Добромир Карамаринов: Ще преведа спорта ни през пандемията
Добромир Карамаринов бе избран на 14 октомври за президент на Европейската атлетика. Той е първият българин достигнал до най-високия пост в ЕА. През 2015 г. Карамаринов бе избран за първи вицепрезидент на ЕА, като преди това в продължение на 2 мандата бе член на Съвета на ЕА.
Президент е на Българската федерация по лека атлетика от 2004 г. От 2010 г. досега е начело на Асоциацията на балканските атлетически федерации (АБАФ). За това време Карамаринов превърна организацията в успешна и престижна спортна структура, която надхвърли границите на Балканския полуостров като вече в нея членуват 21 формации. През 2019 г., конгресът на Международната федерация по лека атлетика в Доха, избра Карамаринов за член на Съвета.
Като професионален атлет се състезава на 400 м с препятствия, като от 1975 до 1980-а е в националния тим. Завършил е математическата гимназия в Габрово, а по-късно и треньорския факултет на Националната спортна академия „Васил Левски“.
- Г-н Карамаринов, вие сте първият президент (от общо шест) на Европейската атлети от Източна Европа. Какъв път изминахте дотук?
- Всичко започна през 1995 г. Тогава бях избран за член на състезателния комитет. През 2007 г. влязох в Съвета на ЕА, а през 2011-а бях преизбран. Разковничето може би е през 2015-а, когато в конкуренцията на представители на Великобритания, Франция, Германия, Испания, Швеция и Нидерландия, бях предпочетен за първи вицепрезидент на централата. Това са водещите сили в атлетика и още тогава в западните медии се появиха заглавия от рода „Идва новият лидер“. През 2019 г. бях преизбран с рекордно мнозинство. И се стигна до март 2020 г., когато моят предшественик Свен Арне Хансен получи инсулт, а по-късно почина. Тогава поех функциите на президент до изборите този октомври. Нямаше друг кандидат за поста.
- Всички 51 страни ви подкрепиха? Как спечелихте доверието им?
- С многогодишен труд, на който те са свидетели. Също и развитието, което успяхме да постигнем в тези трудни и непредсказуеми за всички времена. В нашите среди говорим за пандемията като тестови период. Проведохме целия календар за 2021 г. При стриктен медицински протокол и с публика на местата, където беше възможно. В платформата си наблегнах на това, че като водач на Европейската атлетика, трябва да преведа спорта ни през тежките времена. Не е лесно, но съм уверен, че с моя екип ще успеем да вървим уверено напред и ще затвърждаваме високите резултати.
- Как ще се справяте с предизвикателствата на пандемията?
- Както и досега. Няма да анулираме нито едно състезание. В тази връзка искам да припомня, че при нас „зеленият сертификат“ отдавна е в сила. Той в никакъв случай не е рестриктивна мярка, а отваряне на пътя и начин да се продължи напред по нормален начин. Както и в частта, касаеща тренировъчния процес, така и за същинските състезания.
- Имате ли статистика на броя ваксинирани атлети?
- Не, нямам точни данни. Но почти всички са с поставени ваксини. Това е възможност животът и спортът да продължат нормалния си ход.
- Наблюдава ли се спад на силните постижения заради коронавируса?
- Напротив! Видяхме няколко световни рекорда на олимпиадата в Токио. Постижението на Карстен Вархолм на 400 метра с препятствия е чудовищно. Да, живеем в трудно време, но то много често стимулира спортистите за големи постижения. Независимо къде тренираш – в парка или в гората, резултатите са на лице. Европеец пък не бе печелил на 100 метра от много години. Имаме повече световни рекорда, отколкото обикновено.
- През 2022 г. предстоят световно първенство в САЩ и европейско в Мюнхен в рамките само на месец, нещо което се случва за първи път в историята.
- Предизвикателството е голямо. На всичкото отгоре между тези два големи турнира ще се състоят и Игрите на Британската общност. Но това са последиците от пандемията. Световното бе отложено с една година, но европейското си е по план. По-добре обаче състезания на гъсто, отколкото да няма никакви.
- Каква равносметка си правите за българското представяне през 2021 г.?
- Доста повече очаквахме от атлетите, които участваха на олимпиадата в Токио, но светлият лъч идва от медалистите ни от първенствата до 20 и 23 г. Оптимист съм за бъдещето. Талантите трябва да се развиват, това е тяхната кауза.
- От 2019 г. се и член на Съвета на Международната федерация по лека атлетика. Ще бъде ли вдигнато скоро наказанието на Русия?
- Руският отбор е близко до завръщане. Те имат пътна карта, която следват. Ако не направят грешка, очаквам на европейското в Мюнхен догодина да има руски атлети. В последно време там се работи много добре. Спазват се правилата. Благодарение най-вече на новия президент Ирина Привалова, която държи нещата с желязна ръка последната година.
- Възможно ли е България да приеме голямо първенство в скоро време?
- Тази година бяхме домакини на Европейския отборен шампионат, а с откриването на „Арена Бургас“ имаме шанс да вземем европейско първенство. Но за целта първо новото съоръжение трябва да бъде напълно завършено.
- Известно е, че на световните първенства има наградни фондове, възможно ли е да има такива и на европейските?
- Не. Нашата философия е по-различна в това отношение. Реклама е за самия атлет да защитава честта на страната си на европейско първенство. За титлата европейски шампион да не говорим. Не сме имали проблеми досега от подобно естество. В тази връзка искам да спомена, че в последните две години Европейската атлетика увеличи спонсорите си.
- Как ще продължи борбата ви с допинга във времената на пандемия?
- Абсолютно безкомпромисни сме в битката с употреба на забранени вещества. Въведохме обучителна програма за борбата с допинг - I RUN CLEAN при подрастващите. Тя ще бъде задължителна за всички атлети на европейското в Мюнхен. Приема се добре от националните федерации. По-късно ще засегне треньорите и официалните лица, за които ще е задължително да я преминат, за да получат акредитациите си преди дадено състезание.
- Какво очаквате от 2022 г.?
- Тежка година ще бъде. За Европа черешката на тортата ще бъде европейското първенство. Другата добра новина за леката атлетика е, че по време на Европейските игри през 2023 т. тя ще е застъпена много сериозно и ще бъде основен спорт. Вече имаше две издания на тези Игри – през 2015 и 2019 г., но там участието ни бе по-бегло, докато сега ще бъде различно.
Надя Емилова, “Монитор”