"От скрина": Гаетано Ширея - финес, купи и трагичен край

За такива играчи трябва да се пише и говори. Просто защото ще е жалко, ако за феновете, които в момента залягат над тригонометричните функции в гимназията, големият футбол започва с Лео и Кристиано. Или ако за тези, които обичат Ювентус, всичко най-велико се свежда до Алесандро Дел Пиеро. Или ако за някои италианският отбор от Испания'82 е преди всичко Паоло Роси. Затова нека кажем нещо за Гаетано Ширея - един достоен исполин от историята на най-великата игра.

Легендата на Юве е смятан от специалистите за един от тримата най-велики футболисти на позицията либеро. Другите двама са Франц Бекенбауер и Франко Барези. В края на 70-те години дори наричат Ширея "Италианския Бекенбауер". Той e роден в скромно работническо семейство и започва кариерата си в Аталанта. По онова време клубът от Бергамо е в тясна взаимовръзка с Ювентус и така през 1974 г. 21-годишният Гаетано преминава в редиците на Старата госпожа. Либерото е взет с идеята да стане заместник на пенсиониралия се Сандро Салвадоре. И го прави повече от успешно. Трофеите и медалите с фланелката на Юве започват да идват един след друг. Гай, както го наричат тифозите, печели седем шампионски титли и две купи на Италия, както и абсолютно всички международни клубни отличия - КЕШ, Купата на УЕФА, КНК, Суперкупата на Европа и световната клубна титла. Само още четирима играчи в цялата история са успявали да постигнат същото на международното поле.

Големият момент в кариерата на Ширея e световното първенство в Испания през 1982 г. Култовата отбранителна формация пред Дино Дзоф тогава е съставена от светила на защитната игра като Ширея, Клаудио Джентиле, Фулвио Коловати и Антонио Кабрини. В касапницата в наказателното поле именно Ширея е елегантният елемент, който подсигурява съотборниците си - безкомпромисния Коловати, маневрения Кабрини и Асото пика Джентиле. На техния фон либерото действа с прецизност и финес. Задължително е да се каже, че никога славният Гаетано не е получавал червен картон и неизменно е бил положително настроен към фенове и журналисти. Легендарната шестица на Юве винаги действа коректно и доказва, че и защитниците могат да пипат топката по грациозен начин. Нещо, което няколко години по-късно прави и достойният му наследник в "Скуадра адзура" Франко Барези. След спечелването на световната купа в Мадрид Дзоф сваля фланелката с №1 и капитанската лента логично отива на ръката на Ширея.



Фиаското в Мексико'86 на бездушния тим на Енцо Беардзот слага край на кариерата на Гай в италианския отбор - 78 мача и 2 гола. През 1988 г. идва и окачването на обувките в съблекалнята на Юве. На 35 години Ширея спира с футбола и се насочва към треньорската професия. През лятото на същата година Дино Дзоф заменя начело на "бианконерите" Рино Маркези и Ширея влиза в щаба на своя стар приятел. Съдбата обаче готви фатален удар.

На 3 септември 1989 г. Гаетано Ширея се намира в Полша, за да наблюдава мач на съперника на Старата госпожа в турнира за Купата на УЕФА Гурник Забже. Италианецът се вози в Полски Фиат на път за Варшава, откъдето трябва да вземе самолет за Торино. В колата има още трима души - шофьорът, преводачът и представител на Гурник. Трагедията се случва в близост до селцето Бабск. Сблъсък в микробус води до голям пожар. Последвалото разследване доказва, че е нямало да се стигне до нищо смъртоносно, ако в багажника на микробуса не са се намирали четири туби с бензин. По това време в Полша има недостиг на гориво и е било нещо обичайно шофьорите да се запасяват с допълнително количество бензин преди път. Пламъците обхващат фиата, като само човекът от Гурник успява да се измъкне. Ширея веднага е откаран в болница, но лекарите са безсилни пред многобройните изгаряния.

Всичко това се случва в неделя следобед, като новината за кончината на футболната икона пристига в Италия вечерта. Тъжната вест е съобщена с тенекиен глас от журналиста Алесандро Чоти в съществуващото и до днес предаване Domenica Sportiva. В студиото е и бившият съотборник на Ширея Марко Тардели, който малко след това потресен напуска ефира. Цяла Италия е ужасена. Едва 36-годишен, един от най-великите футболисти на Ювентус, винаги скромен и джентълмен, напуска този свят. Небитието обаче е безсилно пред легендите.

Нека за финал на тази история се пренесем в Мадрид.

11 юли 1982 г. Финал на световно първенство. Стадион "Сантиаго Бернабеу". Италия води с 1:0 на Германия. Часът е около 21:30. Елегантният Гаетано Ширея подхваща топката пред наказателното поле на Дино Дзоф. Либерото на "адзурите" се понася към средата на терена. Италианската контраатака напредва като остър нож през половината на германците. Пас към Бруно Конти по десния фланг. Фамозното крило на Рома се впуска диагонално към вратата на Тони Шумахер. Суровият Бригел застига италианеца. Следва характерен за Конти финт - обръщане на посоката с пета и топката е поета от Паоло Роси. Кошмарът на Бразилия веднага подава на застаналия в освободеното пространство отдясно Ширея. Германското либеро Ули Щилике пресреща италианския си колега. Петичка назад към включилия се Бергоми. Нов пас към Ширея. Щилике го пресира, Калц пък вече е при Бергоми. Гаетано обаче намира с левия крак Марко Тардели на границата на наказателното поле. Труден удар на халфа. Отчаян шпагат на Румениге. Шумахер не мръдва. Топката се спира в обратния ъгъл. 2:0 за Италия. Легендарен гол! Тардели тича и крещи като обезумял. Мигът става известен по цял свят като "Викът на Тардели" и дълги години е пример за емоцията, която носи футболът. Ширея и съотборниците му ликуват. Това е магическият, неповторимият ден на един отбор, на едно поколение, на една нация.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!