Едно време младият Христо Стоичков оставал след тренировките на ЦСКА на клубната база на "червените" в Панчарево. В продължение на близо час Ицо поставял топката на различни позиции около наказателното поле и целил ъглите на празната врата отсреща. До него неизменно стоял някогашната машина за голове Петър Жеков. Бат' Петьо давал съвети на младото острие на ЦСКА как най-добре се бият фауловете. После следвала бърза почерпка в барчето и на следващия ден този извънреден урок се повтарял пак, и пак, и пак. След няколко години към заниманието се присъединил и маестрото Пламен Гетов. Русокосия Платини също показвал на младата звезда на ЦСКА чалъмите на преките удари. За Гетов се говори, че от 10 изстрела от центъра 10 пъти удрял горната греда. Майстор! Малко по-късно уморителните допълнителни тренировки на Стоичков с червения екип се отплащат с много голове на легендарния №8 - както на "Камп Ноу", така и в някои незабравими мачове на България. И "ето че и Бодо Илгнер бе принуден да капитулира".
Попаденията от фаулове винаги са били с висока стойност и много от тях ще си седят в главите на футболните фенове до сетния ден. Навремето, някъде около САЩ'94, у нас излиза касетата "120-те най-красиви гола на световните първенства". Сещам се за онзи гол на Теофило Кубийяс - Перуанския Пеле в мрежата на Шотландия от Аржентина'78. Един супершут с десен външен и до днес смятан за образец на перфектно изпълнение. Има го и специалитетът на Роберто Ривелино - изстрелът Горящата тухла. Сигурно зрителите в Мексико са видели да излиза пушек от ръкавиците на легендарния чехословашки вратар Иво Виктор.
Понеже стана дума за Бодо Илгнер, помните ли изпълнението на холандския халф Роб Вичге в мача на "лалетата" с Германия на Евро'92. Удар по земя от около 30 метра, който сякаш като на билярд е изчислен до сантиметър и опъва мрежата на Маншафта. Говорейки за изпълнители с топовен изстрел трябва да споменем бразилците Едер и Бранко, които с левия си крак могат да пробият и стена. Разбира се, Роналд Куман също има запазено място при снайперистите. Бомбата на "Уембли", изстреляна от най-резултатния защитник в историята, винаги ще бъде проклинана от тифозите на Сампдория.
А какво да кажем за онзи фалц на Роберто Карлос срещу Франция, след който Фабиен Бартез прилича на древногръцка статуя, а топката описва незабравима дъга. Мощно торпедо по посока на противниковата врата обича да пуска и Трифон Иванов - на Евро'96 Андони Субисарета за малко да стане жертва на Туньо, а под обстрел е и парагвайската икона Хосе Луис Чилаверт във Франция две лета по-късно. Самият вратар също е терминатор и за малко Здравко Здравков да му стане жертва. Фози обаче отбива удара под гредата и запазва нулевото равенство в Монпелие. Като говорим за вратари на "ти" с преките удари е задължително да споменем и Рoжерио Сени, който през 2005 г. вкарва 21 гола за Сао Пауло.
Иначе с изкусни фауладжии могат да се похвалят почти всички от футболните сили. Голям капелмайстор на бразилците е и Ривалдо. Помните ли онзи мач между Милан и Барселона в Шампионската лига, когато италианският вратар Абиати става разноглед, а Витор Борба Ферейра му вкарва хеттрик. Два от онези три гола на левичаря са от фаул. Трябва да наредим тук и името на Маркос Асунсао. От италианска страна могат да се похвалят с Роберто Баджо, Джанфранко Дзола, Алесандро Дел Пиеро и Андреа Пирло. И до днес Баджо остава еталон за поразяване на паяжината, а сред представителите на "Скуадра адзура" трябва да назовем и Деметрио Албертини, който пък редовно стреля с пукот към противниковата врата.
С технични изпълнения пред стената се запомни и германецът Томас Хеслер. Попитайте Дмитрий Харин за него. Ике е елегантният изпълнител на фаулове по негово време в Бундестима, а Андреас Бреме - разбивачът. Легендарният халф-бек редовно хвърля снаряди към вратарите с левия си крак, като такива снаряди се превръщат в голове на полуфиналите с Франция и Англия през 1986 и 1990 г. Бръснещи шутове летят и от левачката на Михаел Тарнат. На Острова пък си имат Газа, Тони Адамс и Мат Ле Тисие - Ле Бог. Какви играчи!
