"От скрина": 15 минути слава за таланта от Ленинград

И до днес той е футболистът с най-много голове в един мач на световните първенства. Става голмайстор на Мондиал'94 в САЩ заедно с Христо Стоичков. Разбира се, че вече сте отгатнали, че става дума за Олег Саленко. Руснакът, който по терените на Америка има своите 15 минути слава и чиято история си струва да бъде разказана.

От Ленинград до Киев

Олег Анатолиевич е роден в Ленинград (днешен Санкт Петербург) през 1969 г., като майка му е рускиня, а баща му украинец. През 1985 г. младият нападател започва да рита в Зенит, където хваща окото на киевския гранд Динамо. Трансферът на Саленко при "бяло-сините" се води исторически за съветския футбол, защото от Динамо плащат 36 хиляди рубли на Зенит, а до онзи момент в пределите на СССР това не е било практика. Лично славният треньор на киевчани Валерий Лобановский увещава 19-годишния футболист да премине в отбора му. Малко известен факт е, че в първата си половин година в Динамо Саленко живее на хотел, докато Лобановский държи него и другите младоци много изкъсо. В Киев нападателят записва златен дубъл през 1990 г. В онзи сезон голямата звезда на тима е Олег Протасов, който става голмайстор на съветската лига, а Саленко се отчита с четири попадения. Между другото през пролетта на 1991 г. на 1/4-финалите за КНК Саленко има среща със Стоичков. Барселона печели с 3:2 в Украйна, а от дузпа в мача се разписват и руснакът, и българинът.

Първата "Златна обувка" от Мондиал

Интересът на Лобановский към Саленко не идва само след добрите игри на стрелеца за Зенит. В началото на 1989 г. Олег е голямата звезда на младежката формация на СССР на световното за младежи, на което става голмайстор с пет попадения. Това му носи първата "Златна обувка", а вестниците от Москва до Владивосток пишат за "таланта от Ленинград". Така идва трансферът в Динамо, а вече пуснатата в ход перестройка скоро отваря вратите на Ла Лига пред нападателя. "Желязната завеса" вече е минало и много от звездите на СССР поемат на Запад. Саленко намира пристан в испанския Логронес, а малко след това и във Валенсия, където е партньор в атака на Любослав Пенев.

"Писмото на 14-те"

На 17 ноември 1993 г. руският футбол е взривен от т.нар. Писмо на 14-те. То включва подписите на 14 от водещите руски национали, които след загубата в Атина от Гърция поставят ултиматум пред Руската футболна федерация. "Сборная" вече се е класирала за САЩ'94, но тарторите на тима искат промени. Треньор трябва да стане Анатолий Бишовец, който е желан за заместник на Павел Садирин. Наред с това трябва да бъдат увеличени премиите, които футболистите ще вземат след световното първенство. Сред бунтарите е и Олег Саленко, но след като се разбира, че исканията на звездите няма да бъдат уважени, голмайсторът пръв се отказва от подписа си. Извън сметките на Садирин за Щатите обаче остават Андрей Канчелскис, Игор Шалимов, Игор Доброволский, Игор Коливанов, Сергей Киряков, Василий Кулков - все класни за времето си играчи, което рефлектира рязко върху представянето на руснаците на мондиала. А иначе световното през 1994 г. идва във важен момент за руския национален отбор, който се представя за първи път самостоятелно на голям форум след разпада на СССР и участието на ОНД на Евро'92. Интересен момент е, че в началото на 1992 г. Саленко записва участие с екипа на Украйна в първия мач в историята на новосформирания тим. Все пак по онова време руската деветка отказва да вземе украинско гражданство и през 1994 г. именно той води нападението на "Сборная" по американските стадиони.

1, 2, 3, 4, 5...



Мачът на мачовете за Саленко е срещу Камерун в Сан Франциско. Именно край Голдън Гейт Бридж блесва звездата на руснака. "Сборная" започва САЩ'94 с две загуби и срещата с Камерун е нещо като стрелба в тъмното за тима на Садирин - тогава за елиминациите се класират и някои от третите отбори в групите. Казват, че руските космонавти гледат за късмет класиката "Бялото слънце на пустинята" винаги преди полет. Саленко признава, че не го е правил преди двубоя с африканците, но за сметка на това е имал пророчески сън в нощта преди мача.



На другия ден нападателят започва да ниже гол след гол в Калифорния и към края на срещата попаденията му в камерунската врата са пет. Това е рекорд и остава такъв и до днес. Няма друг футболист с толкова или повече голове в противниковата врата на световни финали. Паралелно с този рекорд пада и още един - Роже Мила става най-възрастният реализатор в историята на мондиалите. Продължава да съществува мнение, че е имало някаква договорка между командата на Садирин и тази на Анри Мишел, но истината е, че Русия и Камерун изнасят един открит мач, който може да свърши и 13:3 например. Помни се и това, че въпреки огромната жега и двамата вратари пазят с анцузи под рамката си. Двубоят се играе в 23,00 часа българско време и не идва никак приятно за нас в България. Ние все още не сме играли с Аржентина и имаме само три точки с голова разлика +1, колкото по това време вече имат и руснаците.

След мача във Фриско "Сборная" си спретва шумен купон, като Олег Саленко е в центъра на всичко. Садирин и момчетата му се надяват на аржентинска победа над България или на белгийска над Саудитска Арабия. Не става нито едното, нито другото. В края на турнира обаче талантът от Ленинград печели "Златната обувка" за голмайстор на турнира с 6 гола наравно с Ицо Стоичков. Камата може да направи приза само свое достояние, но не сполучва да прокара топката между краката на шведския вратар Томас Равели в Малкия финал. Така било писано. Саленко пък има 8 мача и 6 гола за Русия във визитката си, като всички попадения са от Мондиал'94.

На търг



След световното кариерата на руснака тръгва надолу. Не му потръгва във Валенсия, a последвалото преминаване в Глазгоу Рейнджърс донася краткотрайна радост. Олег Анатолиевич става шампион на Шотландия за 1996 г., но проблеми от битов характер (като обир на жилището му) и бременността на съпругата му довеждат до края на тази авантюра. По едно време, когато вече е застаряващ ветеран, дори се заговаря за трансфер на Саленко в ловешкия Литекс. През 2001 г. голмайсторът на САЩ'94 прекратява кариерата си в Полша, а след това се заема с бизнес и заживява в Киев. След години обаче обявява "Златната обувка" от Америка на търг, като се твърди, че иска минимум половин милиона долара за ценното отличие. Все пак руснакът решава да не продава първата си "обувка" от младежкия мондиал, която щял да завещае на своя син. На историята Саленко завещава онези пет гола във Фриско, които кой знае кога и от кого ще бъдат достигнати.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!