"От скрина": Отварят куфарче с $200 000 пред 16-годишния Георги Соколов

Някои твърдят, че голяма част от юношеските ни национали, които печелят европейската титла през 1959 година, са с подправени рожденни дати. Сред редовните в българския отбор са Георги Соколов и Димитър Якимов. Младите "лъвчета" печелят групата, в която сме заедно с ФРГ, Холандия и Югославия. На полуфинала отупваме с 3:0 и ГДР, а на финала виждаме сметката на Италия. За играч на турнира е избран Соколов. Младежът е фин техник и вече е записал своя дебют за Левски - в контролна среща с лондонския Челси.

Вече разказахме за неговия неуспешен опит да облече фланелката на ЦСКА, когато след намеса на властимащите в НРБ е зачеркнат от футбола. Тъжен и ранен край за един от най-големите таланти в историята на българския футбол. А съдбата на Соколето би могла да бъде съвсем различна.

"Изиграх първия си мач в мъжкия национален отбор на 16 години и девет месеца. Не знам за друг подобен случай в световната практика. Преди мача с мен се занимаваха юристите и медиците - нямах още пълнолетие. Победихме Холандия с 1:0. Бях на терена с Иван Колев, Гацо Панайотов, Диев", разказва Йогата в последните години от своя жизнен път. Любопитен щрих от авансцената на историята е, че името на фамилия Соколови е дадено от цар Борис III и царица Йоанна. Таткото на Соколето - Апостол Соколов, расте покрай шестима братя и три сестри. Неговият баща, дядото на Георги, е главен телеграфист на Борис III от 1918 до 1943 г. Затова семейството е близко до царя и царицата, които често подарявали на децата дрехи, обувки и храна.

В края на 50-те години за младата звезда на Левски се говори не само по софийските улици. Когато е 16-годишен, Жордао играе в Истанбул срещи от балканското първенство за юноши. Хора от Фенербахче успяват да го дръпнат настрани в барчето на хотела. Пред артистичния стрелец е отворено куфарче с 200 000 долара! "Взимай ги, твои са", примамват го турците. Георги Соколов обаче не се пресяга, а обръща гръб. Подобна случка се разиграва и в чилийския град Ранкагуа по време на световното през 1962-а, където местен клуб иска да подпише с любимеца на левскарската публика.

Йогата, за когото веднъж две хубавици се сбили пред входа на хотел "Хемус", е искан и от бразилския Гремио. През 1964 г. южноамериканците гостуват у нас за приятелски мач. Треньорът им Родригес пише до българската федерация, че Гремио дава $100 000, за да има за 12 месеца в редиците си Белия Гаринча. "Противоречи със социалистическия морал", е отговорът от българска страна. Затова от поколението на Соколов обичат да се шегуват със себе си: "Родихме се късно за партизани и рано за футболисти".

Малшансът го преследва и преди световния шампионат в Англия през 1966 г. Жордао се намира в страшна форма. По време на гостуването на Левски срещу Марек обаче кракът му е счупен зловещо на три места от вратаря Иван Пепелджийски. Дори не е отсъдена дузпа! Гуд бай, Инглънд! За двубоите в Станке Димитров Иван Вуцов обича да казва, че е целувал децата си на тръгване, защото не знаел дали ще се върне жив от касапницата на "Бончук".  

След като е освободен от Левски, Соколето е потърсен от Дунав. Емисарите от Русе му дават 10 000 лева на ръка. Никой обаче не разрешава такъв свободен трансфер. После офанзива за подписа на непокорния пред партията техничар започват от ЦСКА. Но... Йогата така и не заиграва при "червените". Отново след намеса от "режисьорския пулт". Така на 26-27 години Белия Гаринча приключва с футбола, без дори да му е направен бенефис от Левски, за което многократно споделя, че е безкрайно наранен.

Жордао се откъсва от спорта - кара такси, цистерна, продава сок, пие и не брои дните. Бившият национал твърди, че дори да го поканят на "Герена", няма да отиде. В зората на демокрацията животът в България става много труден. Тогава идва неочакван жест от страна на Славия. През 1991 г. "белите" подпомагат легендата с 2000 лева. По това време инвалидната му пенсия е 120 лева. "Учуден съм как е възможно ФК Славия да ми отпусне толкова пари. Не мога да намеря отговор защо този клуб ми помогна, а не Левски? Приятелите ми и те не знаят", коментира Йогата пред в. "Старт".

За финал един цитат от едно от последните интервюта на големия майстор: "Гости сме на Локомотив (Пловдив). Аз бия дузпа при 2:1 за Левски. Вратарят ми изби удара. И след това става обрат и ни биха 3:2. След мача влезнах в банята и не се качвам на рейса. Рейсът си ме чака, аз си плача в банята. Не знам кой дойде и ме успокои: "Недей! Това се случва, това е футбол". Облякох се, качих се в рейса. До София съм плакал. Най-добрият бях на терена в този мач - най-най-най! И изпуснах дузпата и загубихме".

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Следвай ни: