(АРХИВ) Run, Forrest, run…



Представете си едно малко десетгодишно момче. Родено е със здрави и силни крака, но изкривен гръбначен стълб. Принудено е да носи шини на краката, които правят ходенето му изключително трудно, а бягането – невъзможно. Представете си, че това малко момче, освен физическите си проблеми, има и умствени такива – твърде глуповато и наивно е, а коефициентът му на интелигентност е едва 75, като това не му позволява да бъде прието дори в държавно училище. Подигравано, хулено, бито, отхвърлено и от по-малки, и от по-големи.



Мислите ли, че това момче има мечти, че това момче има сили да тръгне срещу съдбата си, да я преобърне и да вкара живота си в „коловоза“, в който то желае?! Мнозина от нас, ако бяха на негово място, биха се примирили със съдбата си, с ударите, които изначално ни е писано да понесем, биха се жалвали цял живот и може би... дотам. 



Малкият Форест обаче следва един ценен житейски съвет на своята любяща майка: „Не слушай хората, когато става въпрос за твоите качества! Никога не позволявай на хората да ти казват, че са по-добри от теб. Никога! И не мисли, че трябва да бъдеш „нормален“! Какво значи да си „нормален“? Обществото дефинира определението за нормалност, но то е много относително!“ Тези думи се оказват животоспасяващи и съдбоносни за малкото момче, подигравано и наричано от другите деца „идиот“, за бъдещите му успехи в спорта, на фронта, в живота...
„Форест Гъмп“ и до днес, а твърде вероятно още дълги, дълги години ще бъде считан за един от най-великите филми за всички времена. Филм, който учи и дава на човек много повече, отколкото някои книги, учебници, житейски правила и ситуации. От малък Форест се научава да преодолява несгодите в своя живот, за да докаже, че няма нищо невъзможно. Под окуражителните възгласи на своята приятелка още от детството – Джени: „Бягай, Форест, бягай...!“, той не се спира за миг, успява да се изтръгне от ръцете на хулиганите, които искат да го набият, и намира призванието в своя живот – да бяга.

По-важното обаче е, че Форест намира сили да опита много нови неща, защото е наясно, че може да се окаже, че притежа талант, за който не подозира. Гъмп не се страхува от загубите в живота – те съпътстват всеки един от нас, но по-важното обаче е как ще продължим след тях. Форест следва интуицията и сърцето си, не слуша хората около себе си, които му казват, че не може, че няма шанс да успее и пр. 


Ако сърцето ти казва нещо, послушай го. И най-важното – прави това, което обичаш, това, което те кара да се чувстваш истински щастлив... Защото от мига, в който Форест чу зад гърба си да отекват думите на Джени: „Тичай, Форест, тичай...!“, той разбра, че бягането е страстта в живота му. 



Ако и ти смяташ, че твоята е такава, ако и ти искаш да откриеш своя нов талант, ако и ти искаш да надмогнеш себе си и да докажеш, че през годините и ти, и хората около теб не са били прави, не се страхувай да опиташ и да се изправиш лице в лице със загубата. В мига, в който направиш първата крачка, ти вече си победител! Just Do It! Ела в Nike+ Run Club Sofia.