"Марадона: Божията ръка" на Джими Бърнс изследва мита за гениалния футболист

Българските читатели вече имат възможността да се докоснат до скандалната биография "Марадона: Божията ръка" на Джими Бърнс.Във времена, в които играчи като Лионел Меси, Кристиано Роналдо и Златан Ибрахимович диктуват правилата на футболните терени по света, едно име все още се титулува като създателя на тези правила. Гениалният виртуоз на коженото кълбо Диего Марадона продължава да стои на върха в множество класации за най-добрите футболисти в историята на великата игра. Кариерата му, увенчана със стотици мачове и поне още толкова скандали, се превръща в обект на изследване от страна на Джими Бърнс, дългогодишен кореспондент на "Файненшъл таймс", Би Би Си и "Икономист". Бърнс се заема с тежката задача да разучи из основи живота на футболния гений, превръщайки написването на книгата в своеобразно пътуване между двете страни на Атлантика.

Китершпилер обаче скоро открива, че в Неапол няма как да запази ексклузивни права върху бизнес империята на Марадона. Разбира това скоро след като пристига на разузнавателното си пътешествие през пролетта на 1984 година, когато слуховете за интересите на местния клуб към Марадона вече се ширят из италианската преса. Тъкмо кара от летището към магистралата, която води към града, когато забелязва парцалив уличен продавач да продава касети встрани от пътя. На касетата има нелегален запис, който след време ще кънти из стадион „Сан Паоло“, а и сега е доста популярен сред доминираните от Камората бедни квартали на Неапол. В груб превод песничката звучала така:

"О, мамо, мамо, мамо,

о, мамо, мамо, мамо,

знаеш ли защо сърцето ми бие така?

Видях Марадона, видях Марадона

и, мамо, съм влюбен!"

Китершпилер е толкова ошашавен от факта, че продукт с името на Марадона се продава без негово разрешение, че удря спирачки. По-късно си спомня: "Питах момчето как може да продава касети за Марадона, при положение че още не е подписал с "Наполи". "Ами ако преговорите се провалят и той изобщо не дойде?", попитах го аз. Момчето просто се извърна към мен и сви рамене: "К’во ми пука, вече съм продал две хиляди касети за един ден..."

В преговорите, които Китершпилер често води с официалните представители на "Наполи", въпросът за мърчандайза нерядко става повод за кавги и напрежение между страните. Дори след като трансферният договор е подписан, Китершпилер продължава да не се отказва от онова, което, както е научил в Аржентина и Испания, е едно от най-доходоносните пера в бюджета на марката "Марадона". Независимо от това обаче, колкото по-дълго остава в Неапол, толкова повече се убеждава, че контролът над мърчандайза вече не му принадлежи.

Китершпилер незабавно заплашва да съди всеки в Неапол, който нарушава авторското право на продуктите с името "Марадона". Но от Камората се свързват с него чрез посредници и му разясняват, че не е много мъдра идея да развиваш бизнес в града, без първо да стигнеш до споразумение със "защитниците на бедните", за каквито обичат да се мислят местните мафиоти. В Неапол уличните продажби са ключова част от местната икономика, която е организирана от Камората като начин за изплитането на мрежата от влияние сред бедните и отчаяни от живота.

Сделката, предложена от Камората, е следната: организацията продължава да контролира местния мърчандайзинг, като оставя промоциите и рекламните сделки в ръцете на "Марадона Продакшънс". Китершпилер приема "предложението, на което не може да откаже" заради собствената си безопасност и заради тази на Марадона. Самият играч пък декларира публично малко след пристигането си в града: "Много ще съм щастлив, ако бизнесът в Неапол успее да оцелее заради моето лице“, като по този начин „подпечатва сделката".