Велина Кансъзова и амбицията ѝ да възроди волейбола във Велико Търново

Велина Кансъзова от тази есен е преподавател по физическо възпитание и компютърни технологии в СУ “Вела Благоева”. Името ѝ обаче е добре познато в родния волейбол, а амбициите ѝ са да възроди този красив спорт в старата столица.

27-годишната пловдивчанка смени преди няколко години родния град с Велико Търново и отвори нова страница в спортното си поприще. Тя е кадър на школата на “Марица”, шампионка е със старшата възраст, а през 2012 г. става носител на Купата на България за жени. Бе определяна за най-доброто либеро във волейбола в своята възраст, 9 г.и бе в националния отбор за девойки.

“С волейбола започнах от втори клас, още преди това тренирах спортна гимнастика. В края на първи клас отидох в залата да потърся учителката си по гимнастика, но срещнах Ана Шопова, която ме покани да погледам какво представлява волейболът. И той от първия ден стана моята голяма любов. Тя ме хареса и стана първата ми треньорка. И така от този ден до 2014 г. отдадох 13 години на волейбола като състезател”, спомня си Велина Кансъзова. Още помни първото си впечатление – то било… болка. Подали ѝ топката в ръце и ѝ казали: подавай на стената. “От болката заради ударите на топката очите ми се насълзиха, но казах на треньорката: харесва ми тази болка! Това, че мога да се противопоставям на болката, ме зареди”, казва тя.

Били много силно поколение – Христина Гунчева, Ана Христова, Дани Найденова и много други. Още помни първата тренировка под ръководството на Стоян Гунчев – Чугуна. Шест години били неотлъчно заедно. Велина никога няма да забрави победния финал за Купата на България, емоциите и публиката в залата. На финала били ЦСКА, на който дълги години преди това отстъпвали. Със старшата възраст стават шампионки, с националния отбор два пъти стават втори и веднъж трети на Балканиада.

Велина Кансъзова винаги е била либеро. Тя определя този пост като помощен – човекът, който трябва да поеме тежката страна на отиграванията. Но всяка една взета топка дава възможност на друг да се изяви. “Волейболът ме научи преди всичко на дисциплина. Вкъщи винаги са ме учили, че дисциплината е най-важното нещо за един човек. Бях мъжкараната в семейството, винаги дисциплинирана и готова да се учи. Този спорт ми даде чудесен старт да разбера коя съм аз, да развия себе си, физическите и психическите си качества”, казва тя. Волейболът е интелигентен спорт, трябва да вкараш първо мисъл преди физическата сила, после идват волята и психическите качества. Постоянно трябва да взимаш решения, които да са бързи и ефективни. Това те кара да бъдеш хем гъвкав, хем по-устойчив. За нея отборният спорт е в пъти по-добър от индивидуалния, има спойка, разбиране, социалният живот минава на съвсем различно ниво.

“В един момент спрях с волейбола – причината няма да я споделям, болезнена е за мен, но беше по взаимно съгласие. Дори имах период, в който бях намразила този спорт, но след години се завърнах към него. След волейбола минах и през леката атлетика. Кондиционният ни треньор Стойко Цонов ме срещна на Гребната база и ме преквалифицира като лекоатлетка. Станах спринтьорка на 100, 200 и 400 м. Най-големият ми успех бе стартът ми с Ивет Лалова, който тя спечели, а аз завърших втора след нея”, спомня си Велина.

Влиза в Университета по хранителни технологии в Пловдив, където става бакалавър и магистър по компютърни системи и технологии. Там получила предложение да стане треньор на университетския мъжки отбор, водила го една година и спечелили областното първенство. “Точно тогава започвах и професионалното си развитие като статистик-анализатор на волейболни мачове. Получих обаждане от Америка да работя за тяхната фирма VolleyMetrics, бяхме конкурент на Data Volley. Разработихме софтуера и поставихме основата в България. Доста по-лесно се оперираше с тази система, треньорът има директен контакт с това какво се случва на игрището.”

