Тежкият път на Марвин Смит в баскетбола – за жертвите, паденията и нестихващата амбиция да бъде най-добрият

5 апр 2021 | 08:15
2509
0

Марвин Смит е една от големите звезди на Черноморец през настоящия сезон. Американецът, който пристигна в състава на Васил Евтимов през септември миналата година, си извоюва сериозна роля в отбора и може да се похвали със средни показатели от 19.7 точки и 10.2 борби на мач в НБЛ. Пътят към професионалистите на 25-годишното тежко крило обаче преминава през много перипетии, тъй като Смит е бил отхвърлен цели два пъти в опита си да стигне до елита на професионалния баскетбол - веднъж в гимназията и веднъж в Лигата за развитие на НБА.

Пред своя треньор Джими Търпин роденият във Вирджиния баскетболист разказа с подробности за дългото си приключение, преминало през гимназията, уневерситета, Драфта на Лигата за развитие на НБА, вторите дивизии на Исландия и Германия и изгряването на звездата му в Черноморец. А мечтата му и до ден-днешен остава една - място в НБА.

"Не се засегнах от това, че бях отхвърлен, защото страстта ми към баскетбола не беше толкова сериозна", разказва Смит за първия провал в началото на младата си кариера в гимназията. "Не чувствах, че бих отдал живота си на играта. По-лошото, което се случи бе, че на същия ден загубих дядо си. Просто нямаше как да мисля за баскетбол в този момент. След като се запознах с теб (треньор Търпин) вече се замислих какво се е случило и точно тогава разбрах колко отдаден трябва да бъда на играта, ако искам да се получи нещо от мен. Разбрах колко работа трябва да положа, за да видя резултатите.

Ако искаш да си наистина добър в това, с което си се захванал, то ти трябва да си наистина готов да се жертваш. Лесно можех да избера да си живея живота, да се виждам с приятелите си често и да правя каквото си искам. Но аз избрах всеки ден след училище да се виждам с тях само за около 5-10 минути, след което да се отправя към залата, за да се срещна с теб. Дали ще вдигам тежести или ще играя, нямаше особено значение.

Продължавах да следвам един и същ график в рамките на цялата си новобранска година в гимназията. Започнах да трупам мускулна маса от рано, което много ми помогна. Целият този процес от момента, в който ме отрязаха, имаше за цел да ми даде ясна представа за това колко отдаден да съм и колко работа трябва да свърша, за да се превърна в добър баскетболист", споделя баскетболистът за това откъде е започнало всичко.

Крилото на "акулите" от съвсем ранна възраст се стреми да се подобрява с всеки изминал ден.

"Всекидневно трябва да правиш поне три неща, които да ти помагат в израстването. Дали ще е вдигане на тежести, стречинг, разучаване на стратегии и тактика или нещо, което да ти влияе положително психически, няма значение. Просто трябва да напредваш с по една крачка всекидневно, все пак Голямата китайска стена не е била построена за един ден.

Всяка вечер се замислях дали съм пропуснал някое от трите задължителни неща. Дали съм забравил да стрелям достатъчно? Дали съм си направил лицевите опори? Дали съм тренирал крака или съм правил коремни преси, стречинг, стратегии... Ако в края на деня не си кажа, че съм направил поне три от тези неща, то тогава денят ми е бил пропилян. Не съм успял да подобря нищо. Това ми помогна да разбера какво е да си баскетболист", заяви Смит.

След завършването на гимназията и преди да се запише в университет, бъдещият професионалист посещава подготвително училище, където има възможност да се възползва от по-добри условия за тренировки и мачове срещу съперници на неговото ниво.

"Всички играчи в подготвителното училище бяха на моята възраст - около 18-19 годишни, така че това беше предимство в сравнение с гимназията, където имаше доста случаи, в които съм играл срещу по-малки от мен състезатели. Това е страхотно, защото в подготвителното училище можеш да се изправиш срещу опоненти, които са на твоето ниво или дори по-високо.

Друг плюс бяха тренировките, особено вдигането на тежести. Три пъти в седмицата имахме право да се възползваме от това напълно безплатно, докато в гимназията всеки трябваше да си плаща за услугата. Интензитетът между двете нива също е различен... Като цяло подготвителното училище наистина ти показва какво те очаква в университета", казва крилото.

