"От скрина": Тодор Живков с фланелка на Славия и членска карта на Локо (Сф)

"Футболът е игра за безгръбначни". Това е цитат от коридорите на властта в СССР през 30-те години на ХХ век. Приписват ги на Йосиф Висарионович Сталин, за когото се знае, че не е гледал с добро око на футболната топка. Логично футболът има различна съдба във всяка отделна държава от Източния блок. До голяма степен тази съдба минава през Политбюро. Всъщност никой от съветските лидери не е свързван с пристрастия към даден отбор. В други краища на лагера обаче нещата са различни - в Румъния синът на Николае Чаушеску Валентин ръководи армейския клуб Стяуа, а брат му Нику помага на футбола в Сибиу. В Югославия Йосип Броз Тито пък държи за Хайдук (Сплит) и Партизан (Белград)... За да не прекалим с разходката на юг от Източен Берлин, стигаме до Народна република България. От кой отбор е българският първи Тодор Живков?

Известен факт е, че Тато не е обичал футбола. Когато в началото на 60-те години при него влиза левскарска делегация от интелектуалци, за да го моли да помогне за оставането на Георги Соколов при "сините", Живков изроптал: "Ама вие за спорт ли, бе?". Все пак два тима косвено се свързват с Първия - това са столичните Локомотив и Славия.

От кой отбор е Тодор Живков е често задаван въпрос по времето на соца. По документ държавният началник е привърженик на Локомотив (София). Бай Тошо е притежател на членска карта №1 на Локото. По-стари запалянковци на "железничарите" свидетелстват как шофьорът на Живков идвал всяка година в "Надежда", за да му плати членския внос.

"Той към футбола по-специален интерес нямаше. Обаче с проблеми на футбола обичаше да се занимава - какво да бъде, как да бъде. Изучаваше, интересуваше се и решаваше и тия проблеми. Веднъж от столичния Локомотив се изхитриха и по един повод - не си спомням вече точно по какъв! - му поднесоха членска карта на физкултурното дружество Локомотив. То тогава футболни клубове още нямаше. И оттогава насетне Тодор Живков се водеше локомотивец. А да дойде с мен на мачове успях да го проагитирам само два-три пъти - понеже имаше някаква работа там. Това беше на някакви важни международни мачове. Лично той на футболни мачове не присъстваше и не ходеше", споделя бившият началник на кабинета на Живков Милко Балев пред списание "Гол".



През 1971 г. Тато разединява Локомотив и Славия, които две години по-рано са обединени в дружеството ЖСК Славия. "Този хибрид да се разтури незабавно", нарежда гневно Първия по адрес на "белите сажди". Речено-сторено. "Белите" от "Овча купел" са другият тим, с който е свързван Тодор Живков. Това става, след като на едно събитие държавният глава е помолен да облече фланелка на Славия. Веднага е фотографиран, а снимката е публикувана в родната преса. През 90-те години тя излиза на страниците на "Нощен труд", а някои се съмняват в нейната истинност. Ето какво си спомня спортният журналист Станил Йотов, който по онова време пише за "Вестникът, който не спи": "Снимката е оригинална. Случката е от откриването на плувен басейн на Славия през 60-те години на миналия век. Живков, за когото се говори, че като дете е бил плувец, отишъл да открие въпросния басейн и го навили да облече фланелката на Славия". 

С Локо и "белите" се изчерпва футболното житие на Тато и завършва нашата история. Футболът е най-важното от маловажните неща на света. Думите са на етнолога Кристиан Блумбърг. Съгласни ли сте с него?

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook 

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!