Две поредни години Велина Кансъзова е определяна за Студент на годината, първия път в категория “спорт”, а втората – в технологиите.

Любовта към спорта обаче надделява над компютърните технологии и пловдивчанката пристига във Велико Търново. Записва магистратура по физическо възпитание и спорт във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, вече е и докторант. През октомври смята да започне и в НСА заради треньорската професия. И в нашия университет Кансъзова тренира мъжкия волейболен отбор. “С мъже се работи по лесно, те са по-дисциплинирани, разчитам на мъжката им дума, която до този момент не ме е подвела. Женският спорт е “по-мръсен”, не чак толкова спортсменски, емоциите взимат връх. Женската злоба е по-различна от мъжката ярост”, казва с усмивка Велина.

Тук тя регистрира и свой клуб – “Вел Волей”, тъй като от дете мечтае да има собствен отбор. Вече участваха на турнира в Тетевен, имат отбори за мъже и юноши старша възраст, Велина е треньор на мъжете. Подали са документи във федерацията и очакват още в близките дни клубът да получи лиценз.

Учителската професия дошла от само себе си. “Обичам да предавам това, което знам, на младите. Да науча децата на двигателна култура и активност, не е задължително всички да стават спортисти. В СУ “Вела Благоева” м.г. замествах Цветанка Димитрова и се радвам, че г-н Янчев сега ме покани на щат. Предавам на първи и втори клас, започнахме от “а” и “б”. Някои смятат, че физическото е свободен час, но искам да променя това. Децата са доста ентусиазирани, интересно им е. Сегашното поколение няма изградена двигателна култура и не е причина само застояването поради пандемията. Преди в кварталите се играеше непрекъснато, сега това е рядкост”, казва тя.

Дистанционното обучение било много тежко за децата, сега имат желание и са активни. Часовете засега са на открито, ще използват слънчевото време докрай, но вече има заповед във физкултурните салони да се играе без маски, което е чудесно. Учителството не е нещо временно за Велина, която има хъс за работа. Не приема това часовете да са просто да хвърлиш топката на децата и да им кажеш: играйте.

Плановете ѝ да възроди волейбола в града са много амбициозни. Получат ли лиценз, надяват се мъжкият отбор на “Вел Волей” още тази есен да участва във Висшата лига. Досега играха в областни и регионални първенства, сега отиват на финалния турнир в Тетевен от 1 до 3 октомври. Амбицията им обаче е дори да влязат един ден в Суперлигата на България.

Велина Кансъзова обаче иска да изгради школа, да започне работа с деца в различните възрастови групи, за момичета и момчета. “Знам колко ще е трудно. Първо трябва да убедим родителите, че професионалният спорт е нещо хубаво за децата им. Там дисциплината ще е на по-високо ниво, натоварванията по-високи. Имаме договор със “Спортни имоти” за ползването на залите “Сава Величков” и “Емилиян Станев”. Все още структурирам нещата, имам систематизирана програма. Получим ли лиценза, ще стартираме. Ще започнем с такса за децата, но максимум до 20 лв. Когато човек плаща за дадена услуга, става по-отговорен към нея. Вярвам, че желаещи ще има, вече децата ме питат кога ще е готова школата. Надявам се поне 30-40 деца да съберем, от мъжкия отбор ще ми помагат в работата. До момента изцяло се финансираме сами, но занапред ще разчитаме на спонсори, на родителска помощ. Общо бюджетът се очертава около 20 000 лв. годишно. Надявам се да срещнем отзивчивост от великотърновци”, казва Велина Кансъзова. Опит, желание и възможности никак не ѝ липсват, остава хората в старата столица да откликнат за по-голямото развитие тук на прекрасен спорт като волейбола.

Анатоли ПЕТРОВ

сн. личен архив

dnesbg.com