Следващата стъпка пред 198-сантиметровия играч е университетът Грийнсборо Спартанс в Северна Каролина, където Смит влиза с доста високо самочувствие, но бързо научава, че няма да му е толкова лесно да достигне до НБА.

"В един от първите си дни в университета си спомням как казах на треньора си Уес Милър, че съм играч на ниво НБА... Проблемът обаче бе, че се превъзнесох твърде бързо. Още в самото начало бях уверен и си мислех, че ще бъда титуляр в мачовете. Разбира се, че е хубаво да имаш такова мислене, но до онзи момент все още не се бях научил да ценя момента и да не гледам толкова повърхностно на всичко. В крайна сметка не бях титуляр.

Друго предизвикателство, срещу което се изправих, бяха контузиите. Във втората си тренировка почувствах болка в глезена си, но все пак реших да играя. Представих се много силно, но в края на последната четвърт вече не понасях болката и излязох. Оказа се, че съм получил стрес фактура в левия глезен. Досега не се бях изправял пред сериозни контузии, което беше проблем.

Бях извън игра от ноември до края на декември - около два месеца без да играя баскетбол. В тази година изгубих още един роднина, така че предизвикателствата се трупаха и трупаха. Все пак се научих да балансирам нещата, да се справям с проблемите и да продължавам да работя. Научих се и да ценя момента.

В първите пет мача от завръщането си получавах около 7-8 минути средно на мач. Бях разочарован и ядосан, защото исках да играя. Имах разговор с треньора Уес Милър по този въпрос, като той ми заяви, че няма как да си заслужа повече игрово време с 19% стрелба от игра и 11% от тройката. Бях готов да приключа с баскетбола, но вместо това се мотивирах и продължавах да работя усилено.

След тези първи пет-шест мача започнах да играя все повече и повече. В един момент дори получих титулярно място, което запазих до края на сезона. Завърших сезона с около 35% стрелба от тройката и 40% от игра. Държах се отговорен, не спирах да тренирам и просто вярвах на процеса", спомня си Смит.

В първата си година в университета крилото постига средно по 4.7 точки и 2.8 борби. Един сезон по-късно вдига показателите си двойно до 9.2 точки и 5.7 борби, но в третия не успява да продължи израстването си и записва само по 8.9 точки и 4.2 борби.

"В първия кръг на "Мартенската лудост" през 2018-а трябваше да играем срещу Гонзага. Мачът беше равностоен, при оставащи около 1:40 на часовника водехме с четири точки накрая. Те обаче се завърнаха и поведоха с три. Преди да продължа с разказа си, трябва да кажа, че до този момент от мача бях 0/7 от тройката. Оставаха около 9 секунди до края на мача, те изпуснаха два наказателни удара, гардът ни изнесе топката в предно поле, подаде ми на 45 градуса и аз не се замислих. Изстрелях топката, а тя влезе наполовина и излезе. Този спомен все още ме преследва. В крайна сметка загубихме мача с четири точки", сподели Смит, който приключва колежанската си кариера с по 12.0 точки и 5.3 борби в последната си четвърта година.

"Когато започнеш да си намираш извинения или да търсиш причината в неща, които са извън контрола ти, тогава губиш фокус върху това, което можеш да контролираш. Винаги трябва да се намираш в ситуация, която да ти помага да постигаш това, което искаш. Няма значение къде играеш. Виж Бен Уолъс например, който умело използва момента. Той не играеше за силен колеж (Вирджиния Юниън), не беше избран в Драфта на НБА, но стигна до Лигата и спечели титла.

Превърна се в трикратен носител на наградата "Защитник на годината". Така че не трябва да се съмняваш в качествата си и в това къде се намираш. Ако си мислиш, че трябва да си по-висок, по-бърз или в различна ситуация, то ти вече си загубил битката. Трябва да използваш всеки шанс максимално", съветва работливият баскетболист.

Следва кратък престой в дъщерния отбор на Чикаго Булс в Лигата за развитие - Уинди Сити Булс. Смит достига до там благодарение на Драфта, в който е избран в третия от общо четирите кръга.

"Бях в Чикаго в рамките на няколко седмици. Проведох тренировъчен лагер с отбора, след който имах среща с ръководството на тима. Харесаха подхода и отношението ми, но не им хареса това, че не успявах да поддържам висок процент при стрелбата си. Така се стигна до това двете страни да продължим в различни посоки.

