"От скрина": Заради призраци ли не стигнахме до титлата на Евро'96?

България заминава с голямата кошница за европейското първенство през 1996 г. Тогава всички в татковината вярват, че бронзовите медали от САЩ'94 могат да бъдат последвани от златни в Англия. Направо виждат как Борислав Михайлов получава купата на "Уембли" от ръцете на Н.В. Елизабет II. Мечтите ни се засилват още повече, когато на откриването парашутистът от Кралските ВВС се приземява с българското знаме най-близо до огромната бутафорна сребърна амфора спрямо всички други 15 свои колеги. Потърсено е веднага някакво знамение в това.

Между 1994 и 1996 г. българският национален отбор е сред топсъставите на планетата. Започваме битките за Евро'96 с повишено настроение и пред сравнително пълни трибуни удряме Грузия и Молдова. После точно преди гостуването на Уелс от "Франс Футбол" се срещат с Христо Стоичков, което е явна индикация, че именно Камата ще е новият носител на "Златната топка". В Кардиф пък Трифон Иванов вкарва един от бисерите на своята кариера. Същият този Туньо е изгонен с директен червен картон в контролата с Аржентина в началото на 1995 г., когато за малко да счупи краката на звездата на "гаучосите" Ариел Ортега. Следва ново 3:1 над Уелс пред близо 70 000 на "Васил Левски", когато Любослав Пенев вкарва гол с корем. На 7 юни 1995 г. надвиваме Германия с 3:2 в знаменит мач. С това реално вратите на Евро'96 са отворени за България и всичко върви като по мед и масло.

И тук някъде започват проблемите. Албания ни измъква равен в Тирана, а в ответния мач с албанците Емил Костадинов изнервен от освиркванията преди почивката размахва средни пръсти към сектор "А". Накрая падаме с 1:3 в Берлин, като Юрген Колер се скъсва да рита Балъков, а Хеслер прави същото с Лечков. След мача германците се радват и правят поклони пред публиката си все едно са станали световни шампиони за четвърти път.

Евро'96 се приближава, а няколко месеца преди финалите Димитър Пенев изненадва всички с разширения си състав от 36 играчи. Стратега е сложил в сметките си 5 футболисти от ЦСКА (Димитър Попов, Енгибар Енгибаров, Георги Донков, Румен Христов, Петър Михтарски) срещу едва 3 от Левски (Пламен Николов, Иван Василев, Мариян Христов), макар че по онова време "сините" са действащи шампиони и се борят за нова титла със Славия, а "армейците" са в сериозна игрова криза. Става ясно още, че в Англия ще имаме по-слаба подкрепа спрямо САЩ'94 - поскъпналият щатски долар и строгите британски визови ограничения довеждат нещата до там, че в дните преди Евро'96 не повече от 400 привърженици от България се изсипват на Острова.



Стига се и до нещо куриозно. Приятелките и съпругите на националите не харесват предвидения им хотел в Англия и отказват да се настанят по стаите. Това носи много главоболия на "Балкантурист". В същото време специалистите отчитат, че заедно с румънците сме най-застарелия тим на първенството. Така идва и проблемът "Скарбъроу". Базата, която е определена за Четвъртите в света, се оказва твърде студена и неприветлива за националите. Из нашите медии по онова време излизат редица статии за това как "трикольорите" са настанени в средновековно имение, за което на Острова се твърди, че е обитавано от зловещи призраци. Едва ли обаче причината за раздора са призраците. Има и информация, че между сивите бетонни стени на базата ни някога се е помещавал приют за душевно болни.

Всичко това довежда до огромен контраст с американските звездни нощи, на които четата на Пенев е свикнала. В онези дни атмосферата в "Скарбъроу" е наистина тягостна, а изнервените ни национали трябва да изкачват един хълм, на който само имат обхват мобифоните им. Чуват се и сериозни подвиквания към представителите на ръководството на БФС. Скоро бесните ни звезди вдигат бунт и се стига до смяна на базата след първия мач с Испания.

Нашите веднага влизат в хрониките на всички британски медии, а след срещата с Румъния специално внимание е отделено и на капитана Михайлов, който заради въпрос за непризнатия редовен румънски гол припомня на домакините спорния им такъв от финала през 1966 г. Англичаните пък се излагат на старта, когато на екраните преди двубоя с испанците се изписва, че Христо Стоичков е капитан на България, а в емблемата ни до стартовия състав липсват няколко букви и има нещо писано на руски език. В полезрението на камерите и фотообективите попадат и големите дупки в чорапите на Любо Пенев.

Последвалата загуба от Франция ни изхвърля зад борда на финалите, с което не се сбъдва прогнозата на Краси Балъков, че този български отбор ще се спре тогава, когато стане шампион. Единственото утешение е престижното място на Стоичков в идеалния отбор на първенството, а разочарованието сред феновете е огромно. В онези дни дотолкова всички вярват в силата на нашия тим, че тези 4 точки от Евро'96 са приети като провал. Само след победата над Румъния се повтарят шествията по улиците, както две години по-рано, като хората развяват знамена от коли, тролейбуси, балкони и викат, скачат, пеят - всички, убедени в класирането ни за финала на "Уембли".



Веднага след края на Евро'96 се случват редица грозни неща: репликата за супата на Любо Пенев, която го вади от националния отбор, а на другия ден от БФС специално поясняват пред медиите, че наказанието е за неопределено време, а не завинаги; изненадващото уволнение на Димитър Пенев през юли; обявяването на конкурс за нов селекционер и цитираните в пресата думи на Христо Бонев, че вече нямал тяло на манекен, за да се явява на конкурси; бойкотът на Стоичков, който се опълчва на Иван Славков - Батето; изказването на Зума през есента на 1996 г., че Данчо Лечков играел демодиран футбол с паралелни пасове и т.н.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!