Симеон Лепичев - скритият коз в ръкава на Росен Барчовски

Симеон Лепичев бе едно от изненадващите имена, които се появиха в списъка на състава на мъжкия национален отбор за лагера в Панагюрище. Росен Барчовски събира отбора си за кратка подготовка в героичния град на 2 август. Лепичев е добре позната баскетболна фамилия у нас, макар Симеон от доста време да бе поизчезнал от радара на новините у нас. След мачове в малайзийското първенство и колежанския шампионат на САЩ с екипа на Флорида Атлантик, 206-сантиметровото крило продължи кариерата си в Европа. През миналия сезон носеше екипа на испанския втородивизионен Навара. Тази есен пък ще се премести във Франция – във Вандея. За последно с екипа на България Лепичев игра през 2015 с националите до 20-години.- Как се стигна до поканата на Росен Барчовски за мъжкия национален отбор? - Миналата година, през лятото тренирах с Левски, направих няколко приятелски мача с тях. Росен Барчовски ме видя. Предполагам от там са тръгнали нещата. - След толкова години без мачове за България, какво очакваш от този лагер? - Не знам какво да очаквам. Познавам някои момчета от отбора, с които ще тренираме в Панагюрище. Тези от Левски, както и някои, с които съм играл при 20 годишните на Българя, като Николай Вангелов. Чувал съм само за другите. Нямам никакви очаквания от лагера. Отивам и се готвя да играя. Това е. - Допълнителен стимул ли е за теб класирането на националния отбор за Европейско първенство? - Следя представянето на националния отбор. Знам за класирането. Но това не ми влияе. Просто искам да играя баскетбол. Където и да е, по какъвто и начин да е. Ако е с българския национален отбор – добре. Ако не, където намеря. - Играл си в различни първенства, дори континенти. Какви са разликите? - Роден съм в Малайзия. Там, по местните правила, се водя за местен играч в лигата им. Затова там играх и с първия си професионален договор. Навсякъде е различно. Културите са различни. Начинът, по който се отнасят към баскетбола е различен. В Малайзия, там където аз бях, беше доста професионално. Отнасяха се много сериозно към нещата. Бях в единствения отбор от първа лига, в който всичко беше на много високо ниво. В Испания, във втора лига, а и Лига Ендеса, всичко е на много професионално ниво. Но в по-ниските дивизии не е точно така. Навсякъде има и професионализъм, и непрофесионализъм. - А предложение от някой български клуб не си ли имал? - Не съм получавал. - Имал ли си предложение да играеш за националния отбор на Малайзия? - Да, искаха да ме картотекират. Но аз вече бях играл за България. Но дори да не бях и да можеше, нямаше да го направя. - Има един въпрос, който известен български телевизионен водещ задава винаги на гостите си – „Какво е за теб България?“. Как би отговорил? - България е вкъщи. Храната е най-хубава тук. Българските традиции. Засега се чувствам вкъщи като се прибера. Уютно и удобно е. Всичко е хубаво!basketball.bg