Бях доста разочарован от случилото се, защото хвърлих много усилия по това да подобря стрелбата си, но все пак бях доволен, че ме отпратиха чак след края на лагера, а не по време на него. Това означаваше, че са видели нещо, с което съм ги впечатлил, че не съм лош играч. Беше както обезкуражително, така и окуражително", казва американецът за неуспешния си опит да достигне до НБА.

"След това потеглих към Исландия, където трябваше да играя във Втора дивизия. Треньорът на отбора се свърза с мен и ми каза, че тази лига определено не отговаря на нивото ми, но искаше да дойда и да запиша хубави показатели, вместо да си стоя вкъщи. Човекът ме намери във "Фейсбук". Беше наистина лудо. Знаех, че съм по-добър от това. Дори имах оферта да дойда да играя в страната, в която сега го правя. Реших да грабна възможността и заминах за Исландия, където записах средно по 25 точки и 12 борби.

През лятото се завърнах вкъщи, но получих нова контузия, този път в квадрицепса. Възстанових се напълно към края на месец юли 2019-а, а през това време гледах как останалите играчи подписват сделки. Обадих се на агента ми, който ми каза, че имам оферта от Втора дивизия на Германия. Отново грабнах възможността и още в първия си мач вкарах 21 точки. Играех добре в първата половина от сезона, стрелях около 60% от тройката, въпреки че преди година бях отхвърлен именно заради стрелбата си", разказва Смит.

Отборът, в който играе, се казва Валтер Тайгърс Тюбинген. За 28 мача във второто ниво на Германия Смит записва средно по 10.6 точки и 4.1 борби, въпреки че в началото е привлечен като резервен играч.

"Така или иначе обаче не получавах титулярно място. В някои мачове играех 25 минути, в някои 4. Това също беше нещо, с което трябваше да се боря, но нямах контрол върху него. Всеки ден ставах в 6 часа сутринта и винаги исках да имам ключ от тренировъчната зала в себе си, защото ми беше нужен. Дори не исках да взимам пари за това, че тренирам. Всъщност получавах по 1100 долара в Германия. Бях готов да се разделя с тези пари, но исках да имам ключ от залата по всяко време.

В началото на 2020-а имахме треньорска смяна - досегашният ни асистент пое отбора. Започнах да получавам титулярно място при него и се отблагодарявах с представянето си. Работата му обаче висеше на косъм, а в най-важния мач записах 27 точки и 10 борби, с които го спасих. Цялостно обаче не се разбирахме в отбора, разполагахме с талант, но толкова. И дойде месец март, когато коронавирусът прекрати сезона. Прибрах се вкъщи, но нямах представа дали сезонът ще продължи, какво ще стане с бюджетите на отборите и такива неща", признава баскетболистът, като отново се заема със здравите тренировки в родината си.

"За радост обаче познавах достатъчно хора, при които да тренирам и да поддържам формата си по време на тези хаотични времена. Намерих начини да продължавам да се подобрявам, а също така се срещнах и с различни треньори, които ми помогнаха да се движа по-бързо и да стрелям по-добре. В средата на септември подписах договор и дойдох тук в България, въпреки че целта ми беше съвсем различна и пряко свързана с НБА или Лигата за развитие.

Цялата ситуация с коронавируса обаче попречи, защото тренировъчните лагери с отборите бяха мираж. Агентът ми каза, че е най-добре да отида и да запиша добри числа в чужбина, както и да продължавам да се развивам, а след като се оправи цялата тази обстановка с коронавируса, тогава да продължим по предварителния план. Бях леко разочарован от случилото се, но не се оплаквах. Ако бях избрал да чакам, вероятно досега щях да си седя вкъщи и да чакам за възможност", казва настоящата звезда на Черноморец.

"В момента съм втори по резултатност в България със средно по 20 точки и първи по борби с 10.8. В първата половина от сезона имах средно по 13 и 6 и не чувствах, че играя добре. В последната седмица от декември се контузих и бях аут две седмици - нещо, което беше извън моя контрол. Нямаше какво друго да направя, освен да почивам и да се възстановявам. Исках да се завърна седмица по-рано, но знаех, не би било умно и може да си навредя. Възстанових се напълно и откакто се завърнах от контузията записвам повече от 20 точки и 12 борби. Стрелях 17-18% от тройката през декември, а сега съм на 34%. Доверих се на процеса и използвам максимално възможността си", добавя тежкото крило.