Гледай на живо

Българските златни волейболистки след европейската титла

Нова фондация си поставя за цел да върне обществения интерес към спорта

Нова фондация си поставя за цел да върне обществения интерес към спорта

Новоучредената Фондация "Център за стратегическо развитие на спорта" си поставя за цел да върне обществения интерес към спорта и да помогне за неговото възраждане. Това обявиха на пресконференция в сградата на БТА учредителите на фондацията.

Д-р Виктор Кирков, доц. д-р Иван Сандански, бившите зам.- изпълнителни директори на БФС Павел Колев и Тервел Златев, Ирина Гороломова, Страцимир Тинчев и Денислав Георгиев си поставят за цел да открият още съмишленици, с които да помогнат на спортните институции в страната да променят и професионализират модела си на работа.

Експертите заявиха, че ще играят ролята на медиатори между клубове и организации, бизнес и местни власти, за да не бъде загубено трето поредно поколение, което вече би довело до "необратими последици" за спорта в България.

"Идеята за създаването на тази фондация се зароди покрай работата на всички ни в сферата на спорта. Ние искаме да го префесионализираме, защото в момента той масово е на много ниско ниво. Това, което в момента се случва в българския спорт, не ни удовлетворява", каза Виктор Кирков.

"Ще работим по определени политики през следващите месеци и години. Искаме да подпомагаме експертно спортните организации. Тук бързам да уточня, че ние не искаме да влизаме в никакви битки за власт или да бъдем причислявани към определени политически обекти. Всеки от нас има поле на експертност, върху което ще се фокусира. За нас е притеснително, че спортът в България не изпълнява социалната функция, която има на други места по света. Хората не се идентифицират със спортните брандове. Но за да се асоциират, тези брандове трябва да бъдат успешни и обществено полезни", продължи Кирков.

"Направили сме груба сметка, че в България има около 100 000 деца от 3 до 18-годишна възраст, които играят футбол. От тях около 1000 ще станат професионални футболисти, като половината ще могат да живеят добре и след 35-ата си година, когато спортната им кариера приключи. От тези 500 обаче само 100 ще знаят как да инвестират парите си, така че да не ги изгубят с времето. Това означава, че само 0,1 процента от всички деца, които сега играят футбол, ще успеят да постигнат нещо в живота чрез него. Останалите 99,9 процента ще инвестират времето си в него, но това ще бъде за сметка на всички контузии, които ще получат, и на времето, в което е можело да залягат повече над уроците в училище. Ние искаме да обърнем този модел и за това искаме да заложим на социалната роля на спорта", обясни председателят на Фондация "Център за стратегическо развитие на спорта" Виктор Кирков.

"Много често хората казват, че успехите в спорта са малки, незначителни или че дори липсват. Но те забравят, че същността на спорта са детско-юношеските школи. За да имаме работещи школи, те трябва да бъдат категоризирани. Така ще се преструктурират първенствата и те ще бъдат много по-равностойни. Трябва да си отговорим и на въпроса каква е ролята на спортните училища при изграждането на спортисти и личности? Имат ли тези училища нужното ниво на компетенция, за да направят тези деца уважавани спортисти и личности по цял свят? Целта на нашата фондация е да направи спорта за децата масов, достъпен и успешен", каза Ирина Гороломова.

Бившият заместник-изпълнителен директор на Българския футболен съюз Павел Колев открои като свои приоритети в своята работа начина, по който спортният продукт се представя на младите хора, както и създаването на универсална методика, която бъде валидна и за професионалния, и за аматьорския спорт, за да може да покаже реалното му влияние върху БВП.