Освен Зинедин Зидан по-възрастните любители на френския футбол ще си спомнят и за Бернар Женжини, умеещ също да оплита кълбото в мрежата от преки свободни удари. Това е същият Женжини, който през есента на 1993 г. праща Боби Михайлов в дубъла на втородизионния Мюлуз заради предстоящата битка между Франция и България на "Парк де Пренс". Разбира се, това не спасява "петлите". Като на компютърна игра топката някога върти и бившият холандски нападател Пиер ван Хойдонк. Същото може да се каже и за Алваро Рекоба. Освен с всичко друго Диего Марадона мъчи вратарите и от фаулове, а феновете на Аржентина биха могли да си спомнят за онова голямо спасяване на Клаудио Тафарел в Торино, след което Диего започва да аплодира бразилския страж. Естествено, ако резултатът вече не е 1:0 за аржентинците, едва ли ръкопляскането би било факт.
Вече стана дума за Стоичков. Впрочем отмененият гол на Камата срещу Нигерия в Далас е нещо наистина фамозно - и от гледна точка на разстоянието, и заради засилката на българина, а и заради траекторията на кълбото. Наред с Христо, Жеков и Гетов споменът за добри фаулове ни връща към изпълненията на Красимир Балъков, Христо Бонев, Атанас Михайлов, Павел Панов, Георги Славков - Бенкса, Цветан Йончев, Емил Спасов, Христо Колев - Бащата и неговата "дълга дузпа", Стоян Бончев, Кирил Метков, Тодор Зайцев, Георги Йорданов, Симеон Чилибонов, Тодор Киселичков и др.
Има обаче трима, които са над останалите в световен мащаб. Подгласник е Дейвид Бекъм. Върнете лентата до онзи му гол срещу Колумбия на световното във Франция, минете през попадението му срещу Гърция през 2001 г. и стигнете до десетките други в Премиършип и навсякъде по света. Поразяващ десен крак, който започва да тормози вратарите още от времето, когато на гърба на Бекс на "Олд Трафорд" е №10. До англичанина идва Синиша Михайлович. Легендарна фигура в Серия "А", за когото няма тайни при фауловете. Само е достатъчно да споменем мача Лацио - Сампдория от 1998 г., когато сърбинът записва уникален хеттрик от преки свободни удари. Клетникът на вратата на стадиона в Рим се казва Фабрицио Ферон.
Богът на боговете на преките удари обаче се казва Антонио Аугусто Рибейро Реис Жуниор - Жуниньо Пернамбукано. Фаулове като дузпи. Кралят на статичната топка. На сметката му са 44 гола от фаул с фланелката на Лион. Разбира се, характеристиката на бразилеца не се изчерпва само с фауловете, но за всеки един от съвременниците на Жуниньо, тези фантастични изпълнения ще останат запазена марка за него. Има например един негов гол срещу Седан от близо 40 метра, при който топката прави няколко завоя преди да се спре в ъгъла. На този полет би завидял и най-добрият питчър от бейзбола.
Уви, в съвременния футбол няма много доказани фауладжии, които да могат да се наредят с вдигнато чело до изброените по-горе легенди. От играчите на най-голямо ниво нещата общо взето пак се свеждат само до Кристиано Роналдо и Лионел Меси. И Пирло. Върви ли футболът надолу откъм красота?
Вратарят също има своята роля, като освен, че са вкарвали незабравими голове, всеки един от дотук изброените е накарал с майсторството си не един и двама вратари да направят и чудесни спасявания. Някои под рамката дори имат специални рецепти срещу изпълнителите на преки удари. Така например преди години легендата Илия Вълов, когато вече пази по долните дивизии, кара защитниците да не правят стена, а да оставят нападателя да бие фронтално. Слисаните фауладжии се чудят какво да сторят и залагат на силния шут, а Вълчето отбива ударите им и мощно се смее. Обратната страна на този медал пък показва самият Пламен Гетов. На един мач между Спартак (Плевен) и Добруджа в края на 90-те години и вратарят на "зелените" поисква да няма стена. Половин минута по-късно обаче стражът се чуди откъде му е дошло, след като Пауло Гети праща топката в скобата. За такива случаи старият лаф на фауладжиите е: "Развалихме любовта на паяците".
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!