"За съжаление няма го Любослав Пенев. Той много ни липсва. Видя се, че хора, които играят на неговото място едвам изкарват. Но това е положението на българския футбол. Сега дадохме на българските журналисти поне още няколко месеца да пишат глупости. В момента в българския национален отбор няма личности, а има футболисти, които се трудят. И това е голямата беда". Това са част от думите на разочарования Христо Стоичков в студиото от Лос Анджелис, предадени директно в предаването "Отзвук" по Канал 1 след края на Малкия финал с Швеция на световното първенство през 1994 г. Именно шведите слагат тогава тази лъжица катран в нашия сладък мед, който ни опиянява цял месец през онова лудо американско лято. Камата не успява да вкара своя седми гол на щатския мондиал и поделя голмайсторския приз с руснака Олег Саленко. Ицо и колегите му пък стават завинаги "Четвъртите в света". И до днес имаме едва две победи над Швеция, като освен Пеневата чета още няколко наши поколения се провалят срещу скандинавците. Нека кажем няколко думи за тези два успеха над тази наша черна котка.
Преди Еузебио
След световните финали в Англия през 1966 г. начело на българския национален тим застава д-р Стефан Божков. У нас представянето ни по терените на Албиона е оценено като провал, макар да трябва да се отчете, че попадаме в една убийствена група, която освен България включва световния шампион Бразилия, силните унгарци и бъдещия носител на бронзовите медали от турнира Португалия. Именно с Еузебио и компания ни се пада да мерим сили и за финалния кръг на Евро 1968. Преди тези култови мачове с португалците обаче ни предстоят два двубоя с шведите.
Общо 5:0
В онези години шведският отбор е в междинен етап, след като "Тре Крунур" са се отърсили от блясъка на големия си състав от 50-те години, увенчал успехите си със сребърните медали от шампионата на планетата през 1958 г. Момчетата на Божков не се и плашат от наследниците на Нилс Лидхолм и Гунар Грен. Преди мача в Стокхолм нашите дори пийват вино, а на терена на "Росунда" с по един гол на Петър Жеков и Динко Дерменджиев бързо даваме да се разбере кой е по-класният отбор.
Ето какво си спомня за мача легендарният десен бек на Славия Александър Шаламанов - Шами: "Играхме много дисциплинирано в този мач. Помня, че играех с едни много стари обувки. Вече бяха за изхвърляне, но си бях свикнал с тях. Преди мача направихме тренировка на една поляна, беше влажно и обувките ми се скъсаха. Тичат нашите да купят, но нали беше неделя - всичко беше затворено. Някой от докторите намери хирургични конци, които май бяха от котешки черва, и си закърпих обувките. С тях играх. След мача посланикът ни покани на една изложба, после ни даде и прием, защото имаше самолет след два дни". На въпросния прием някои от националите си пийват малко повече, след като им се е отворила глътка от вкусния боб, с който ги гощават. Намират се и такива, които от умора щурмуват спалнята в апартамента на българския посланик Лалю Ганчев.
В София отново сме по-добри от шведите, като този път бием с 3:0 - Георги Аспарухов вкарва много красиво попадение в мрежата на вратаря Свен-Гунар Ларшон, а останалите две са дело на Никола Котков и Васил Митков. Общо взето българите вече мислят за предстоящите битки с Португалия, а единствената беля идва при 2:0, когато Димитър Пенев спира с глава коварен шут и изпада в комоцио.
Най?
Скоро Еузебио и компания напускат европейските квалификации с наведени глави, като едва ли бронзовите медали от Англия са били утеха за точещите се за евротитла португалци. България отива на решителни битки с Италия за място във финалната четворка на Стария континент. В края на краищата оставаме пети. Според някои и до днес това пето място в Европа от 1968 г. е доста омаловажавано. Други стигат и до там да твърдят, че не героите от САЩ'94, а именно националите победили Швеция за последно през 1967 г. са най-добрия български отбор в историята. Симеон Симеонов на вратата. В защита титани на българския футбол като Александър Шаламанов, Добромир Жечев, Димитър Пенев, Борис Гаганелов, а и ветеранът-здравеняк Иван Димитров. А в халфовата и нападателната линия треньорът Божков има "проблема" да избира измежду светила като Димитър Якимов, Христо Бонев, Георги Попов, Динко Дерменджиев, Никола Котков, Петър Жеков, Георги Аспарухов. Със сигурност голяма част от изброените, за да не кажем направо всички, щяха да бъдат прибрани от големите западни клубове, но... такива са били времената.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!