Денят, в който магията на Орландо изчезна

27 май 1996 година. Датата, на която феновете на Орландо Меджик за последен път видяха Шакил О’Нийл и Пени Хардауей рамо до рамо като съотборници с екипа на “магьосниците”. Краят на три сезона, изпълнени с надежда и мечти, но приключили със сълзи и изгубената надежда за така жадувната шампионска титла, която в Орландо продължават да чакат и до днес.Кой слага точка на ерата на Шак и Пени? Майкъл Джордан. Легендарният №23 повежда Чикаго Булс към успех с 4-0 във финалите на Източната конференция, а след това и към четвъртата от общо шестте шампионски титли на “биковете”. “За наше съжаление, в другия отбор имаше един играч с №23 на екипа”, гласи краткият коментар на тогавашния наставник на Меджик Брайън Хил.В трите сезона сезона, в които Шак и Пени играят в Орландо, Меджик са неизменен участник в плейофите, като през 1994/1995 са най-близо до титлата, но губят финалите на Лигата от Хакийм Олайджуон и Хюстън Рокетс. Години по-късно, през 2009, Меджик отново достигат до битка за трофея “Лари О’Брайън”, но тогавашният състав далеч няма такива харизматични и талантливи баскетболисти като О’Нийл и Хардауей.Шак все пак постига много - печели четири титли, три пъти е избиран за MVP на финалите, грабва MVP на сезона веднъж и 15 пъти феновете го избират за участник в Мача на звездите.Кариерата на Пени минава в другата крайност. Гардът от Мемфис е безкрайно талантлив, но непрестанните контузии не му позволяват да разгърне пълния си потенциал. И до днес той остава любимец на много хора по цялото земно кълбо, които обаче не спират да си задават въпроса “Какво ли щеше да се случи без контузиите?”.Магията на Орландо изчезна в края на май 1996 година. Дали скоро ще се завърне? Не и в този вид, в който я предлагаха двамата големи магьосници - Шакийл Рашон О’Нийл и Анфърни Дион Хардауей.