"От скрина": Начко

Онзи ден попаднах случайно на един форум на локомотивци, където една жена споделяше нещо, което прави впечатление. Била станала фенка на Локомотив (София) заради Атанас Михайлов, а единият от синовете ѝ специално бил кръстен с неговото име. Къде отидоха тези времена? Днес на кого от "А" група ще си кръстите детето? Къде са онези кумири с топката, заради които още 2-3 дни преди събота ще се уговаряте с приятелите си кога ще се чакате пред стадиона и къде ще се почерпите след мача? Спектакълът отдавна не се играе. Поне не на нашата сцена.

Начко Михайлов започва да рита в Локото на 15 години и бързо си пробива път към титулярното място. На кадем е на тима от "Надежда" от самото начало и малко след дебюта си през 1964 г. печели златен медал за шампион на "А" група. Прави същото и 14 години по-късно, но вече като капитан на "железничарите". Едва 18-годишен Михайлов заформя страховит дует с Никола Котков, но тук идва обединението на Локо със Славия. Говори се, че да играе за "белите сажди", както запалянковците наричат ЖСК Славия, не се харесва на Начко и той обмисля преминаване в ЦСКА. В крайна сметка наложеният брак между "бели" и "червено-черни" трае само две години и след фенска петиция с няколко десетки хиляди (!) подписа през 1971 г. двата клуба добиват отново индивидуалния си статут.

Начко Михайлов е във вихъра си през 70-те. Легендарната десетка обаче пропуска Мондиал'70 в Мексико заради травма. Това дава повод на наставника на ФРГ Хелмут Шьон, който следи изкъсо нашите, защото с германците сме в една група на световното, да заяви преди финалите: "България загуби най-силния си играч". Както стана дума, Михайлов извежда Локо до титлата през 1978 г. След това "железничарите" пишат още златни страници в историята на клуба, когато през сезон 1979/80 г. достигат до 1/4-финал за Купата на УЕФА. Начко е неуловим за френския Монако, като на българска земя вкарва 4 гола на вратаря Жан-Люк Етори. Във Франция определят след този мач българския голмайстор като "Пушкаш на Балканите". На Моначко е предложен и изкусителен договор, за да заиграе в Лига 1, но не било писано.

Идва и мачът с Динамо (Киев), където №10 на Локомотив отново скрива топката на именитите си съперници. Забравено е, че Начко стиска зъби и играе на реванша с много лоша контузия, с риск дори да прекрати кариерата си. Скандалният мач в Киев в една мразовита декемврийска вечер обаче води със себе си горчилка, въпреки класирането за 1/4-финала. Мачът е свръх груб - вратарят на Локо е ритнат зловещо, балтиите не са една или две, Начко влиза в сериозни разпри с Олег Блохин, а край тъчлинията не си мълчи и треньорът Васил Методиев. След този мач Шпайдела е свален от поста си, като се смята, че безумното решение на партийците идва, защото специалистът не си подбирал думите по адрес на украинските другари от Динамо. Две години по-късно самият Атанас Михайлов се сбогува ненавременно с Локо, за да окачи обувките на пирона в кипърския Неа Саламина.

Какъв играч е Начко? Мощен и бърз нападател, който вкарва гол от всякаква позиция, но който владее до съвършенство и паса. Специалитети са му попаденията от фаулове и корнери. Няма как ако като деца сте ходили на дори едва 5 мача, да не сте чули някой по-възрастен да споменава за корнерите на Начко. Ето какво казваше самият майстор по въпроса:

"Голът от ъглов удар е грешка на вратаря. Но се изисква и умение да се изчисли дъгата на удара, да се вземат предвид метеорологичните условия. При ъглов удар никога не бия с фалц, а странично, с пръстите на краката. Тогава вятърът ми става съюзник и сам вкарва топката в близкия ъгъл на вратата. Фауловете? Видя ли един играч как се засилва да бие, вече знам къде ще отиде топката. И тук има прости истини. Засилката не бива да е повече от три крачки, тялото трябва да остане назад в момента на удара. Използва се и чувството на страх от гредата у вратарите и се целят ъглите". Михайлов е българският футболист с най-много голове за националните отбори - 23 гола за "А" отбора, 1 за "Б", 31 за младежкия тим и 1 за юношеския. Сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико през 1968 г. Рекордьор по изиграни мачове и вкарани попадения за столичния Локомотив. Малко са отборите в България, които могат да се похвалят с легенда от калибъра на Начко, за което от "железните бригади" могат смело да се гордеят.

В заключение ще ви предложа фрагмент от едно интервю за списание "Гол" от началото на 90-те години на големия №10, на което се натъкнах, докато търсех материали по темата.

"Какво правя? Тренирам деца в подготвителната група и юноши младша възраст в моя любим клуб. Доскоро за 350 лева на месец. Преди вземах и по 20 лева за "заслужил майстор на спорта". Отнеха ги. Сега помагам на брат ми в продажбата на бира. Трябва да се живее... Но болката ми е друга. Знаете ли при какви условия тренират моите възпитаници? Моята група тренира тук, в Орландовци. Децата се събличат на оградата на гробищата, сетне няма и къде да се измият. После изморени и мръсни бързат за училище, с часове чакат такъв нередовен автобус като №100. Похабяват се. После говорим за ранната смъртност на таланта у нас... Откривам ли разлика между предишния и сегашния футбол? Как не? Едно време се даваха прасенца за един билет, днес дори стриптийзът не може да привлече хора по трибуните. Тогава във футбола ни имаше и етика. Сегашните "звезди" се научиха да вземат преди да са дали. Днес любовта сякаш е заменена от сметката. Навсякъде реклами, ресторанти, барове и никъде пропаганда за футбола. Не бива да се учудваме, че сега чуваме все по-малко добри новини и все по-дълги криминални хроники".

Господи, все едно бате Начко е дал това интервю вчера...

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!