма да е доволен от моето закъснение.

Обявиха го за член на БКП за 10 минути. Метна се на колата и с бясна скорост полетя към стадиона. Заниманието бе навлязло в двайсетата си минута, когато той успя да стигне, да се преоблече и да се включи. И малко преди да се приберат в съблекалнята светът му се срина за секунди върху него и едва не го затрупа. Центрираха му една топка отдясно и в опита си да я отиграе той стъпи накриво с десния крак. Милиони пъти щеше да превърта този епизод в главата си и така и не успя да проумее защо не остави глезена си да пострада, а пое цялата тежест с коляното си. Усети го как изпука и остра болка го преряза и замъгли съзнанието му за секунда. Падна като отсечено дърво на тревата. „Излезе ми коляното”, помисли си, докато съотборниците му се суетяха над него. Постепенно болката поотмина и реши да влезе отново. Още при първия пас към него, щом пренесе тежестта на тялото си на десния крак и коляното му поддаде отново. Дълбоко в себе си още тогава знаеше, че положението е сериозно. Макар че потискаше с всички сили тази мисъл, която си пробиваше път към съзнанието му.

Излезе ми коляното! – със знаци се опитваше да обясни на доктор Пелегрин какво чувства, докато още лежеше на тревата край тъчлинията.

No, no es possible!

Докторът отказваше да повярва. В следващите седмици щеше още по-често да чува същата фраза на различни езици. И точно това щеше да му струва скъпо.

НАСКО СИРАКОВ - ЕДИНАКЪТ

МЕКИ КОРИЦИ

ISBN: 978-954-28-1530-3

Цена 16 лв.

Стр.384

 

ТВЪРДИ КОРИЦИ

ISBN: 978-954-28-1536-5

Цeна 20 лв.

Стр. 384

Следвай ни: