FISA не забрави Румяна Нейкова: Успехът е лесен, но трябва да платим цената

Международната федерация по гребане (FISA) не забрави олимпийската шампионка на скиф от Пекин 2008 Румяна Нейкова, която има и сребро от Сидни 2000 и бронз от Атина 2004.

Преди няколко дни официалната интернет страница на FISA worldrowing.com публикува голям материал за Румяна Нейкова озаглавен:

“Къде са те сега: Румяна Нейкова”.

Това бе финалът на скиф за жени на Световното първенство по гребане през 2002 година. 29-годишната Румяна Нейкова от България се изправи срещу действащата световна шампионка Катрин Ручов от Германия и действащата олимпийска шампионка Екатерина Карстен от Беларус.

В другия край на 2000-метровото трасе на гребния канал “Гуадалкивир” в Севиля (Испания), Нейкова не само спечели, но и постави ново най-добро време в света. Нейното време от 7:07.71 минути подобри с почти 4 секунди предишното най-добро време, постигнато от Екатерина Карстен през 1999 година.

Забележително е, че времето все още стои актуално и днес, 22 години по-късно! Това е най-дългогодишното световно най-добро време.

Какво прави тази феноменална състезателка по гребане 22 години, след като влезе в историята?

Мелиса Брей от World Rowing разговаря с Нейкова за нейния живот като гребец и живота след гребането. Спортът е част от живота на Нейкова от самото начало. Като дете Нейкова пробва много спортове, включително гимнастика, плуване, волейбол и лека атлетика.

„Но“, тя каза, „в гребането открих себе си.“

На 12-годишна възраст изборът за спорта гребане е направен от нейните родители.

„Майка ми искаше да бъде в среда с момичета с моя ръст (175 см). Исках да съм различна. От малък мечтаех да стана шампион. Винаги съм искала да съм първа във всичко. Да тренирам и да се състезавам беше удоволствие за мен.”

Нейкова влезе в националния отбор на България още като девойка, като първо се състезаваше на двойка, но скоро премина на скиф.

Тя се състезава на първите си Олимпийски игри в Барселона през 1992 година в четворката скул.

След това се върна на скиф, като гребана на финал Б на Олимпийските игри в Атланта през 1996 година.

Водейки до Олимпиадата през 2000 г., Нейкова редовно печелеше медали и всичко се събра в Сидни, когато тя се състезава с Екатерина Карстен - загребок до загребок на финала. Финалът беше толкова изравнен, че на съдиите им отне над 20 минути, за да изберат победителя. Нейкова спечели сребро.

Нейкова си взе почивка след Сидни за раждането на сина си Емил, а след това се върна, за да стане световна шампионка през 2002 година и постави най-добро време в света.

Нейкова нарича раждането на Емил, а след това през 2006 г. и на Марио, „освен в спорта, те бяха моите победи в живота”. И двамата й сина сега гребат на международно ниво. Отивайки на още две олимпиади, Нейкова завърши трета в Атина 2004 след Катрин Ручов и Екатерина Карстен. И накрая, през 2008 година Нейкова стана олимпийска шампионка пред Екатерина Карстен и Мишел Герет от САЩ.

Златото в Пекин Нейкова нарича „върхът на моята кариера“. Контузена само няколко дни преди Олимпиадата, нейният фокус беше единствено върху възможността да стартира.

„Преминах през най-ужасните дни (в навечерието на олимпийската регата). Гледах години работа, хиляди тренировки и всичките ми мечти щяха да се сбъднат, ако не се бях възстановила. Знаех, че това е последният ми шанс да бъда олимпийски шампион на 35 години.”

Поглеждайки назад, Нейкова вижда, че се е състезавала през едно от най-интересните времена на скиф при жените.

„Имаше Екатерина Карстен, Катрин Ручов, Мирослава Кнапкова-Топинкова (Чехия), Ирина Федотова (Русия), Мария Брандин (Швеция), Трине Хансен (Дания) и Мишел Герет.

Сега все повече състезателки идват готови да станат шампионки, като Ема Туиг (Нова Зеландия), Юлия Михалска (Полша), Фрида Свенсон (Швеция).

“Отказването ми от спортната кариера дойде скоро след олимпийското й злато в Пекин 2008 и Нейкова казва, че е било „леко и трудно“.

Сега с две деца казва, че са я чакали с нетърпение.

„Като майка имах своите задължения към тях. Училище, спорт, образование и незабравими моменти заедно.”

Нейкова също се върна в света на гребането, като започна като старши треньор на България през 2009 година.

„Спортът е навсякъде около мен. Аз съм в спортен клуб в град София, работя в Българската федерация по гребане и нося голяма обществена отговорност.”

Но самата тя вече не спортува.

„Никога не показвам техниката на гребане на тренажор или в лодка.“

И нейните последни думи на съвет.

„Животът на един спортист е скучен. Всеки ден се случва едно и също. Важното е, че всеки спортист има големи мечти и знае, че те се сбъдват, макар и след много работа, ежедневни тренировки, много воля и мотивация. Успехът е лесен, но трябва да платим цената!”