"Трябва да се фокусираме върху демографското предизвикателство пред спорта. То ще преформулира начина, по който се прави спортът в цяла Европа. Това е предизвикателство не само за България, но ние сме безкрайно закъснели в начина, по който правим спорт. Загубихме вече почти две поколения и сме на път да загубим и трето. Ще ви дам един пример: аз имам три дъщери, една от тях е на 18 години. Тя никога не се е интересувала от какъвто и да е спорт, особено пък български. За моя най-голяма изненада обаче наскоро ме помоли да й купя суитшърт на Люис Хамилтън. Попитах я откъде знае за Хамилтън и защо го харесва, а тя ми разказа за сериала на Нетфликс "Drive to Survive". Поинтересувах се малко повече за този филм и видях, че за две години той е повишил в пъти интереса на младите хора към автомобилните спортове, които традиционно не са им особено интересни. Трябва да разберем, че младите не консумират спорта по начина, по който ние го правехме. Те не гледат телевизия и не стоят на дивана, за да гледат един мач от началото до край. Сега се предпочитат по-кратките и по-атрактивни форми, в които младите могат да имат по-активна роля. Българският спорт изобщо не е подготвен за това, което се задава. За съжаление, ако изпуснем още 5-10 години, след това процесът вече ще бъде необратим. Децата, които гледат футбол, не се интересуват от българското първенство. Затова трябва да се разработи универсална методика, която да важи както за професионалния, така и за аматьорския спорт и да се види какво е реалното влияние на спорта върху БВП. Основно погледнато спортът има три системи, които подпомага - бизнеса, здравеопазването и социалната. За всеки е ясно, че когато хората тренират, те са по-здрави, по-щастливи и това спестява пари на данъкоплатците от здравни услуги. Искам да да дам и още един пример колко е важен масовият спорт: В Европа държавите с под 20 милиона население не се класират за големите първенства по футбол, ако няма по 3,5 процента, които да го практикуват редовно. У нас този процент е 0,5. Всичко трябва да се вземе под внимание, защото в близките месеци специално във футбола ще започнат много интересни процеси. Темата за Суперлигата, която искат да създадат най-богатите отбори, тепърва ще се развива, а плановете на ФИФА за световно първенство на 2 години ще променят драматично календара. Всичко това пряко ще повлияе и на българския футбол", каза Павел Колев.

Доцент д-р Иван Сандански, който е сред преподавателите в НСА, посочи, че "емперичните проучвания показват, провеждането на едно състезание само по себе си не е достатъчно, за да запали искрата у хората да спортуват". Той допълни, че са нужни целенасочени стъпки в тази посока, за да стане спортът масов.

"Все още акцентът е изцяло върху комерсиалната страна. Нашата задача е активизираме големите социални групи и ние знаем как да го направим. Смятаме, че можем да сме полезни с цялостното преосмисляне при планирането на публичните спортни събития", заяви Сандански.

"Планираме да направим конкретни действия за подобряване на спортната среда. Те могат да бъдат постигнати чрез намирането на спонсори и чрез законодателни инициативи. Без спонсорство няма как да решим проблемите на спорта. Нашата фондация иска да развива човешкия капацитет, но и да се срещне с бизнеса и да разбере защо той не подпомага спорта. Наясно сме, че част от проблемите са законови, защото няма данъчни облекчения за фирмите, които подпомагат отборите и клубовете. В момента в условията на пандемия спортът е един екстра харч за бизнеса", допълни Страцимир Тинчев.

"Малка част от бизнеса в България редовно подпомага спорта. По-голямата част от финансирането идва от общините под различни форми. В това съм се убедил в годините, в които работех с общинските администрации", каза Тервел Златев, бивш изпълнителен директор на Ботев Пловдив.

"В България има 265 общини, които гласуват пари от бюджетите си, за да подпомогнат различни спортни клубове. Между 0,5 и 7 процента от тези бюджети отиват за спорт. Интересното е, че колкото по-голяма е една община, толкова по-малко средства заделя тя за спорт. По-важното обаче е да установим до колко ефективно се изразходват тези средства", допълни Златев.

Виктор Кирков посочи и още един проблем пред развитието на българския спорт.

"Клубовете не работят за подобряване на имиджа си. Ние сме медиатор върху всички звена в спорта. Ние обаче не сме единствените, които знаят и могат. Скоро ще предложим формат, чрез който да разширим екипа си. Организациите, с които искаме да си партнираме, трябва да са прозрачни и отворени. Ако има модел, който може да ни служи за пример, то това е Исландия. В тази страна само чрез спорт и изкуство успяха да свалят броя пушачи до едва 3 процента. Преди да бъде въведена програмата там, която е взаимствана от едно училище в Бронкс, това бе страната с най-много самоубийства на глава от населението и най-висока консумация на алкохол. В момента Исландия може да бъде много добър пример за нас, тъй като държавите, които са около нас, са с пъти по-добре развит спорт, особено в колективните - сами виждате какво е положението в Сърбия, както и докъде стигна футболният отбор на Република Северна Македония", каза Кирков.

"Трябва направим така, че общоството отново да се върне към спорта", обобщи Тервел Златев.

Последвайте каналите ни в:

Още от Други спортове

Виж всички